Решение № 15197 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2017 г.

Решение № 15197 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 8489 от 03.07.2017 г. по адм. д. № 7227/2016 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена по жалба на А. И. К. заповед № 8121К-1600/26.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. От данните в административната преписка се установява, че дисциплинарно разследващият орган /ДРО/ обсъдил искане peг. № 3382р-2649/18.02.2016 г. на А. К. в цялост. В справка peг. № 513р-15042.15.04.2016 г. ДРО отразил, че след подробно разглеждане на исканите от служителя доказателства, комисията е установила, че отношение към предмета на дисциплинарното производство имат само т. 8 и т. 9 от искането, което е било взето в предвид в хода на извършената проверка. В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения и обяснения както от жалбоподателя, от прокурори и от други служители на СДВР. При издаване на заповедта органът правилно определил вида и размера на наказанието, като се е позовал на установена фактическа обстановка, въз основа на всеобхватно и пълно проведено дисциплинарно производство. Счита за неправилен изводът на съда, че заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена извън преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. В съответствие с чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Самоличността на нарушителя и извършеното от него нарушение са безспорно установени едва след приключване на проверката, в хода на която са събрани необходимите и относими доказателства. Министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган, се запознал с обобщена справка peг. № 513p-9673/l2.03.2016 г. и peг. № 513р-15042/15.04.2016 г., становище peг. № 513р-11987/28.03.2016 г. и становище peг. № 513р-12529/18.04.2016 г. по описа на СДВР. В сведението си до ДРО, прокурор Г. е заявил, че сигналът, който е адресиран до Главния прокурор Ц., е изведен в деловодството на 13.11.2015 г., а не през февруари 2014 г., тъй като двете други подадени жалби от А. К. са постъпили на 12.10.2015 г. и на 14.10.2015 г., а през времето от 20.10. до 28.10.2015 г. е бил в платен отпуск. От тази дата /13.11.2015 г./ следва да се счита, че е извършено първото дисциплинарно нарушение от А. К. Ответната страна е представила писмен отговор. Правилно съдът приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при отказ на ДРО да събере всички относими към предмета на производството доказателства, за които жалбоподателят отправил искане рег. № 3382р 2649/18.02.2016 г., без да посочи конкретни причини. Липсва ясно и точно описание и посочване на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, по каква причина са изготвени и депозирани описаните в заповедта жалби молби и сигнали на жалбоподателя спрямо прокурори от Районна и Окръжна прокуратура Б. Не са обсъдени възраженията и представените доказателства, свързани със срещата и телефонният разговор между жалбоподателя и служители на Военно-окръжна прокуратура - С. Комисията не е установила данни за неправомерни действия от К. по отношение на полк. А. и полк. Б. от СВОП, последствие е ангажирана дисциплинарната му отговорност и за неправомерно поведение спрямо представители на ВОП - С. Правилно съдът приел, че не са спазени сроковете по чл. 196 ЗМВР. Ответникът не посочил обстоятелства по чл. 195, ал. 3 ЗМВР, при които сроковете не текат. Едва в касационната жалба се навеждат твърдения, че за периода от 20.10.2015 г. до 28.10.2015 г. К. е бил в платен годишен отпуск и през този период сроковете не са текли, в подкрепа на който факт не са ангажирани доказателства. Абсолютният двегодишният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от датата на извършване на твърдяното нарушение - 05.02.2014 г., а не от датата на извеждане на сигнала или жалбата - 13.11.2015 г., както се твърди в касационната жалба. Като момент на извършване на дисциплинарните нарушения се сочи периода от 05.02.2014 г. до 15.10.2015 г., не става ясно посочените в заповедта "обидни изрази и съждения" в кои точно от посочените молби и жалби се съдържа, както и дали всеки един от тези изрази е третиран от наказващия орган като самостоятелно нарушение или е налице групиране на отделните фрази с оглед квалифицирането на нарушенията като "тежки". Според наказващия орган нарушенията са повече от едно, но не е посочено колко са точно. Липсата на ясно и конкретно описание на фактическата обстановка не позволява индивидуализирането на нарушенията и отграничаването им едно от друго, включително и с оглед времето на извършването им. Не е ясно кои са конкретните факти, които наказващият орган е квалифицирал, както и кои факти към коя норма от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР се отнасят. Наказващият орган се е задоволил с общо изброяване на т. 19, т. 21, т. 52 и т. 54 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - без да посочи как всяко конкретно нарушение се съотнася към тях. Липсва яснота всяко конкретно действие коя точно от цитираните разпоредби на Етичния кодекс нарушава /респ. дали се нарушава с всяка отделна молба или жалба едновременно всички посочени норми/. Описаните в заповедта молби и жалби, както и проведеният разговор с представители на СВОП са израз на волеизявление, направено не в длъжностно качество, а в лично качество на лицето, което ги е съставило, т. е. жалбоподателя. В обобщена справка № 513р-15042/15.04.16 г., дисциплинарно разследващият орган се е позовал на т. 11 от Етичния кодекс, според която правилата му следва да се спазват от държавните служители и извън работно време. В атакуваната заповед т. 11 от Етичния кодекс не е посочена като нарушена от жалбоподателя. Дори описаните в административния акт молби и жалби да изхождат от К., то във производствата пред РП - Б. и ОП - Б., жалбоподателят е участвал в лично, а не в длъжностно качество. Посоченият период следва да се разглежда като основание за отмяна на заповедта поради изтичане на двугодишния срок от извършване на дисциплинарното нарушение. Този срок следва да се приеме, че тече от първата посочена в заповедта дата - 05.02.2014 г., крайният момент, в който е следвало да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, е 05.02.2016 г., което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. За повече от 17 години, през които жалбоподателят е бил служител в МВР, са му наложени 4 наказания, като 3 от тях са отменени впоследствие с нова заповед, а четвъртото - "мъмрене", наложено през 2001 г., е погасено по давност към датата на налагане на настоящото дисциплинарно наказание, с оглед на което описаните в заповедта нарушения не биха могли да бъдат основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР за нарушение на етичните правила на поведение на служителя, законодателят е предвидил наказание "порицание". Липсва яснота защо органът е приел, че следва да определи именно това наказание, а не друго. Такива съждения няма изложени в оспорената заповед или в друг документ, част от дисциплинарната преписка. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е посочил, че след запознаване на 25.04.2015 г. с двете становища на ДРО, възраженията на К., двете обобщени справки на ДРО и протокола за отказа на служителя да даде обяснения министърът издал заповед № 8121К-1600/24.06.2016 г., с която приел, че К. виновно е нарушил етичните правила по т. 19, 21, 52 и 54 от Етичния кодекс /ЕК/, като деянията му са станали обществено достояние - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че при проведеното дисциплинарно производство е допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, предвидени в чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Служителят в молбата си с рег. № 3382р 2649/18.02.2016 г. е направил искания за приобщаване към материалите по досъдебното производство на справки от извършена проверка по заповед № 511/17.01.2012 г. на Директора на СДВР, от прокурорските актове и изготвените справки от служителите на дирекция "Вътрешна сигурност по пр. пр. 610/2014 г. по описа на РП Б.; материали по д. п. 332013 г. по описа на РП Б.; копие от материали по д. п. № 10/2013 г. на РП Б. по пр. пр. 1752/03.09.2913 г.; материали по пр. пр. 7905/2014 г. по описа на ВКП, такива по пр. пр. № 6944/12 г. Освен това е поискал да бъде установено докладвал ли е на ръководни служители от 07 РПУ за проведения разговор с административния ръководител на СВОП за естеството на този разговор, както и да се установи с кой служител от 07 РПУ е провел телефонен разговор военният следовател А. няколко дни преди 25.11.2015 г. и какво е естеството на този разговор, да се изиска актът на прокурора от ВКП М. С. по молбата му от 25.11.2015 г. и да се установи срещу кого е образувано д. п. 1899 ЗМ-279/2015 г. по описа на 01 РУ - ОДМВР Б. Съдът приел, че от приложената към делото административна преписка не се установява, ДРО да е събрал исканите от служителя доказателства, което е следвало да извърши, независимо дали служителят е посочил конкретна причина за това, тъй като законът не поставя такова изискване. Единствено в обобщените справки и становище е отразено, че е разговаряно с него. При това проведеното разследване е едностранчиво, не са изяснени фактите в пълнота, при което изведените при това изводи не могат да бъдат приети. Действително от съдържанието на двете електронни писма, цитирани в заповедта, се установява, че К. е направил обидни изявление по отношение на прокурори, но при неизяснената фактическа обстановка не може да бъде направен категоричен извод за тежестта на нарушението на правилата на ЕК. Още повече, че в хода на дисциплинарното производство са налице данни, макар и неустановени конкретно при непълното разследване за подобно поведение от страна на прокурори към К., както и за изявление на от страна на следовател от ВОП С., установяващо, че още към 25.11.2015 г. същият е имал информация, че К. ще бъде наказан. При тези данни, освен че разследването е непълно, се установява и обстоятелството, че ДРО е проявил различен подход към оценката на събраните доказателства, поради което в случая е допуснато нарушение по чл. 207, ал. 3 ЗМВР. При определяне на вида и размера на наказанието, органът, освен че се е позовал на непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведеното проведено дисциплинарно разследване е приел като нарушение на служебната дисциплина - нарушение на ЕК - подадената с вх. № 4260/05.02.2014 г. по пр. пр. 3320/2013 г. по описа на ОП Б. жалба от А. К. Заповедта е постановена на 26.04.2016 г., при което за това деяние не може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на К., предвид разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР. От приложената към административната преписка кадрова справка на служителя се установява, че същият е служител на МВР от 29.01.1998 г., като за 18-годишния стаж са му наложени 4 дисциплинарни наказания и е бил награден 11 пъти. При това макар заповедта да съдържа изявление, че е направена цялостна оценка на поведението на държавния служител, такава не е направена от ДНО. Решението е правилно. В оспорената пред съда заповед е посочено, че в жалба вх. № 4260/05.02.2014 г. по пр. пр. № 3320/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура Б., изпратена по факс от А. К. до административния ръководител на Окръжна прокуратура Б., и молба от 12.10.2015 г. по пр. пр. 610/2014 г. по описа на Районна прокуратура - Б. с е-mail от А. К. до прокурор К. от Районна прокуратура Б. и в молба от 15.10.2015 г. по пр. № 3003/2013 г. по описа на Районна прокуратура Б. с е-mail от А. К. до прокурор М. от Районна прокуратура - Б., старши инспектор К. е отправил писмени изявления, съдържащи обидни изрази и съждения, насочени срещу прокурори от Районна прокуратура - Б. и Окръжна прокуратура - Б. На 25.11.2015 г. в гр. С., на междинния етаж в сградата на Седмо РУ - СДВР, по повод извършваната проверка по разпореждане на заместник Главен прокурор П. Б. относно сигнал от Х. Г. - Административен ръководител на Окръжна прокуратура - Б. до Военноокръжна прокуратура - С., относно писмени изявления на старши инспектор А. К. насочени срещу прокурори от Районна и Окръжна прокуратури - Б., при телефонен разговор на полковник Г. А. - военен следовател във Военноокръжна прокуратура - С. с неговия ръководител - полковник А. Б. - заместник на Административния ръководител на Военноокръжна прокуратура, старши инспектор А. К. на висок глас нееднократно го е обвинил, че лъже. Служителят взел мобилния телефон на полковник А. и след разговор с полковник А. Б. заявил на висок тон, че хората от Прокуратурата са невъзпитани, че полковник А. го е заплашвал, подал мобилния телефон на полковник А. и казал началникът му: "... да си сложи дипломата на ченгел ...". Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В случая в мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарно отговорното лице е извършило деянията си, за които е наказан с изпращането на една жалба и две писмени молби, вкл. в жалба вх. № 4260/05.02.2014 г. по пр. пр. № 3320/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура Б., изпратена по факс от А. К. до административния ръководител на Окръжна прокуратура Б. К., в които е отправил писмени изявления, съдържащи обидни изрази и съждения, насочени срещу прокурори от Районна прокуратура Б. и Окръжна прокуратура - Б., а заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е издадена на 26.04.2016 г. Следователно дисциплинарното наказание е наложено включително за нарушение извършено на 05.02.2014 г., за което нарушение е изтекъл двегодишният срок от извършване на нарушението по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, който е различен от двумесечния срок от откриване на нарушението. Тъй като тежестта на дисциплинарното наказание е преценена от административния орган с оглед посочени извършени нарушения на 05.02.2014 г. в подадена жалба, на 12.10.2015 г. и 15.10.2015 г. в изпратени молби и в устно изявление на 25.11.2015 г., то липсата на едно от посочените нарушения, в случая на 05.02.2014 г., е достатъчно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно нарушение, тъй като при липсата на едно от нарушенията, съдът не може да извършва преценка дали останалите нарушения са достатъчно тежки, за да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Още повече и в заповедта за дисциплинарно наказание обидните изрази и съждения, насочени срещу прокурори от Районна прокуратура Б. и Окръжна прокуратура -Б., съдържащи се в жалбата от 05.02.2014 г. и в молбите от 12.10.2015 г. и 15.10.2015 г., са посочени общо. С оглед на това правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена след срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Доводите на касационния жалбоподател, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание два месеца от откриването му, са неотносими, тъй като и двата кумулативно предвидени срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР следва да са спазени. Неоснователно се твърди, че от 13.11.2015 г. следва да се счита, че е извършено първото дисциплинарно нарушение. Обстоятелството, че сигналът до гл. прокурор е изпратен на 13.11.2015 г., не означава, че от тази дата следва да приеме, че е извършено първото дисциплинарно нарушение, след като е безспорно, че за първо нарушение са приети обидни изрази и съждения, посочени в жалба с вх. № 497/05.02.2014 г. на ОП Б., която е представена по преписката. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. Не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, поради което следва да се присъдят претендираните от ответника разноски по делото. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав