Решение № 7011 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция (ПП) в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград срещу Решение 519 от 04.02.2025 г. на Административен съд (АС) - Благоевград по адм. дело 983/2024 г. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на началника на сектор ПП в ОДМВР - Благоевград, по Заявление с вх. 241116023065 от 24.06.2024 г. на К. Б. С., с което е поискано да бъде променена регистрацията на моторно превозно средство (МПС) марка "Пежо и модел 207", тип Комби, рама VF3WE8FSC34000017, с рег. [рег. номер] и то да бъде зачислено в региона на името на новия собственик и делото е върнато като преписка на началника на сектор ПП в ОДМВР Благоевград за ново произнасяне в определения законов срок от постъпване на преписката в администрацията, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател - началникът на сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Благоевград счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на съда са направени в нарушение на чл. 30, ал. 2 АПК и на принципа на истинност. Излага, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45/2000 г./Наредбата) промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика или ползвателя, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на превозното като "историческо". В чл. 14, ал. 2 от Наредбата са регламентирани случаите в които превозното средство се представя за идентификация, а понятието идентификация се съдържа в пар. 2, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата. Тя включва и сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба I-45/2000 г. при промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението собственикът представя документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само при промяна на собствеността или основен агрегат (двигател). В разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е отбелязано, че за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Наредба Н-3/2013 г.) от страна на административния орган не е възможно да бъдат установени техническите характеристики на установения при идентификацията двигател. След извършената идентификация на представеното превозно средство, на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба I-45/2000 г., е установен безспорно идентификационният номер на рамата, но е установено също, че на автомобила има монтиран двигател, различен от посочения в представеното свидетелство за регистрация на моторното превозното средство (СРМПС). Това не води до отказ от регистрация, а от страна на административния орган е необходимо изискването на документ, чрез който да се удостовери произходът на установения двигател, както и неговите технически данни, без които е невъзможно да бъде попълнено правилно и коректно свидетелството за регистрация на превозното средство, и чието представяне се изисква от собственика. За това е издадено Уведомление УРИ 111600-11685 от 24.06.2024 г., на основание чл. 30, ал. 2 АПК и то е надлежно връчено на К. Б. С.. Сверените данни на идентификационния номер на двигателя от представеното СРМПС, където е отбелязано, че двигателят е без номер, се различават от тези върху превозното средство, където се установява идентификационен номер върху двигателя. Не се установяват документи доказващи правото на собственост и произход на монтирания допълнително двигател, като по този начин не е възможно да се установи дали за установения двигател има основание за допълнителна проверка за изменение в конструкцията. В настоящия случай липсват данни за обем, еврокатегория и максимална мощност на двигателя. За административния орган е невъзможно да установи техническите параметри на представеното превозно средство, което е задължително условие за издаване на свидетелство за регистрация на превозно средство, съответно са налице предпоставките за прекратяване на административното производство, тъй като от страна на заявителя не са предприети съответните действия за предоставяне на указаните документи. Неправилно административният съд е приел, че е налице мълчалив отказ. Независимо от обстоятелството, че липсва изрично волеизявление от страна на административния орган за прекратяване на производството, поради неизпълнение на особените изисквания на закона от страна на заявителя, то по силата на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 АПК в настоящия случай фактически е настъпило прекратяване на производството, като в този смисъл административният орган не може и не дължи произнасяне по заявлението поради причина неотстраняване на недостатъци в искането. В решението не е налице произнасяне по направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и счита, че то следва да бъде намалено до минимума посочен в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, отговарящ на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба К. Б. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че предпоставките за регистрация и за отказ да се извърши такава, са установени в чл. 143 ЗДвП. Наредба I-45/2000 г. е подзаконов акт, чиито разпоредби не разширяват изискванията за регистрация, респ. не създават допълнителни правомощия на служещите в секторите Пътна полиция" да отказват промяна в регистрация на ППС при прехвърляне на собствеността. Установя­ването на номер на двигател не е годно да доведе до каквото и да е обективно заключение за конструктивните показатели на автомобила. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че двигателят е консумативна част на автомо­била. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваните решения, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че съгласно договор за покупко-продажба на МПС, на 11.06.2024 г., К. Б. С. е придобил лек автомобил марка и модел "Пежо 207", рама VF3WE8FSC34000017, двигател БЕЗ НОМЕР, цвят черен металик, с рег. [рег. номер] от Н. К. С. от гр. Враца и П. П. С. от гр. Враца. На 24.06.2024 г., К. Б. С. е подал в Сектор "Пътна полиция" Благоевград Заявление с вх. 241116023065 за промяна на регистрацията на автомобила, в което е описан автомобилът черен металик, рама VF3WE8FSC34000017, с първа регистрация 05.09.2007 г. Към заявлението са представени договорът за продажба и документите на автомобила. След извършена идентификация, на основание чл. 14 от Наредба I-45/2000 г. на МПС в сектор "ПП" и преглед на документите за регистрация от служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Благоевград, е установено, че на монтирания в МПС двигател фигурира тип и пореден номер, което органът е отчел като противоречие с посоченото на позиция (Р.3) в Свидетелството за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) 009772170, а именно без номер. Посоченото е навело органа на извод, че монтираният в МПС двигател е различен от поставения от завода производител, както и от установения при първоначалната регистрация на МПС на територията на Република България. На 24.06.2024 г., с Уведомление изх. УРИ 111600-11685, изпратено до С. е посочено, че на монтирания в МПС двигател е установен номер, противно на посоченото в позиция (P.5) в СРМПС, а именно без номер, поради което е необходимо да представи документ от официален представител на марката, удостоверяващ обстоятелството с какъв номер на двигател е оборудвано МПС Пежо 207, с номер на рама VF3WE8FSC34000017. При така установените факти първоинстанционният съд е анализирал разпоредбата на чл. 143, ал. 1, 2 и 3 ЗДвП. Изложил е, че законът предпоставя, че съществена характеристика на превозното средство е рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер, за да бъде регистрирано моторното превозно средство, а двигателят е компонент на автомобила. Посочил е, че нередностите с номера на двигателя не са предвидени в закона като основание за отказ от регистрация. Счел е, че не се установява нито една от предпоставките по чл. 143, ал. 3 ЗДвП, при наличието на които не се допуска регистрация на МПС. Номерът на двигателя на автомобила не се приравнява от закона с идентификационния номер на автомобила и това е видно от дадена легална дефиниция на понятието "идентификационен номер на превозното средство" в пар. 6, т. 61 от ДР на ЗДвП. В случая не е установено, че има подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Според съда след като върху рамата на автомобила съществува оригинален номер, поставен от производителя, не е възможно да е изпълнен някой от трите фактически състава, визирани в законовата разпоредба. При това положение административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и да откаже да регистрира превозното средство. Предвид изложеното съдът е счел, че мълчаливият отказ на органа следва да бъде отменен и доколкото въпросът не може да бъде решен по същество, преписката следва да бъде върната на началника на сектор ПП при ОД на МВР Благоевград, за произнасяне по заявлението, съобразно изложените мотиви. Решението е правилно. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно липсата на основание за отказ за промяна на регистрацията на моторното превозно средство. Нормативната рамка на регистрацията на превозните средства е регламентирана в ЗДвП и Наредба I-45/2000 г. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 5 от Наредба І-45/2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Съгласно чл. 7 от същата Наредба, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство в нормативно установените хипотези. Правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП уреждаща отказа за регистрация, има предвид идентификационен номер, различен от номера на двигателя на превозното средство. Законът предпоставя, че съществена характеристика на превозното средство е рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер за да бъде регистрирано МПС. След като е установен идентификационният номер на МПС, органът няма основание да откаже да го регистрира на основание чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Неоснователно е твърдението, че по заявлението на С. не е формиран мълчалив отказ. В изпратеното до него Уведомление, изх. УРИ 111600-11685 от 24.06.2024 г. не е даден срок за представяне на поисканите от органа документи. Наред с това административният орган не е постановил акт, с който да прекрати производството, каквото е изискването на чл. 56, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, с липсата на произнасяне на органа по подаденото заявление, се е формирал мълчалив отказ. С оглед изложеното оспореният мълчалив отказ правилно е отменен като незаконосъобразен от първоинстанционния съд и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на С.. Ако при новото произнасяне органът отново счете, че заявлението на С. не удовлетворява някои изисквания на закона, следва изрично да посочи в уведомлението си по чл. 30, ал. 2 АПК разпоредбата, в която са регламентирани тези изисквания, като основание за промяна на регистрацията на МПС, и да даде на лицето изричен срок за отстраняване на недостатъците в заявлението му. При неотстраняването им в срок производството следва да бъде прекратено с изричен акт, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 АПК. Изложеното установява неоснователността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) във връзка с чл. 143 АПК, касаторът следва да заплати възнаграждение за оказаната на ответника по касация безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата (ЗА). С оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.07.2024 г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Благоевград юридическото лице в чиято структура е органът-касатор, следва да бъде осъдена да заплати на адв. В. Калибацев, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. Неоснователно се явява направеното от страна на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото то не надвишава посочения в Наредбата размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд