Решение № 4690 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2014 г.

ВАСIII отделение27.04.2015 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ на Калионка Найденова Коцева, Наталия Райкова Петрова, Маргарита Райкова Димитрова, Елеонора Георгиева Спасова, Василка Георгиева Стоянова, Гюргия Георгиева Спасова, Костадин Петров Илиев, Петър Петров Илиев, Велин Илиев Спасов, Владимирка Стаменова Спасова, Илия Миланов Илиев, Валери Миланов Илиев, Рубинка Илиева Донева, Искра Траянова Тасева, Стефка Димитрова Иванова, Деянка Димитрова Добрева и Едита Димитрова Петкова, в качеството им на наследници на Коце Панчев Фърков, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му относно стойността на определеното парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.8611.12 по ККР, землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Столична община. Решението не полежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4690 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на Калионка Найденова Коцева, Наталия Райкова Петрова, Маргарита Райкова Димитрова, Елеонора Георгиева Спасова, Василка Георгиева Стоянова, Гюргия Георгиева Спасова, Костадин Петров Илиев, Петър Петров Илиев, Велин Илиев Спасов, Владимирка Стаменова Спасова, Илия Миланов Илиев, Валери Миланов Илиев, Рубинка Илиева Донева, Искра Траянова Тасева, Стефка Димитрова Иванова, Деянка Димитрова Добрева и Едита Димитрова Петкова, в качеството им на наследници на Коце Панчев Фърков, чрез процесуалния представител адв. Христо Томов, срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. Жалбоподателите обжалват административното решение като незаконосъобразно и искат неговата отмяна. В алтернативност оспорват същото и в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот, описан в Приложение към т. 1 на Решението: пореден № 190, с № 68134.8611.12 по КРР, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землището на кв. Враждебна, Община Столична, представляващ нива (орна земя) с обща площ 2,000 дка, от които отчуждени 0,991 дка, стойност на паричното обезщетение - 19 862 лева, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е занижена и не съответства на пазарните цени. Изложени са доводи, че определеният размер на обезщетението е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, тъй като определеното не е равностойно, по-малко е по размер и не съответства на свободно действащите пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота, предмет на отчуждаване. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 68134.8611.12, в землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Община Столична, представляващ нива (орна земя), с обща площ от 2,000 дка, от които отчуждени 0,991 дка, като е определено паричното обезщетение в размер на 19 862 лв. От Решение № 314 от 30.11.1999 г. на Поземлена комисия Община Кремиковци е видно, че процесният имот е собственост на наследниците на Коце Панчев Фърков, а съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 176 от 05.02.2014 г. това са жалбоподателите в настоящото производство. По искане на жалбоподателите по делото е допусната основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, което е изготвило основно заключение, корекция на основното заключение и допълнително заключение. Основното заключение не се поддържа от вещото лице, тъй като при изчисленията е допусната грешка, поради което на 26.02.2015 г. е внесена корекция, с която са представени три варианта на пазарна оценка. В първия и втория вариант вещото лице е определило равностойно парично обезщетение в размер съответно на 9 424,41 лева и 11 882,09 лева. В третия вариант е определено равностойно парично обезщетение в размер на 44 793, лева, като по искане на жалбоподателите вещото лице е използвал два допълнителни пазарни аналози - Нот. акт № 095, том I, рег. № 1782, дело № 082 от 23.07.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с който е обезпечен кредит за оборотни средства и нот. акт № 015, том I, рег. № 350, дело № 011 от 16.02.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с който е обезпечен Договор за банков инвестиционен кредит. С протоколно определение от 16.03.2015 г. съдът е допуснал допълнителна задача към вещото лице, което, след като се запознае с приложения по делото диск и след като изключи неотносимите пазарни аналози съгл. § 1, т. 2 от ДР на ЗДС (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.), да даде оценка за средна пазарна цена, като прецени пазарните аналози за сделки с район Кремиковци за относимия по ЗДС период. С допълнителното заключение вещото лице е предложило три варианта. При изчисленията в първи и втори вариант е използвал нот. акт № 24, том I, рег. № 975, дело 26 от 28.02.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот, целият с обща площ 1000 кв. м, от които 950 кв. м са отчуждени с Решение на Министерски съвет № 777 от 30.11.2007 г., а в третия вариант не го е използвал. В първия вариант вещото лице е приел, че с нот. акт № 24 от 28.02.2012 г. е продаден недвижим имот с площ 1000 кв. м и е изчислил равностойно парично обезщетение в размер на 11 813 лева. Във втория вариант е приел, че са продадени само остатъка от имота след отчуждаването, а именно - 50 кв. м и е получил парично обезщетение в размер на 34 903 лева. В третия вариант, в който не е използван нот. акт № 24, е получена средна цена за 1 кв. м в размер на 12,22 лева и парично обезщетение за отчуждената част от 991 кв. м - 12110 лева (погрешно изчислени на 11 813 в експертизата - 991 х 12.22 е = 12 110). Експертните заключения не са оспорени от страните и се възприемат от съда, като мотивирано и компетентно изготвени въз основа на представените по делото относими пазарни аналози за определяне стойността на паричното обезщетение за отчуждаемата част от имота на жалбоподателите. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки" - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.). Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на посочените законови критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, първият и вторият вариант от коригираното основно заключение, които са под определеното от административния орган обезщетение, а именно - 19 862 лева, не следва да се кредитират. Съдът не кредитира и третия вариант от коригираното основно заключение, тъй като при изчислението са използвани пазарни аналози неотносими съгл. императивните норми на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а именно - Нот. акт № 095, том I, рег. № 1782, дело № 082 от 23.07.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с който е обезпечен кредит за оборотни средства и Нот. акт № 015, том I, рег. № 350, дело № 011 от 16.02.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с който е обезпечен Договор за банков инвестиционен кредит. Не следва да се кредитира и първи и втори вариант от допълнителното заключение, тъй като Нот. акт № 24, том I, рег. № 975, дело 26 от 28.02.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот, целият с обща площ 1000 кв. м, от които 950 кв. м, отчуждени съгл. Решение на Министерски съвет № 777 от 30.11.2007 г. е неотносим съгл. разпоредбите на ЗДС и не следва да се ползва при изчислението на паричното обезщетение. В случая паричното обезщетение за отчуждената част от процесния недвижим имот следва да бъде определено по третия вариант от допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза, тъй като в него са използвани относими пазарни аналози пазарни аналози съгласно изменението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, извършено с ДВ, бр. 105 от 2014 г. В този случай обаче полученото парично обезщетение в размер на 12110 лева е по-ниско от определеното с Решение на МС № 811 от 21.12.2013 г. обезщетение - 19 862 лева. След като определеното от вещото лице парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния недвижим имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу Решението в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че решението на Министерския съвет в обжалваната му част е законосъобразно, жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли. При този изход на делото неоснователно е искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

3