Решение № 14988 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5178/2014 г.

Решение № 14988 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5178/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "РокИт Клуб" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Бенковски" № 14, представлявано от управителя Георги Томов, чрез процесуален представител адв. М. Пандов, против решение № 187/9.01.2014 г., постановено по адм. д. № 10784/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. Излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено. Съществените процесуални нарушения се изразяват в това, че не е допусната исканата съдебно-техническа експертиза за установяване на нивото на шума, както и че председателят на управителния съвет на етажната собственост няма право да участва в настоящото производство. Прави възражение, че сградата, в която се помещава заведението, не е жилищна. Ответната страна - кмет на район "Оборище" - Столична община, чрез юрисконсулт Вълчев, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Етажната собственост, гр. София, ул. "Бенковски" № 16, чрез пълномощник адв. П. Гинов, оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на Кмета на район "Оборище", СО, потвърдена от кмета на СО, с която е намалено работното време на стопанисвания от оспорващото дружество стационарен търговски обект "Ресторант и рок клуб", находящ се на ул. "Г. Бенковски", от 10:00 до 22:00 ч., вместо първоначално съгласуваната продължителност до 04:00 ч. По делото са налице безспорни доказателства за подадени в рамките на година множество жалби срещу високото ниво на шум, излъчван от рок-клуба, от живущите в сграда-етажна собственост, отстояща на по-малко от 30 м. от заведението, а също така са приложени и резултати от извършените замервания от лицензирани за тази дейност лица, които несъмнено сочат за наднормени показатели на шум при работа на клуба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на "РокИт Клуб" ООД против Заповед № РД-09-123/26.06.2012 г., издадена от Кмета на район "Оборище" - Столична община, с която е променено от 10:00 до 22.00 часа работното време на стационарен търговски обект "Ресторант и рок клуб". Съдът е приел, че издадената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, който по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона. Посочено е, че по делото по безспорен начин е доказано, че от живущите в сградата на ул. "Бенковски" № 16 са подали множество жалби и сигнали до различни институции по отношение на наднормени нива на шума, идващ от заведението. Също така са приложени и двата сертификата за контрол на столична регионална здравна инспекция, с които са установени наднормени нива на шум. Именно въз основа на тези доказателства, както и на основание на материалноправна разпоредба на чл. 4б, ал. 2, т. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община (НРУИТДТСО), съдът е приел жалбата на "РокИт Клуб" ООД срещу административния акт за неоснователна и я е отхвърлил. Спорът е разгледан и решен без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материална закон и необоснованост. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта, която преследва законът. Изводът, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли, е правилен. Съгласно чл. 46, ал. 8 от ЗМСМА кметът на район или кметство осигурява спазването на обществения ред. С оглед това правомощие административният орган следи за спазването на закона с цел осигуряване на спокойствието на гражданите и на обществения ред. Съгласно чл. 4а, ал. 2 от НРУИТДТСО, за търговски обект, който с дейността си предизвиква шум и се намира на отстояние до 30 метра от жилищни сгради, както и за обект, разположен в сграда с режим на етажна собственост, работното време е от 06.00 ч. до 22.00 ч. Изключение от това правило може да се допусне ако е налице съгласие на 50% + 1 от собствениците, включително и съгласието на всички непосредствени съседи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не е допусната исканата от касационния жалбоподател съдебно - техническа за установяване на нивото на шума, както и че председателят на управителният съвет на етажната собственост няма право да участва в настоящото производство. Неоснователно е и твърдението, че сградата в която се помещава заведението не е жилищна. Настоящата инстанция напълно споделя становището на съда, посочено в съдебни заседания от 29.04.2013 г. и 9.12.2013 г., че при допускане на СТЕ жалбоподателят ще знае датата на проверката на нивото на шума, което от своя страна води до съмнение, че последният има вероятност да манипулира отделяния шум, с оглед установяване на факти, които са изгодни за него. Също така видно от приложеният по делото отговор на главния архитект на район "Оборище" изх. № ДТ 0700-13/07/26.03.2014 г., сградата, находяща се гр. София, ул. "Бенковски" № 16, е жилищна. Имайки предвид, че именно в тази сграда е направено измерването на нивото на шума, идващ от заведението, като това измерване е пак на основание жалбите на хората от етажната собственост от горепосочения адрес, то абсолютно обоснован е правният интерес на етажната собственост да бъде конституиран в производството по делото. Посочените до тук обстоятелства са относими и към неоснователността на касационната жалба в частта й, че сградата в която се помещава заведението не е жилищна (отговор на главния архитект на район "Оборище" изх. № ДТ 0700-13/07/26.03.2014 г.). Правилно по отношение на извършените промени в заведението - поставяне на шумоизолация, целяща намаляването на шума, съдът е посочил, че това са действия, които са неотносими към законосъобразността на заповедта, която законосъобразност се преценява към момента на издаването й - чл. 142, ал. 1 от АПК. По отношение на твърдението в касационната жалба, че за приложението на нормата на чл. 4б, ал. 2 от НРУИТДТСО са необходими поне две жалби, следва да се посочи, че по делото има приложени множество жалби, а тази на стр. 48 от делото (сигнал) е разписана от единадесет човека, които са живущи на адрес гр. София, ул. "Г. Бенковски" № 16. Предвид изложените доводи, касационната инстанция намира, че административният съд е постановил своя съдебен акт в съответствие изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответните страни за присъждане на разноски. По отношение на Столична община - район "Оборище" това са разноски за юрисконсултско представителство, който възлизат в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й, влязла в сила преди момента на приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, а именно - към 26.11.2014 г. По отношение на Етажната собственост, гр. София, ул. "Бенковски" № 16, действаща чрез пълномощник адв. П. Гинов, разноските които следва да се присъдят са в размер на 200 лв., съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,