Решение № 8007 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Галдава, гражданин на Грузия, против решение 615 от 04.02.2021г., постановено по адм. дело 7982/2020г. от Административен съд София - град. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилно на обжалваното решение поради противоречия с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощника си юрисконсулт Минкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на И. Галдава, гражданин на Грузия, [дата на раждане] в гр.Тбилиси, срещу решение 1811/29.07.2020г. на заместник-председателя на ДАБ. С него на И. Галдава е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган заместник-председателя на ДАБ, на когото със заповед РД 05-392/30.06.2020г. на председателя на ДАБ, съобразно чл.52 от ЗУБ са делегирани правомощия за това. При произнасянето си съдът се е позовал на представената от чужденеца по време на проведените с него интервюта бежанска история. Изложените в нея причини за напускане на страната по произход, съдът е приел, че не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Според съда, не били налице материалните предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. От изложените в интервютата и в откритото съдебно заседание причини за напускане на Грузия И. Галдава изтъквал, че като активист на опозиционна партия, получавал заплахи. Доказателства в подкрепа на това твърдение обаче не били представени нито в административното, нито в съдебното производство. Показанията на разпитания по делото свидетел съдът не е кредитирал като недостатъчно конкретни. Видно било, че свидетелят не знае подробности за жалбоподателя, с какво се занимава, а за заплахите казал, че е разбрал от самия жалбоподател. В същото време, установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че търсещият закрила е бил принуден да отпътува от страната си поради реална опасност от тежки посегателства. Съдът се е позовал на справки рег. МД-263/15.05.2020г. и рег. МД-55/27.01.2021г. на дирекция Международна дейност на ДАБ относно оценка за ситуацията в Грузия. Според нея нямало данни за сериозно нарушаване на човешките права, а проблемите, свързани с превишаване на полицейските сили по отношение на журналисти или протестиращи, съдът е приел, че не се отнасят до жалбоподателя, доколкото същият не се числял към посочените групи. Наред с преценката на държавата по произход, съдът е преценил и фактите, свързани с личното положение на молителя. В тази връзка е отчел, че същият не е посочил да е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. С оглед на това и тълкуването на СЕС по дело С-465 от 2007г., информацията за ситуацията в Грузия и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на Галдава, съдът е обусловил извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на статут. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изнесените от кандидата за статут причини да напусне Грузия не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Твърденията му, че в качеството си на неофициален координатор на Националната партия на Грузия, Галдава е получавал заплахи, не са подкрепени от доказателства, въпреки дадената му възможност, както в административното, така и в съдебното производство. От данните по делото се установява, че И. Галдава е напуснал Грузия легално, пристигнал в края на декември 2019г., а молбата си за закрила е подал в началото на април 2020г., като по време на престоя си в България е посетил посолството на Грузия. При тези сведения правилно административният съд е преценил като неверни твърденията на чужденеца за наличие на обоснован страх от преследване, както и за проблеми с официалните власти на Грузия. Противно на твърденията в касационната жалба, всички изложени от Галдава твърдения са били подробно обсъдени както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Законосъобразно административният съд е приел също, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на И. Галдава за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от представената официална справка за обстановката в Грузия. Обосновано е приел, че няма данни лично кандидатът за закрила да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Също правилно първоинстанционният съд е оценил ситуацията в Грузия и в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложената по делото официална справка, следва да се приеме, че не се доказва в Грузия наличие на такъв вътрешен или международен конфликт, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на ЕС по тълкуването на чл.15, б.в от Директива 2004/83 ЕО (отм.). С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , четвърто отделение,