Решение № 5480 от 7.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба отзаместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Й. Тренчева, срещу решение 7285/06.12.2021 г., постановено по адм. дело 5120/2021 г. от Административен съд София град. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 02/22/310720/00787/01 от 10.12.2020 г. от ЕТ Л. - С. Симеонова - гр. София, представлявано от С. Симеонова, изх. 01-6500/2058 oт 16.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. 1 , с което е редуцирана финансовата помощ по Схема Училищен плод" за отчетен период 01.11.2020 г. 30.11.2020 г., изплатена на 12.03.2021 г., в размер на 2 865,82 лева без ДДС и административната преписка е върната на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. С касационната жалба се излагат доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на едноличния търговец, ведно със законните последици. Претендира се и присъждане на разноски за две инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът ЕТ "Л. С. Симеонова", представляван от С. Симеонова, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адвокат П. Ангелов, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на ЕТ Л. - С. Симеонова - гр. София, представлявано от С. Симеонова срещу Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 02/22/310720/00787/01 от 10.12.2020 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, в частта му по т. 1 , с което е редуцирана финансовата помощ по Схема Училищен плод" за отчетен период 01.11.2020 г. 30.11.2020 г., изплатена на 12.03.2021 г., в размер на 2 865,82 лева без ДДС. С обжалваното решение административният съд е отменил уведомителното писмо в оспорената част и е върнал административната преписка на зам. изпълнителен директор на ДФЗза ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, следното: ЕТ Л. - С. Симеонова е одобрен заявител по Схема "Училищен плод" с регистрационен номер 02/22/310720/00787/01. Търговецът е подал заявка за плащане за месец ноември 2020 г. от 10.12.2020 г. в Разплащателна агенция, като при извършената проверка е установено, че за количеството от 1310,80 кг конвенционално произведени портокали е представен сертификат за съответствие качество номер SOF 036/1150 от 17.11.2020 г., издаден на Агрикус Продакшън ЕООД, с което не било изпълнено условието на чл. 9, ал. 10 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата). С оглед горното, на основание чл.18, ал.6 от Наредбата, ДФЗ е поискал допълнителна информация, обективирана в уведомително писмо с изх. 01-6500/1101 от 25.02.2021 г. С отговор с вх. 01-6500/1101#2 от 09.03.2021 г., заявителят е посочил, че за количеството от 1310,80 кг конвенционално произведени портокали е представен сертификат за съответствие качество номер SOF 036/1150 от 17.11.2020 г., издаден на името на доставчика Агрикус Продакшън ЕООД, с което било изпълнено условието на чл. 9, ал. 10 от Наредбата. Административният орган постановил частичен отказ (редуцирал е заявената финансова помощ) с т. 1 от Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 02/22/310720/00787/01 от 10.12.2020 г., като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал. 3, т. 1 от Наредбата. За отмени уведомителното писмо в оспорената част и да върне административната преписка на зам. изпълнителен директор на ДФЗза ново произнасяне, Административният съд София град е счел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването на форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда безспорно за количеството от 1310,80кг конвенционално произведени портокали още към заявката за плащане е представен сертификат за съответствие качество номер SOF 036/1150 от 17.11.2020 г., издаден на името на доставчика Агрикус Продакшън ЕООД, което било заявено и от едноличния търговец в писмото му с вх. 01-6500/1101#2 от 09.03.2021 г., изпратено в отговор на искането на ДФЗ за допълнителна информация. Поради това е счел, че изобщо не е била налице нередовност на подадените документи със заявка за плащане 02/22/310720/00787/01 от 10.12.2020 г., респективно е намерил жалбата за основателна, а административният акт в оспорената част за материално незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно, но по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 20, т. 2, чл.20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие , чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". В него са изложени мотиви във връзка с нормата на чл.19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, според която ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а. Същевременно административният орган е посочил като основание за редуциране на финансовата помощ в размер на 2 865,82 лева без ДДС разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата, съгласно която ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато изпълнителят по Схема "Училищен плод" или по Схема "Училищно мляко" не отстрани констатирана нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти и/или не представи исканите обяснения и/или документи по реда и в срока по чл. 18, ал. 6. Дадената от органа правна квалификация по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата не кореспондира с установената в хода на административната проверка фактическа обстановка. При положение че е безспорно установено предоставянето на исканите обяснения от страна на едноличния търговец с писмо с вх. 01-6500/1101#2 от 09.03.2021 г.,т.е. не е налице основания редуцирането да бъде извършено поради пасивност в поведението на заявителя, то административният орган е следвало да изложи мотиви по отношение на първата хипотеза на нарушението на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата неотстраняване на констатирана нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти. Вместо това зам. изпълнителният директор на ДФЗ е изложил съображения, попадащи в хипотезата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, а именно неизпълнение на условието на чл. 9, ал. 10 от нея. По този начин е поставил заявителят в положение да предполага мотивите за редуциране на заявената финансова помощ и в невъзможност същият да разбере какви са точно и конкретно съображенията на административния орган за постановяване на частичния отказ за изплащане на помощта за конкретния отчетен период. Ако административният орган е визирал нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, то е следвало да съобрази, че нормата на чл. 9, ал. 10 трябва да се тълкува систематично във връзка с чл. 9, ал. 2 от същата, в която в понятието "доставчик" е вложен смисъл, че това са две категории лица - земеделския производител и доставчик. В цитираната разпоредба изрично е регламентирано, че плодовете се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от "земеделския стопанин и от доставчика, в случаите, когато доставчикът не доставя продукти собствено производство." В касационната си жалба заместник изпълнителният директор излага съображения за законосъобразността на административния акт, каквито не се съдържат в мотивите му. Така касаторът посочва, че представените сертификати са на името на прекупвачите на стоката Агрикус Продакшън ЕООД, а приложената декларация за качеството е от името на едноличния търговец, при положение че актът не съдържа категорични изводи за неспазване на императивното нормативно условие заявителят по схемата да представи валиден сертификат за качество на плодовете, издаден на негово име, в случай че не е производител на същите. При това се явяват неоснователни и следващите възраженията на касатора, че съдът дължи произнасяне относно осъществяване на състава на нормата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, при положение че в оспореното уведомително писмо се съдържа позоваване на нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претендираните разноски от касатора са неоснователни и не следва да му се присъждат. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПКе основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева. Предвид възражението на касатора по чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, същите не се преценяват като прекомерни, предвид обема на осъщественото процесуално представителство. Поради това Държавен фонд Земеделие следва да бъде осъден да заплати на ЕТ Л. - С. Симеонова разноски в размер на 900 лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,