Решение № 6053 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2014. г.

Решение № 6053 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2014. г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 222/27.05.2014 г. по адм. дело № 740/13 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 061202305/22.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 332/29.07.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - В. Търново към ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон при преценката на установените факти, обстоятелства и събраните доказателства, което довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 2497,48 лв.

Ответникът по касационната жалба - "Александра -13-08" ООД гр. Мездра, не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС и ЗКПО.

1. Задълженията по ЗДДС произтичат от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2011 г. по фактура № 1000000053/16.12.2011 г., издадена от "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД гр. Ботевград, в размер общо на 16 320 лв. с предмет доставка на стоки- външни инфрачервени бариери и СОТ системи. Основанието за отказ е поради недоказана реалност на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Отказът е свързан с неустановен произход от предходния доставчик "Пиксел компютърс" ЕООД поради неустановеност на материална и техническа обезпеченост за изработка или закупуване на доставените стоки, както и поради неустановеност на транспортирането на стоките и на мястото на доставка и съхранение - офис - магазин в гр. Ботевград.

За да отмени РА в тази част, съдът се е позовал на приетите в хода на съдебното оспорване основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна, съдебно-техническа, показания на двама свидетели, както и на приетите писмени доказателства, приложени към административната преписка, събрани от ревизиращия орган и тези, представени от доставчика и от ревизираното лице в хода на ревизията, както и в хода на съдебното производство, от обобщеният анализ на които е извел извод, че реалността на доставките по процесната фактура е доказана и РА е незаконосъобразен в тази част. В останалата част на РА по ЗДДС - относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Пиксел компютърс" ЕООД, жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена като решението на АСВТ е влязло в сила в тази си част поради необжалването му от страна на дружеството като страна, за която решението е неблагоприятно.

Решението на АСВТ, в частта предмет на касационен контрол, е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания.

При преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът е достигнал до обосновани изводи за установеност на извършената доставка на стоки по процесната фактура и оттам при правилно приложение на материалния закон е направен законосъобразен извод за настъпило данъчно събитие и за правомерно начисляване на данъка /ДДС/. При наличие на останалите предпоставки и липса на други пречки, правилно е прието, че са налице условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА като незаконосъобразен в тази му част съставът на АСВТ е постановил правилно решение.

Не са основателни оплакванията в касационната жалба. Съдът на първо място е отчел, че процесната фактура е издадена във връзка с търговски отношения между доставчик и получател по силата на договор. Стоките са индивидуализирани и отделени от вида си по силата на двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол. Установено е частично плащане на цената. Въз основа на извършените проверки от вещите лица и дадените експертни заключения по приетите съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че счетоводството на доставчика е водено редовно, извършено е заприходяване на фактурираните към РЛ стоки, осчетоводени са разходи във връзка с доставката на същите стоки от предходни доставчици "Пиксел компютърс" ЕООД и "Микроинвест" ЕООД, дружеството разполага със складови помещения, офиси и нает персонал, редовно е извършеното отчитането на данъка в дневник за продажби, отчетни регистри и СД по ЗДДС. Редовно е отчитането и при получателя - РЛ. Съгласно заключението на икономическата експертиза стоките са заприходявани при доставчиците само стойностно, но предвид приетото неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза се установява извършването на последващи облагаеми доставки с фактурираните стоки. Установява се, че стоките - технически средства за видеонаблюдение и периметрова охрана са доставени и изпълнени на обекти, на които изпълнител е получателят и ревизирано лице - "Александра-13-08" ЕООД. Въз основа на гласните доказателства - св. Атанасов и Христов, се установява предаването на стоката, товаренето и транспортирането й.

Правилно съдът се е позовал на така приетите експертизи, обсъдени наред с всички останали доказателства по делото - писмени и гласни..

Съдът е изложил мотиви за невъзприемане основанието за отказ на ревизиращия орган, свързани със съображения за недоказан произхода на стоките по процесните доставки. Както правилно е изложил в обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд, установяването на произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка. Ето защо, неотносими към спора са развитите от решаващия орган съображения за недоказан произходът на стоките по процесните доставки. Съгласно изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи, по счетоводни данни доставчикът е притежавал видове и количества стоки от вида на процесните. Поради това е без значение за облагането с косвен данък, по какъв начин той е придобил тези стоки.

Правилно съдът е приел, че са налице доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки, чрез фактическото им предаване, т. е. тяхната индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Налице са достатъчно документи, които си кореспондират помежду си и в които са посочени количествата стоки, поради което при анализа на всички доказателства в съвкупността им се налага извод, че предаването на стоките с процесните приемо-предавателни протоколи е в изпълнение на конкретните договори сключени между страните и представени в хода на ревизията.

Събраните по делото доказателства установяват, че като краен резултат стоките са предадени от доставчика на жалбоподателя, т. е. налице е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, като основание за начисляването на косвен данък, респ. основание за възникване право на приспадане на данъчен кредит и отказът по процесната фактура, издадена от "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът.

1. Установените с РА задължения по ЗКПО произтичат от увеличение на декларирания от дружеството финансов резултат за 2011 г. със сумата 155 823,35 лв., в резултат на което е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 15 582,33 лв. главница и 1694,87 лв. лихви върху нея. Увеличението на ФР е извършено от приходните органи на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Сумата от 155 823,35 лв. представлява отчетени разходи по 9 фактури, издадени от "Ди ви трейд БГ" ООД през 2011 г., от които фактурата, издадена през м. 12.2011 г. е предмет на настоящото производство по ЗДДС. Останалите осем фактури за закупени стоки и за услуга са предмет на друго ревизионното производство в частта по ЗДДС. При служебна справка се установява, че РА № 06/1200865/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 498/5.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който не е било признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради неправомерно начисляване на данъка предвид приета нереалност на доставките, е отменен по съдебен ред, в слязло в сила решение на 7.07.2014 г. по адм. Дело № 14909/2013 г. по описа на ВАС, първо отделение. По делото е приета незаконосъобразност на РА поради липса на отрицателни предпоставки за непризнаване на право на приспадане предвид установена реалност на извършените доставки по осемте фактури, издадени от "Ди Ви трейд БГ" ООД. Предвид основанието за извършеното увеличение на ФР - отклонение от данъчно облагане по сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и направени разходи, които не са документално обосновани, тъй като издаденият първичен счетоводен документ не отразява вярно стопанската операция поради установена от приходните органи нереалността на доставките и липсата на данъчно събитие по издадените фактури, правилно решаващият съд е приел, че е налице връзка с облагането по ЗДДС досежно релевантния въпрос относно фактическото извършване на доставките и е изследвал събраните доказателства във връзка с отговора на въпроса налице ли са доставки по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, така че издадените първични счетоводни документи да отразяват вярно стопанските операции. Във връзка с твърдението за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗКПО приходните органи не са направили конкретни позовавания и обосновка, поради което посочването на това основание се явява незаконосъобразно като немотивирано само на това основание. Предвид установената реалност на доставките по деветте процесни фактури във връзка с разходите по които е увеличен ФР, изводите на съда за установена документална обоснованост на разходите и оттам за незаконосъобразност на РА в частта, в която е увеличен ФР и е начислен допълнително корпоративен данък и лихви за 2011 г., са правилни. В тази връзка съдът е изложил и собствени мотиви относно наличието на данъчни събития по осемте фактури, които не са предмет на процесния РА в частта по ЗДДС, които касационният съд намира за обосновани, изведени в съответствие със събраните доказателства и доказателствени средства и при правилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна в цялост. Решението на АСВТ, в обжалваната си част, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора те се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като не са представените доказателства за направени разходи във връзка с касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение