Решение № 2492 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2011 г.

Решение № 2492 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 171 от 29.04.2011 г., постановено по адм. д. № 816/2010 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕТ"АИППМП - д-р Дюкенджиева - Мая Косева" гр. Горна Оряховица срещу писмена покана к изх. № 29-05-1387/28.09.2010 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която представляващото от д-р Дюкенджиева лечебно заведение е уведомено, че следва да възстанови сумата от 523,77 лв., представляваща превишение на регулативните стандарти за четвърто тримесечие на 2009 г. Осъдил е ЕТ"АИППМП - д-р Дюкенджиева - Мая Косева" гр. Горна Оряховица да заплати на РЗОК-Велико Търново разноски по делото в размер на 240 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от д-р Мая Косева Дюкенджиева в качеството на представляващ ЕТ"АИППМП - д-р Дюкенджиева - Мая Косева" гр. Горна Оряховица с оплакване за постановяване на акта при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, както и при необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло със законните последици. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, а по изложените в нея доводи за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и приел за законосъобразен административния акт - писмена покана с изх. № 29-05-1387/28.09.2010 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса-/РЗОК/-гр. Велико Търново, с която представляваното от д-р Дюкенджиева лечебно заведение е уведомено, че следва да възстанови сумата от 523,77 лв., представляваща превишение на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. Предмет на делото е изпълнението на сключения между ЕТ"ИППМП - д-р Дюкенджиева - Мая Косева" гр. Горна Оряховица, представлявано от д-р Мая Косева Дюкенджиева и НЗОК, чрез директора на РЗОК гр. В. Търново договор № 04029032/14.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В раздел IV-ти от договора "Цени, ред и условия за заплащане на изпълнителя", страните са уговорили условията, реда и правилата, при които изпълнителят на медицинска помощ отчита пред възложителя осъществената от него дейност и начина на нейното разплащане. Със заповед № РД-09-642/16.08.2009 г. на директора на РЗОК гр. В. Търново е наредено да бъде извършена финансова проверка на жалбоподателя за контрол по изпълнение на регулативни стандарти за IV-то тримесечие на 2009 г., съгласно изискванията на чл. 6 и чл. 7 от "Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнителя на първична и специализирана медицинска помощ", приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол № ПМ/Ф/47/19.08.2009 г., в който е отразено, че ЕТ "ИППМП - д-р Дюкенджиева - Мая Косева" гр. Горна Оряховица е допуснал превишение на определените му регулативни стандарти за IV тримесечие на 2009 г. за направления за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК № 4/ в размер на 523,77 лв. Изпълнителят на медицинска помощ е подал възражение до директора на РЗОК-В. Търново срещу тези констатации, на което е отговорено с писмо от 03.09.2010 г. с изложено становище за правилността на отразените факти при извършената проверка. В производството при осъществения контрол е съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № ПМ/Ф/48/19.08.2009 г., в който е отразено, че сумата 523,77 лв. е заплатена неоснователно на изпълнителите на медицинска дейност за IV -то тримесечие на 2009 г., поради превишение на РС представлява щета на НЗОК и на основание чл. 37 от индивидуалния договор следва да бъде възстановена. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд гр. Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. и клаузите на чл. 36 и чл. 37 от договор № № 04029032/14.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. По делото не е спорно, че сумите по депозираните фактури за процесния период са били изплатени, дори когато дейността е осъществена от заместващ лекар. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и констатациите на назначената по делото експертиза, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и изложил обосновани мотиви по спора. В назначената по делото експертиза изрично е отразено, че са отчетени разрешените надвишения и задължения за компенсиране на РС за IV тримесечие на 2009 г. и се констатира надвишение на назначените направления за ММД в размер на 523,77 лв. Въпросът относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно- осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания над отпуснатите средства с бюджета на НЗОК. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал материалноправното основание за издаване на акта с клаузата на чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г., съгласно която изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Посочил е, че на основание на цитираната договорна клауза при превишаване на регулативните стандарти изплатените от НЗОК средства се събират от изпълнителя на медицинска помощ, който с нарушаване на задължението да назначава МДД само в рамките на определения му лимит е причинил преразход на средства от бюджета на НЗОК. Установяването на вземането на НЗОК по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване гарантира правата на защита на изпълнителя в административното производство. Нарушението на поетото задължение по чл. 36 от ИД за 2009 г. за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. за възстановяване на заплатените от НЗОК средства в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Неоснователно е касационното възражение за немотивираност на акта. Същият съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително изложение на фактическите и правните основания за издаването му. Според константната съдебна практика е допустимо фактическите основания за издаване на акта да се съдържат в документите създадени за да подготвят неговото постановяване (ТР № 16/1975 г. ОСГК). В конкретния случай - документи, обосноваващи законосъобразността на оспорената писмена поканата, допълващи изложените мотиви са изготвените Констативен протокол и Протокол за неоснователно получени суми от 19.08.2011 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,