Решение № 5712 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2016 г.

Решение № 5712 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт/НАП/, подадена срещу решение № 4288 от 21.06.2016 г., постановено по адм. д. № 3508/2016 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/, с което по жалба на Л. В. Г. от [населено място] е отменена издадена от касатора заповед № 1016-40-339/11.03.2016 г. за наложено й дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от същия закон. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Л. В. Г. оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е направил цялостен анализ на представените доказателства, изяснил е релевантните факти, обсъдил е възраженията на страните и приложимата правна уредба. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Дисциплинарното наказание е наложено на служителката, заемаща длъжността "старши юрисконсулт" в отдел "Осигурително законодателство и договори"в дирекция "Правна" на Централно управление на НОИ затова, че не е осъществила задълженията си по осъществяване на процесуално представителство: не се е явила на проведеното на 18.11.2015 г. открито съдебно заседание по адм. д. № 8332/2015 г. по описа на АССГ и не е представила доказателства, годни да установят компетентността на подуправителя по чл. 37, ал. 3 Кодекса за социално осигуряване/КСО/ да издаде оспореното по делото решение № 29/05.08.2015 год. За да отмени заповедта, съдът е приел, че е нарушен материалния закон. Като основание за налагане на наказанието е посочен чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл- неизпълнение на служебни задължения. Касационният състав споделя изложените мотиви, че липсата на изрично писмено или устно разпореждане за извършване на конкретно процесуално представителство- явяване в насрочено открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2015 г. по адм. дело № 8332/2015 г. по описа на АССГ- неявяването на Г. по соченото дело е израз на правото й самостоятелно да планира и организира работата си, съобразно приоритетите на възложените й задачи, но не и неизпълнение на служебно задължение, задължение липсващо и в длъжностната й характеристика. Както сам сочи и първоинстанционния съд - от твърдяното процесуално бездействие на Г. по конкретния съдебен спор за ответника не са настъпили каквито и да било вреди, като жалбата срещу оспореният административен акт е била отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното липсват основания за отмяна на съдебното решение и то като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски от ответницата по касация са претендирани в писменият отговор, но липсват данни реално да са извършени, поради което не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,