Решение № 2323 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2013 г.

Решение № 2323 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ерго Дизайн" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 3688 от 30.05.2013 г., постановено по адм. д. № 7944/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е изменен Ревизионен акт № 0100-1010718/9.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта на определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. като е установен резултат за внасяне в размер на 2633.11 лв. и съответната лихва за забава и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 0100-1010718/9.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 2633.11 лв. и за данъчен период м. 01.2010 г., по фактури, издадени от "Строй Сис България" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните услуги, а липсата на кадрова обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме обратното. В подкрепа на тезата си извлича доводи от Решението на СЕС по дело С- 285/11 г. и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП в о. с. з., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № 0100-1010718/9.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 2633.11 лв. и за данъчен период м. 01.2010 г., по фактури, издадени от "Строй Сис България" ЕООД. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба в тази й част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е изведено след като от фактическа страна е установено, че спорните фактури обективират доставки с предмет "поставяне на гипсокартон". Съдът е счел, че ангажираните доказателства не обуславят извод за наличие на кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяването на такива услуги, поради което е приел, че те не са реално извършени. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. В случая не е било спорно, че по силата на възникнало облигационно правоотношение доставчикът е поел задължение да извърши процесните услуги, гипосокартонът е поставен в обектите и изработеното е прието от ревизираното лице чрез представените протоколи. Безспорна е била и материалната обезпеченост на доставчика, а спорът се е концентрирал единствено върху неговия кадрови ресурс. Неустановеността му обаче сама по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на услугите. Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г., според т. 2 и т. 3 от който: "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. " В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че "обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. " Ето защо, приемайки обратното, административният съд е достигнал до необоснования извод, че изследваните услуги не са реално извършени. Той не се подкрепя от мотивите на цитираните решения на ВАС, Първо отделение, тъй като аргументите в единия съдебен акт касаят друг приложим материален закон - отмененият ЗДДС, а второто решение е постановено преди тълкуванията по Решението на Съда на ЕС по дело С-324/11 г. Като не се е съобразил с тях, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което РА в тази му част бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да се присъдят осъществените и в двете инстанции разноски, които след служебна редукция поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение възлизат общо на сумата от 1375 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,