Решение № 16897 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2010 г.

Решение № 16897 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи и е образувано по жалбата на Верж Цветанов Христов от гр. София против заповед № К-5405 от 12.05.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че използвайки служебен автомобил, заедно с други двама служители в МВР са натоварили от склад на ОУ "Гражданска защита" - Търговище, и са предали в пункта за събиране на метали 330 кг желязо и 22 кг алуминий на обща стойност 128,70 лв., която сума поделили помежду си, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и във вр. т. 7 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР категория "Г" - III степен, от длъжност специалист IV степен в ОУ "Гражданска защита" - Търговище. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е непълна, в същата липсва произнасяне относно заплащането на неизползван отпуск и на сума за облекло. В заповедта не е дадена точна правна квалификация, процедурата е открита за едно нарушение, а приключва със заповед за уволнение, основаваща се на по-широк кръг нарушения. Твърди се, че жалбоподателят не е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители нито към момента на встъпване в длъжност, нито към по-късен момент. Оспорва се от фактическа страна извършването на вмененото дисциплинарно нарушение. Сочи се, че сумата, получена от продажбата на изхвърлени и ненужни железа, е предадена на висшестоящ служител, т. е. твърдяното присвояване на сумата е недоказано. Желае отмяна на обжалваната заповед и присъждане на обезщетение в размер на заплатата за периода, през който е останал без работа, и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от дисциплинарно наказващия орган преписка, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С обжалваната заповед на жалбоподателя Верж Цветанов Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това че на 04.03.2010 г. в гр. Търговище, използвайки служебен автомобил "УАЗ-М" с рег. Номер СР 10363, заедно с други двама служители са натоварили от склада на Областното управление "Гражданска защита"- Търговище и са предали в пункта на фирма "Струмица" 330 кг желязо и 22 кг алуминий на обща стойност 128.70 лв., която сума д са поделили помежду си. Действията на жалбоподателя са квалифицирани като използване служебното положение за лична облага и като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което уронен престижът на службата - нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 7 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуемо с най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР - специалист 4 степен, категория "Г" трета степен в ОУ "Гражданска защита" - Търговище към ГД "ГЗ" - МВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-3837 от 7.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на осн. чл. 230 от ЗМВР. Със същата е определен дисциплинарно-разследващ орган, посочена е възможността на служителя да участва в дисциплинарното разследване и да се защитава. В заповедта по чл. 230 от ЗМВР действията на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага, наказуемо с дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е издадена въз основа на предварителни данни - предложение № 9219 от 29.03.2010 г. по описа на САД "Човешки ресурси". В хода на дисциплинарното производство са събрани обяснения от жалбоподателя, дадени на осн. чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, взети са писмени сведения от трети лица, неучастващи в дисциплинарното производство. След проведеното дисциплинарно разследване е изготвена обобщена справка, в която дисциплинарно-разследващият орган е достигнал до извод за извършено тежко дисциплинарно нарушение, квалифицирано от него като такова по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, тъй като според този орган са нарушени правилата на т. 7 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Въз основа на обобщената справка е изготвено становище и предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" от директора на Дирекция "Човешки ресурси". Въз основа на същото е издадена обжалваната в настоящото производство заповед на министъра на вътрешните работи, с която на служителя Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта за уволнение, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, а така също и нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата. С оглед представените в преписката доказателства съдът следва да приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, съответстващо на разпоредбата на чл. 246 от ЗМВР. При провеждане на дисциплинарното производство са спазени административнопроизводствените правила и не са установени нарушения на законовата процедура. На служителя е предоставено право да участва, като се защитава в дисциплинарното производство, да дава обяснения и такива са взети от него. Заповедта е издадена в рамките на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. По отношение на материалната законосъобразност съдът взе предвид следното: както се установява в хода на дисциплинарното производство, жалбоподателят Христов, в рамките на проведена оперативка от изпълняващия длъжността началник на ОУ "Гражданска защита" - Търговище, е получил нареждане, заедно с други двама негови колеги - Марин Николов Цонев и Денчо Йорданов Николов, да приеме от материално-отговорно лице на община Търговище излязла от употреба система за оповестяване ТКО-1, да я транспортира със служебен автомобил и да я предаде в склад на ОУ " Гражданска защита", за което да докладва на своя началник. Според дисциплинарно-разследващия орган, на 4.03.2010 г. Верж Цветанов Христов е извършил възложената му задача, след което по собствена воля, без нареждане от неговия ръководител и без негово знание е взел от склада на ОУ "ГЗ" - Търговище метал, без документ, който натоварил в служебния автомобил, транспортирал и предал в пункта на вторични суровини. Получената сума в размер на 128.70 лв. и 30.60 лв. поделил с другите двама служители на МВР, с които изпълнявали задачата, също така без да уведоми прекия си ръководител. По същото време главният счетоводител е била в отпуск, което изключва извършване на процедура по бракуване и унищожаване на движимите вещи от имуществото на ОУ "ГЗ" - Търговище. От обясненията на жалбоподателя Христов, представени в писмен вид, е видно неговото твърдение, че вторият курс не е бил докладван на ВНД началник на ОУ "ГЗ", тъй като това обстоятелство нямало връзка със случая. Според него при втория курс на вторични суровини са били предадени и лични негови вещи, от предаването на които които е получена сумата от 30 лв. и която именно е била поделена между него и служителя Цонев. Според жалбоподателя, сумата от 128.70 лв., получена от предаване на металите, собственост на ОУ "ГЗ", той предал на служителя Цонев, който е трябвало да я предаде в счетоводството. В жалбата, в хода на дисциплинарното и съдебното производство оспорва факта на получаване на част от парите на стойност 128.70 лв. Жалбоподателят твърди, че касовият бон за сумата е издаден на негово име, тъй като е бил въведен в заблуждение и е подписал декларация, с която е декларирал метала в пункта за изкупуване на свое име, като собственик. В писмените сведения, дадени в хода на дисциплинарното производство от Марин Цонев, последният твърди, че е разделил сумата от 128.70 лв. между тримата колеги. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваната заповед противоречи на изискването на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, изискващ от дисциплинарно наказващия орган да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, както и обстоятелствата, при които то е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тези обстоятелства, които не обсъдени, нито в обжалваната заповед, нито в обобщената справка, с която е завършено дисциплинарното разследване, са от значение за определяне за вида и размера на дисциплинарното наказание. Не е обсъдено противоречието относно главните факти, установено в обясненията на жалбоподателя и служителя Цонев относно получаване и присвояване на сумата от предаването на металите. Не е обсъдено и обстоятелството дали тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, с което служителят е наказан. Наказващият орган е възпроизвел изцяло изводите на разследващия орган, без да изпълни вмененото му задължение, при наличие на противоречия в данните, събрани в преписката, да обсъди същите в мотивната част на заповедта. Видно то съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, на служителя е вменено единствено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР в хипотезата на използване на служебното положение за лична облага. Нарушението по чл. 224, ал. 2, т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, конкретизирани в заповедта за наказание като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 - друго тежко дисциплинарно нарушение, което съгл. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е деяние, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, не са нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. Тази правна квалификация е направена едва в обобщената справка и заповедта за налагане на наказанието. Доколкото нарушението по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е резултатно - нарушението води до уронване престижа на службата, този неблагоприятен за МВР резултат не е обоснован в заповедта. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед противоречи на изискването за подробно посочване на фактическите и правните основания за издаването й, т. е. съдържащите се в нея мотиви не обосновават в достатъчна степен прилагането на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" спрямо жалбоподателя. Нарушението на изискването за мотивираност на акта с посочените в специалния закон обстоятелства, представляват основание по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК за неговата отмяна. Предвид заложеното, Върховният административен съд