Решение № 16632 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2011 г.

Решение № 16632 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Образувано е по касационна жалба на Калина Тодорова Павлова от гр. Варна, против решение № 2142 от 25.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2467/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Областният управител на област Варна, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Калина Тодорова Павлова против отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № РД-10-0801-186/3/ от 23.09.2010 г. на Областния управител на област Варна, с което жалбоподателката се уведомява, че не може да й се предостави достъп до исканата информация, тъй като същата не се съхранява в областната администрация. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен. След като задълженият субект не е създал и не съхранява исканата информация за същият е налице обективна невъзможност да предостави достъп до нея. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице мълчалив отказ на задължения субект, тъй като е последвал изричен такъв. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 58, ал. 2 от АПК и е приел, че предмет на оспорване е последвалия изричен отказа да се издаде искания акт. В този смисъл доводите на касатора, че на обжалване подрежи мълчаливия отказ, са неоснователни. Твърдението, че ЗДОИ е специален по отношение на АПК, като регламентирания в чл. 28, ал. 1 от закона срок не е инструктивен, е неоснователно. Разпоредбата на цитирания текст е идентична с тази на чл. 57, ал. 1 от АПК регламентиращ, че административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Сроковете за издаване на административните актове са инструктивни и неспазването им не преклудира възможността на административния орган да се произнесе по искането, с което е сезиран. Фактът, че изричният отказ е представен по делото, без да бъде съобщен на жалбоподателката не накърнява по никакъв начин правата на последната, тъй като в случай на основателност на оспорването на мълчаливия отказ ще бъде отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че исканата обществена информация е искана първоначално от Община Варна и съдът не е извършил контрол за законосъобразност на разпореждането на Кмета на община Варна заявлението за достъп до обществена информация в частта му по т. 1 да се изпрати по компетентност на Областния управител. С разпореждане от 21.07.2010 г. съдът изрично е указал на жалбоподателката да посочи чий мълчалив отказ обжалва - на Областния управител или на Кмета на общината. С молба от 24.08.2010 г. Калина Павлова изрично е конкретизирала, че обжалва мълчалив отказ на Областния управител на област Варна, с което е очертала и предмета на правния спор. Извън правомощията на съда е да изследва действията на друг административен орган по администриране на преписката, след като не се обжалва акт на този орган. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,