Решение № 13934 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2019 г.

Решение № 13934 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез процесуален представител, срещу решение № 296 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 1600/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС -Пловдив). Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "България роуд тракинг" ООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд – Пловдив е разгледал предявения от "България роуд тракинг" ООД иск срещу ИА "АА" за заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 80,00 лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно НП № 36-0000436/17.07.2014 г. на директора на РД "АА" гр. Пловдив, отменено с влязло в сила решение по анд № 4663/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила върху посочената главница до окончателното изплащане. Въз основа на представените пред АС – Пловдив договор за поръчка и фактура по този договор първоинстанционният съд е приел, че в съдебното производство по обжалване и отмяна на посоченото НП "България роуд тракинг" ООД е ползвал адвокатска защита. Приел за установено, че между страните било договорено възнаграждение в размер на 80,00 лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил съображения относно наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ИИ "АА" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това приел, че "България роуд тракинг" ООД е претърпял имуществени вреди в размер на 80,00 лв. под формата на претърпени загуби, възнаграждение за процесуалното представителство в производството по обжалване на НП. Предвид изхода на спора АС осъдил ИИ "АА" да заплати на "България роуд тракинг" ООД и сумата в размер на 325, 00 лв. за сторените разноски в първоинстанционното производство. Решението е неправилно. Предявеният пред АС – Пловдив иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 36-0000436/17.07.2014 г. на директора на РД "АА" гр. Пловдив, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, неправилни и необосновани на доказателствата по делото са изводите на АС – Пловдив за основателност на предявения иск, тъй като "България роуд тракинг" ООД не е доказал реално претърпяна вреда, изразяваща се в реалното заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП. За да приеме за основателен предявения иск, първоинстанционният съд не е съобразил и обсъдил, че договорът за поръчка и фактурата по него, на което основание се претендира настъпването на имуществената вреда, са представени едва в първоинстанционното производството по реда на ЗОДОВ. Следователно, доколкото в административно-наказателното производство не е представен изискуемият по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, недоказана се явява възмездността на положения от адвоката труд, както и уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че договорът не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен. Поради това в случая следва да се приеме, че представянето на този документ и на разписката извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК следва да бъде отменено, като вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Въпреки изхода на спора и направеното искане, на ИИ "АА" не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо в полза на касационния жалбоподател не следва да бъде присъждано възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение