Решение № 1032 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2007 г.

Решение № 1032 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищците М. И. В. и Ш. А. В., и двамата от с. К., община Б., област Благоевград, против въззивно решение № 606/17.04.2007 г. по гр. д. № 966/2005 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: М. И. В. и Ш. А. В., и двамата от с. К., община Б., област Благоевград, са предявили против О. Б. С. от град Б., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Ищците твърдят, че по силата възмездна сделка /покупко-продажба/, са придобили на 07.02.2002 г. недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Твърдят, че от същата дата има съставено пълномощно, обективиращо изявление на ищците за предоставяне правомощия на ответника да ги представлява пред нотариус във връзка с последваща продажба като на 11.02.2002 г. такава е извършена. Излагат, че никога не са подписвали такова пълномощно. Искът да бъде признато по отношение на ответника, че те са собственици на посочения имот, да се признае, че упълномощаването е нищожно, поради липса на съгласие, че сделката, извършена с нот. акт № 57, дело № 57/2002 г. е абсолютно недействителна, както и този нотариален акт да бъде отменен. В хода на първоинстанционното производство като трети лица - помагачи са конституирани И. М. Г. и Д. М. К. С решение № 345/13.07.2005 г. по гр. д. № 480/2002 г. Разложкият районен съд е отхвърлил предявените искове. С решение № 606/17.04.2007 г. по гр. д. № 966/2005 г., по въззивна жалба от ищците, Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че положените върху пълномощното от 07.02.2002 г. подписи за упълномощители са на ищците. Изводът е основан на множество факти и обстоятелства, както и на заключението на допуснатите и приети от съдилищата графологични експертизи, както и показанията на свидетелите М. Въз основа изложеното съдът е стигнал до извод, че с полагането на подписите върху пълномощното ищците са изявили воля за настъпване на правните последици, посочени в него, и поради което извършената впоследствие сделка не е нищожна. Поради това въззивната инстанция е стигнала до краен извод за неоснователност на предявените искове. Срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците М, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от жалбоподателя В. Ответникът по касация О. С., посредством процесуалния си представител - адв. Л, оспорва касационната жалба. От същия е депозирана писмена защита. Третото лице - помагач И. Г., посредством процесуалния си представител - адв. С, оспорва касационната жалба. Третото лице - помагач Д. К., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, писмената защита на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Благоевградския окръжен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни. Ищците не е доказали основното си твърдение, че не са положили подписи върху пълномощното от 07.02.2002 г. Ангажираните по спора доказателства, както и данните от приетите от съдилищата графологични експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност сочат, че както изповяданата на посочената дата сделка, така и пълномощното са станали с подписите на ищците. Изцяло неоснователни са оплакванията на касатора, че личната му карта е била открадната и с нея е било злоупотребено. Данните, както в нотариалния акт, така и тези в пълномощното сочат, че е използвана една и съща лична карта. Останалите, наведени с касационната жалба относно упълномощаването доводи следва да се оставят без разглеждане, тъй като се сочат едва с касационната жалба. Правото за тяхното предявяване е преклудирано с приключване на устните състезания във въззивната инстанция. По изложените съображения и с оглед изводите на съда по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, обжалваното решение е правилно и в останалата част. Ето защо се налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.