Решение № 7775 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2014 г.

Решение № 7775 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Тони Колор 2002" ООД, чрез пълномощника си адв. Д. Радев, срещу решение № 4148/20.06.2014 г., постановено по адм. д. № 7822/2012 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срешу Ревизионен акт (РА) № 2141109353/21.11.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 1304/4.06.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, Претендира разноски. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Шинев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № 2141109353/21.11.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 1304/4.06.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Тони Колор 2002" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 158 793,90 лв. за данъчните периоди от м. юли до м. декември 2008 г., от м. януари до м. октомври 2009 г., за цялата 2010 г. и за м. февруари 2011 г. по фактури, издадени от 21 броя дружества, подробно индивидуализирани в мотивите на обжалваното решение, ведно със съответните лихви; допълнително определения му корпоративен данък за 2008 г. - в размер на 14153,62 лв., за 2009 г. - в размер на 19695,90 лв., и за 2010 г. в размер на 41422,14 лв., ведно със съответните лихви. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че предмет на процесните доставки са авторемонтни услуги, услуги, авторемонтни услуги и техническо обслужване, авторемонтни услуги и репатриране, Доставчиците не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, не са представени изисканите им документи, а от жалбоподателя са представени документи за осчетоводяване на разходите за услуги и материали. С възражението срещу РД от жалбоподателя са представени писмени доказателства за част от доставчиците, вкл. дневник за продажбите и СД по ДДС за съответния данъчен период, оборотни ведомости и аналитични справки за счетоводни сметки 401, 411 4531, 4532, договори за извършване на услуги с личен труд, трудови договори. Във възражението е описано, че към него се прилагат и приемо-предавателни протоколи, които не се намират по преписката и не са представени до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. При така установеното съдът е възприел извода на органа по приходите, че процесните доставки не отразяват действително извършени услуги, поради което доставчиците са начислили ДДС неправомерно и за жалбоподателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25, във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от заключението на приетото по делото без оспорване заключение на ССЕ не са установени различия относно назначения персонал при доставчиците в сравнение с установеното от ревизията, като някои от тях са имали заведени ДМА: съоръжения и транспортни средства. От всички доставчиците са подавани СД по ЗДДС във връзка със спорните фактури и са начислили дължимия ДДС. Проверка в счетоводството на доставчиците не е извършена от вещото лице, а за част от тях е работило въз основа на наличните по преписката извлечения от отделни кореспондиращи помежду си счетоводни регистри, оборотни ведомости и др. От правна страна съдът е обсъдил разпоредбата на на чл. 70, ал. 5, вкл. досежно липсата на легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" и е приел, че по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби, каквото е условието за наличие на реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В конкретния случай на първо място съдът е приел, че за част от услугите не става ясно какъв е предметът им поради липсата на съпътстващи документи към процесните фактури. Експертизата не е установила документи, съставени между страните по сделките, от които да се установи извършването на услугите съгласно правило на чл. 25 ЗДДС, напр. разписки, протоколи за приемане на работа и др. Не ясно по какъв начин са остойностявани услугите предвид липсата на договори, разценки, количествено-стойностни сметки и др. На следващо място съдът е приел, че не е доказано доставчиците или жалбоподателят да са закупили и вложили материали в извършените авторемонтни и други, неизяснени по предмет услуги. Липсва техническият и кадрови потенциал на доставчиците да извършат твърдяните услуги. ССЕ е установила само стойностно завеждане на ДМА, при това само за част от доставчиците, без да е установено какви по вид активи са заведени и дали те биха могли да послужат за изпълнение на ремонтите и другите услуги. Не водещо, но индиция за липса на реална доставка е и установената липса на плащане по фактурите, а установеното от вещото лице начисляване на дължимия ДДС във връзка със спорните фактури, осчетоводяването на спорните фактури при част от доставчиците, сами по себе си не обосновава реалност на доставките. В частта по ЗКПО за установено съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е установен дължим от жалбоподателя допълнително корпоративен данък за 2008 г., предвид констатациите по ЗДДС и преобразуване финансовия резултат /ФР/ със сумата 143657,42 лв. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО. За 2009 г. е преобразувала ФР със сумата 204972 лв. на същото правно основание, поради недоказано реално извършване на разходите, отразени в счетоводни сметки 601-Разходи за материали и 602-Разходи за външни услуги, за доставките по фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит. За 2010 г. е преобразувала ФР със сумата 414423,30 лв. на същото фактическо и правно основание. Обсъдени са приложимите разпоредби на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО и е прието, че за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, поради което и предвид констатациите по ЗДДС, законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за процесните години и е определен допълнително корпоративен данък. Решението е правилно. Въз основа на установената, в съотвествие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е извършени ли са реално процесните услуги, които не са конкретизирани в данъчните фактури и не се установява в какво се изразява тяхното естество и как е определена стойността им. Настоящият състав намира, че правилно АС е приел, че услугите не са конкретизирани и не може да бъдат конкретизирани въз основа на допълнително представените от касатора документи за част от доставчиците: оборотни ведомости и аналитични справки за счетоводни сметки 401, 411 4531, 4532, договори за извършване на услуги с личен труд, трудови договори. Този извод се налага от факта, че липсват доказателства в какво точно се изразяват авторемонтните услуги и техническо обслужване, авторемонтните услуги и репатриране или само услуги. Не се установява за колко автомобила и какви точно са услугите. Изводите на съда се споделят от настоящия състав поради факта, че фактурите за доставка на услуги са непълни, тъй като липсват приемо-предавателните протоколи, като и от заключенито на вещото лице не се установява необходимата информация за определяне на сделката. В тази насока фактурите не съдържат достатъчно необходима информация, в какво се изразяват посочените във фактурите услуги и как е определена единичната стойност на услугата за един брой детайл, автомобил или по други критерии. В този смисъл е решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Действително съгласно т. 2 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, но в конкретния случай водещите мотиви на съда довели до извода му за законосъобразен отказ на правото на данъчен кредит е липсата на доказателства конкретизиращи вида на услугата и определяне на нейната стойност. Неоснователно е позоваването на касатора в жалбата на практика на СЕС, тъй като същата е при различна фактическа обстановка, отнася се за доставки на стоки и е неотносима за процесния случай, който е свързан с доставка на услуга. Други доводи досежно установените факти и начина на обсъждане на доказателствата не са изложени в жалбата, поради което настоящият състав, намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство е присъдено от АС. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК