Решение № 5579 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 258/2010 г.

Решение № 5579 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 258/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Харизан Асенов Арабчев от гр. Хасково срещу решение № 293/09.11.09 г. по адм. д. № 380/09 г. по описа на Административен съд-Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба РДНСК-Хасково и община-Хасково не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорването по жалбата на касатора Арабчев в първата инстанция е Заповед № ДК-09-17/03.07.09 г. на началника на РДНСК-Хасково, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е забранено ползването на неприет по установения ред строеж "Жилищна сграда- еднофамилна" с идентификатор № 77195.726.218.64 по Кадастралната карта /КК/ на гр. Хасково. За да постанови отхвърлителното оспорването решение, състав на Административен съд-Хасково е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон е неоснователна. По делото липсва спор относно следните правнорелевантни факти, а именно: жилищната сграда е построена в общински имот, без отстъпено право на строеж, без надлежно одобрени строителни книжа и се ползва по предназначение от изграждането й преди повече от 30 години до сега без да е въведена в експлоатация. Изложените в първоначалната жалба и в касационната такава конкретни доводи сочат на социален проблем, който не може да намери разрешение по реда на съдебното оспорване на заповедта, с която е забранено ползването на строежа. Прилагането на разпоредбата на чл. 178, ал. 5 ЗУТ във всички случаи е обусловено от установявания относно категорията на строежа и ползването му по предназначение без да е въведен в експлоатация. В случая се касае до жилищна сграда, V-та категория, подлежаща на въвеждане в експлоатация, както по действалите към момента на изграждането й разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство/ЗТСУ/, така и по сега действаща разпоредба на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Независимо, че по неопровергано от административния орган твърдение на оспорващия, сградата е построена преди м. април 1987 г. по отношение на нея не може да бъде приложена разпоредбата на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, тъй като липсата на отстъпено право на строеж върху общинския терен я определя като недопустима, както по ЗТСУ/отм/, действал по време на построяването й, така и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Касационният довод за неправилност на решението, основан на твърдение за висящо производство по узаконяване на сградата е неотносим към разпореждането за забрана ползването й, тъй като изискването за въвеждане на строежите в експлоатация касае и надлежно разрешени и изпълнени в съответствие със строителните книжа такива. Не се установява и неправилност на решението в частта по отношение извода за законосъобразност на заповедта във връзка с изискването за съблюдаване на административнопроизводствените правила. Противно на твърдението в касационната жалба, процесната заповед носи дата, последваща датата на съставяне на констативния акт, въз основа на който е издадена. С оглед изложеното подложеното на касационна проверка по чл. 209, т. 3 АПК първоинстанционно решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение