Решение № 7343 от 5.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1) касационната жалба на Община Септември, гр. Септември, ул. Александър Стамболийски 37А, обл. Пазарджик, представлявана от кмета В. Рачева, чрез адв. Иванов, срещу Решение 806 от 28.10.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 911/2021 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Септември срещу решение от 15.07.2021 на Ръководителя на управляващия орган (РУО) по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 в частта му по т. 3.3. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил решение от 15.07.2021 на РУО по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 в частта му по т. 3.1, т. 3.2 и т. 3.4, с която на Община Септември е отказа верификация по окончателно искане за плащане 18/12.07.2021 г. е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част. Касаторът Община Септември навежда трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за отказ за верификация на разходите, предмет на т. 3.3 от оспорения административен акт чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г., ЗУСЕФСУ). Сочи, че по делото безспорно е установено с официални документи (акт обр. 12 и разрешение за въвеждане в експлоатация), че предвидените по проекта стоманени решетки за отводнителни канали за повърхности води и инфилтрат са доставени и монтирани в цялост според заложеното по проектната документация, но впоследствие са били противозаконно отнети, което се установява с доказателства за заведена кражба пред Районно управление Септември при ОД на МВР Пазарджик. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, а по същество да отмени изцяло оспорения административен акт като незаконосъобразен. Претендира деловодните разноски, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба на Община Септември, Ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма Околна среда РУО, не ангажира становище по нея. 2) касационната жалба от Ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма Околна среда срещу Решение 806 от 28.10.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 911/2021 г. в частта, с която е отменено негово решение от 15.07.2021 г. в частта му по т. 3.1, т. 3.2 и т. 3.4. Касаторът РУО счита обжалваното решение за нищожно, алтернативно за недопустимо и неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът за недопустимост на решението РУО мотивира с обстоятелството, че Община Септември не разполага със субективно право да оспори административния акт, защото не е засегната пряко и непосредствено от него, тъй като административният договор е сключен с бенефициер Община Пазарджик водеща община, и общини-партньори Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера и Септември, като само водещата община, в случая Община Пазарджик, се счита за бенефициер и поема задължение на собствен риск да изпълни договора. Цялата комуникация между Управляващия орган се осъществява с бенефициера Община Пазарджик, поради което единствено той има право на жалба срещу засягащите го административни актове независимо от обстоятелството, че констатираните в тях нарушения са извършени от партньорите по проекта. Касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила се аргументира с пропуск на първостепенния съд да изложи мотиви какво приема за установено от фактическа страна, както и да отрази и обсъди становищата на страните - нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. При пълна липса на фактически установявания изводите на съда за частична незаконосъобразност на оспорения акт са необосновани, несъответни на представените доказателства и на закона. Инвокира се и нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с начина на водене на откритото съдебно заседание от 01.06.2022 г., отразило се негативно на процеса по събиране на гласни доказателства. В тази връзка е посочено, че дори да се приеме съдебното решение за допустимо, то е засегнато от толкова съществен порок на процесуалните правила и нарушение на закона, обуславящи неговата нищожност. Претендира се обявяване на нищожност на обжалваното съдебно решение, алтернативно същото да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно, както и присъждане на деловодните разноски. Ответникът касационната жалба на РУО, Община Септември, в писмен отговор на първо място сочи, че не е ясно в коя част се обжалва първоинстанционното решение, което съдържа два диспозитива по съществото на спора. По възражението за недопустимост на решението се подчертава, че административният акт е оспорен само в частта по т. 3, която пряко засяга правата на Община Септември и реализираната от нея част на проекта, поради което има правен интерес да го обжалва. Излага подробно фактите по спора, подлага ги на анализ и поддържа правилност на извода на първостепенния съд за незаконосъобразност на акта в отменената му част. Намира касационната жалба на РУО за неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а в полза на Община Септември да бъдат присъдени деловодните разноски. 3) Частна жалба от Ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма Околна среда срещу Определение 2377 от 15.12.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 911/2021 г., с което е допълнено Решение 806/28.10.2022 г. по същото дело в частта му за разноските, като Община Септември е осъдена да заплати на РУО разноски по делото в размер от 71,31 лв., а РУО на Оперативна програма Околна среда е осъден да заплати на Община Септември разноски по делото в размер от 7 209,65 лв. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е определил материалния интерес на спора, доколкото в разходите, обследвани в административния акт, се включва и собствено финансиране, което не подлежи на възстановяване, както и че съгласно административния договор разходите за данък върху добавената стойност са недопустим разход. Наред с това съдът не е съобразил, че жалбата е уважена частично, което се отразява на дължимите разноски, а последните в частта им относно възнаграждението за адвокат са изчислени неправилно. По тези съображения претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба на РУО, Община Септември, в писмен отговор отрича основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че решението е допустимо, тъй като Община Септември има качеството бенефициер, независимо че е партньор по проекта, тъй като разходите, които не са верифицирани, се отнасят до договор, реализиран на територията на Община Септември. Касационните жалби са допустими подадени са от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответниците, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С Договор Д-34-11/15.02.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020", сключен между Министерство на околната среда и водите (Управляващ орган) и Община Пазарджик (Бенефициер), Община Септември, Община Батак, Община Белово, Община Брацигово, Община Лесичово и Община Пещера (Партньор), се предоставя безвъзмездна финансова помощ на бенефициера за изпълнението на проект ВО16МЮР002-2.002-0004 Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера, Пазарджик и Септември". Съдебното производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Община Септември срещу Решение от 15.07.2021 на РУО по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 в частта му по т. 3., обективираща отказ за верифициране на разходи по договор 177 от 14.09.2018 г. с изпълнител Делчев инженеринг ЕООД по дейност 5 Проектиране, авторски надзор, строителство, доставка и монтаж за изграждане на инсталация за компостиране и вътрешноплощадкова техническа инфраструктура на територията на Община Септември. Адресат на оспорения административен акт, включително на т. 3 от същия, е бенефициерът Община Пазарджик. Този акт е постановен по искане за окончателно плащане, подадено от Община Пазарджик до Управляващия орган. Следователно административно правоотношение се е развило между Ръководителя на Управляващия орган и Община Пазарджик като бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подал искане за плащане и съответно получил акт с резултат от приключилия процес по верификация. С решението от 15.07.2021 г. РУО верифицира едни разходи и не верифицира други, конкретно посочени в отделни точки. В т. 3 от решението от 15.07.2021 г. РУО не верифицира разходи по договор за изпълнение на дейност 5 по одобрения проект, която се осъществява на територията на Община Септември, последната се явява и партньор по проекта. Отказът за верификация на разходи по тази дейност като недопустими действително ще засегнат неблагоприятно Община Септември, но това засягане е резултат на съществуващите между партньора и бенефициера правоотношения по реализацията на проекта в различните му части, а не в резултат на решението от 15.07.2021 г. на РУО. Видно от доказателствата по делото, оспореният акт е издаден на Община Пазарджик в качеството й на бенефициент (бенефициер с оглед на дефиницията на член 2, точка 10 от Регламент 1303/2013) по Договор Д-34-11/15.02.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ и видно от него качеството на бенефициер има единствено Община Пазарджик. В Общите условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. и насоките за кандидатстване по програмата, достъпни на адрес: obshti_uslovia..pdf (government.bg) и nasoki_navodnenia_29.09.pdf (government.bg) права и задължения имат Управляващият орган и бенефициерът. По отношение на партньора са приложими общите условия. В общите условия е посочено, че проектът по Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. може да се изпълнява в партньорство, но след сключване на споразумение за партньорство. Действително, по силата на чл. 70, ал. 2 от Общите условия разходите, извършени от партньорите, се признават за допустими и подлежат на доказване, но това не означава, че партньорът е бенефициер и с оглед на това следва да бъде адресат на акта за определяне на финансова корекция. Единственото задължение, което общите условия регламентират за партньора е декларирането, че с подписването на договора за безвъзмездна помощ е запознат с общите условия, приема ги и се задължава да ги спазва. Други задължения на партньора договорът и общите условия не предвиждат. Но общото задължение за спазване на изискванията не превръща партньора в бенефициер. Ако това бе така, правната фигура на партньора би била излишна, вместо което той би бил втори бенефициер. Съгласно дефиницията на член 2, точка 10 от Регламент 1303/2013 бенефициер е публична или частна организация, която отговаря за започването и изпълнението на операции по смисъла на точка 9, т.е. на проект, на договор. Вярно е, с оглед на това, че Община Септември участва в изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ, но Управляващият орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 год. не е сключил договор с тази община в качеството й на бенефициер, а в качеството й на партньор, което значи, че е искал изрично да разграничи правата и задълженията на двата субекта по договора. Страна по договора за безвъзмездна финансова помощ е Община Пазарджик, която се е задължила по него да изпълни точно, пълно, качествено, в срок и на свой риск одобрените дейности, между които и дейност 5, предмет на процесната обществена поръчка. Обстоятелството, че Община Септември е подписала договора за безвъзмездна финансова помощ като партньор, не означава, че е придобила правата на бенефициер по същия. С оглед изложеното Община Септември не е адресат на решението от 15.07.2021 г. на РУО, включително от частта му по т. 3, поради което не е пряко и непосредствено засегната от него, и съответно няма право на жалба срещу това решение. При липсата на нормативно предписание или постигната договореност за упражняване на правата на бенефициера от партньорите по договора в рамките на извършваната от тях дейност, подадената жалба от Община Септември срещу т. 3 от решение от 15.07.2021 на РУО по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 се явява процесуално недопустима. Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат /аргумент от чл. 147, ал. 1 АПК/. В случая жалбоподателят не е адресат на акта, а се позовава на обстоятелства, които касаят възникнали въз основа на сключеното споразумение между него и Община Пазарджик облигационни правоотношения, които правоотношения са различни от административното правоотношение между бенефициера и административния орган. Следователно, макар оспореният акт да има като правна последица засягане на субективни права на Община Септември, то общината няма субективно право на оспорване на този акт, защото засягането не е пряко и непосредствено от акта, а е в резултат на съществуващите между бенефициера и партньора правоотношения. С оглед на изложеното доводът на касатора РУО за недопустимост на съдебното решение е основателен, същото подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване. Доколкото настоящата инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи и служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, въпреки че касационната жалба на РУО касае само частта от решението, с която е уважена жалбата на Община Септември и съответно е отменен оспореният акт, то цялото съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като се е развило при наличието на процесуална пречка за допустимост на съдебното производство. Недопустимостта на решението по основния спор се отразява и на спора относно разноските, поради което Определение 2377 от 15.12.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 911/2021 г., с което съдът е допълнил Решение 806/28.10.2022 г. в частта му за разноските, следва да бъде отменено в частта, с която Ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. е осъден да заплати на Община Септември сумата от 7209,65 лв. разноски в производството. Определение 2377/15.12.2022 г. не е обжалвано от Община Септември, поради което в частта, с която същата е осъдена да заплати на РУО разноски за първоинстанционното производство в размер на 71,31 лв. е влязло в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на касатора РУО за присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса за образуване на производството (1 700 лв.) и юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции (200 лв.) е основателна, тъй като е своевременно заявена и доказана. Община Септември следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на околната среда и водите юридическото лице, към чиято структура се числи касаторът издател на административния акт, сума общо в размер на 1 900 лв. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, АПК, Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение,