Решение № 546 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2415/2011 г.

Решение № 546 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2415/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Г. Д. Д., депозирано чрез неговия защитник, за отмяна по реда на възобновяването на решение № 155 от 25.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 306/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради и което се претендира за упражняване правомощията на касационния съд по чл. 425, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 20 от 23.03.2011 г. постановена по НОХД № 566/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, осъденият Г. Д. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК /макар и посочената разпоредба да не е изписана цифрово/ му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, осъдения Д. е бил частично оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил деянието при условията на чл. 20, ал. 2 от НК, както и по обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК касаещо придобиване на взривни вещества и придобиване и държане на боеприпаси. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, било постановено осъдения да изтърпи и наложено му с присъда по НОХД № 6115/1999 г. по описа на Районен съд - гр. София, наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и осем месеца при първоначален "общ" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. По въззивни жалби на осъдения Д. и на подс. Г. П. и М. П., било образувано ВНОХД № 306/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. С решение № 155 от 25.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 306/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, първоинстанционната присъда била изменена, като същата била отменена в частта с която на осъдения Д. бил определен първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието активирано по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, като на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС бил определен първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата си част, присъдата била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснато от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационно нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както въззивния съд, така и Районен съд - гр. Велинград, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по комплексната и химическата експертизи. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от съдилищата, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Окръжен съд - гр. Пазарджик конкретно и задълбочено е отговорил на доводите на защитата на осъдения /наведени междувпрочем по същество и в искането/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Държането на инкриминираните взривни вещества от осъдения Д. по делото е недвусмислено установено. Свид. Р. и Й. в показанията си са категорични, че именно осъдения е донасял на "обекта" веществата които са били използвани за взривяване на земна маса, както и че той е правел взривните устройства /"бомбите"/ с които са възпроизвеждани взривовете. В унисон с показанията на тези свидетели, е и заключението по химическата експертиза от което се установява, че по иззетите ацетонови обтривки от ръцете и дрехите на Д. се доказва наличие на бризантното вещество тротил, съдържащ се в находящите на местопроизшествието взривни материали. От цялостната констатирана по делото доказателствена съвкупност, може да бъде направен еднозначен извод, че взривните вещества намерени на инкриминирания обект са били доставяни и използувани от осъденото лице. Именно до този извод са достигнали и инстанциите по фактите. Извършеното от осъдения престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Може да се обобщи в цялост, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. За пълнота, следва да се отбележи, че наложеното на осъдения наказание макар и определено съобразно чл. 54 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като е определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства и изцяло съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е в унисон с целите на наказанието отразени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение