Решение № 75 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2015 г.

Решение № 75 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Д. от гр. София, срещу решение № 6455 от 29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 6766/2014 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за полицейско задържане рег. № з-190/15.06.2014 г., на полицейски служител, на длъжност ОР при 02 сектор ОПКП - СДВР - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника - редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е недопустима, а разгледана по същество- неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, при служебната проверка за допустимост на производството по чл. 215 от АПК намира, че подадената касационна жалба е допустима за разглеждане по същество. Касационната жалба срещу соченото по-горе решение, постъпва в АССГ на 15.01.2015 г. На същата дата постъпва и молба от адв. Ю. за възстановяване на срока за обжалване. Същата е изпратена на ВАС за разглеждане по компетентност и бе разгледана в проведеното на 28.10.2015 г. открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК - касационната жалба се подава до ВАС, чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. След постановяване на решението от първоинстанционния съд, на Е. Д. е изпратено съобщение, с препис на съдебния акт, с указана възможност да оспори същия в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Съобщението е изпратено на посочения в жалбата адрес на жалбоподателя - гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 311, вх. Б, ет. 2, ап. 36. Същото е върнато в цялост от връчителя, с отбелязване, че лицето е търсено в четири различни дни, в различно часово време, но не е открито на адреса. С резолюция от 20.11.2014 г. - съдията докладчик от АССГ, е разпоредено прилагане на съобщението към дело; същото да се счита за редовно връчено, считано от 30.11.2014 г., на основание 41, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. На 26.11.2014 г., постъпва молба от адв. Юруков, пълномощник на Д., с която заявява, че доверителят му не е редовно призоваван за участие в съдебното производство. Желае препис от доказателствата по делото, включително и от постановеното решение. Към молбата е приложено и пълномощно, с което Д. упълномощава адвокат Юруков да обжалва постановеното по делото решение пред ВАС. Емил Димитров е призован за проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание и му е връчено съобщение за изготвеното решение при условията на чл. 41, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Основание за това е послужило отбелязването на връчителя, че лицето е търсено многократно на адреса, в различно часово време и не е открито. Видно обаче от показанията на разпитания по делото свидетел - Т. А. - майка на жалбоподателят - същия живее постоянно на адреса - София, ж. к. "Дружба", бл. 311, вх. Б, ет. 2, ап. 36; не го е напускал; инцидентно е преспивал при приятелката си. Ето защо, следва да се приеме, че неоснователно АССГ е приел, че лицето е напуснало адреса за повече от един месец и не е уведомило съда за нов адрес за призоваване. Освен това - на 26.11.2014 г., нито на пълномощника - адвокат Ю., нито на жалбоподателя Д. - е връчено съобщение, че решението е изготвено, с указание за обжалването му. Неоснователно поради това е положен щемпел, че с изтичането на 14 дни от тази дата, на 16.12.2014 г., решението е влязло в сила. Препис от съдебният акт адвокат Ю. е получил, както саморъчно е отбелязал върху молбата си, на 9.01.2015 г. Ето защо, постъпилата на 15.01.2015 г. касационна жалба не е просрочена. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Емил Димитров, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 15.06.2014 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Евгени Ангелов, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че срещу Димитров са събрани оперативни данни за възможно участие в извършено престъпление, а именно на 13 юни 2014 г., около 15,40 часа в близост до Банка ДСК в ж. к. "Младост" е извършен въоръжен грабеж от три лица, маскирани с бейзболни шапки и тъмни очила, при които със сила е отнета чанта, съдържаща 23 000 лева. Въз основа на оперативно издирвателни мероприятия полицейският орган е предположил, че Димитров има отношение към извършеното престъпление. По случая е образувано досъдебно производство ДП-ЗМ-146-14 и са предприети необходимите процесуално-следствени действия. По делото е представена и справка от СДВР, от която е видно, че срещу Димитров се водят и други досъдебни производства за кражби и грабежи, за някои от които има внесени обвинителни актове. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на касатора е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление, а именно чл. 199 от Наказателния кодекс (НК). За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователен е и доводът на касатора за липса на мотиви в оспорената заповед. В същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с получени данни за извършено престъпление по чл. 199 от НК. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По делото е направено искане от процесуалния представител на Д. за присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора такива не следва да бъдат присъждани. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,