Решение № 8091 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15257/2008 г.
ВАСII отделение18.06.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № от 6.10.2008 г. по адм. № 490/2008 г. на Административен съд гр. Монтана. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8091 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15257/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Лора Иванова Дряновска чрез нейния пълномощник срещу решение от 6.10.2008 г. по адм. № 490/2008 г. на Административен съд гр. Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационна жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-02-М-27/15.07.2008 г. на началника на РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 225 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж "гараж", изпълнен без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че строежът е осъществен през 1990 г., поради което не са налице основанията на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, а освен това с влязъл в сила отказ по пал. 184 ПЗРЗУТ е отказано узаконяване на строежа. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно при следните съображения: Спорният въпрос е налице ли е осъществен от касаторката незакон строеж. В този аспект касационната инстанция споделя изводите, изложени в обжалваното решение досежно незаконността на строежа. При липсата на издадени строителни книжа, влязъл в сила отказ за узаконяване на процесния гараж, както и невъзможността да се счита за търпим съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ процесният строеж с оглед годината на извършването му, решението е правилно. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението е правилно, обосновано и валидно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение