Решение № 3024 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2020 г.

Решение № 3024 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас, срещу решение № 764 от 30.06.2020 г. постановено по адм. дело № 2945/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че положеният от И. Иванов труд за периода от 25.01.1988 г. до 31.12.1999 г., на длъжност "валцьор горещо валцуване, валцьор оператор", в "Промет стиил" ЕАД с. Дебелт следва да бъде зачетен като първа категория. В тази насока се прави анализ на разпоредбите на т. 5, т. 5а, т. 66б и т. 67 от отм. Правилник за категоризиране труда при пенсиониране /ПКТП/ и се посочва че положения от Иванов труд не може да се причисли към никоя от посочените разпоредби. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което жалбата на Иванов срещу решение № 2103-02-7#1/11.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас да бъде отхвърлена. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в платена Д. Т. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – И. Иванов от гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Цветкова в отговор на касационната жалба, излага подробни съображения за неоснователност на последната и моли решението на Административен съд - Бургас, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Излагат се съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че спорния осигурителен стаж следва да бъде зачетен като първа категория труд, поради което постановеното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата се явява основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2103-02-7#1/11.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на И. Иванов от гр. Бургас, с вх. № 2103-02-7/11.10.2019 г., срещу разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл. 69б, ал. 1-2 от КСО е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванов и разпореждането е оставено в сила. От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 2113-02-291/13.02.2019 г. Иванов е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО. Към заявлението последният приложил УП-3 от 6.03.2019 г., издадено от "Промет стиил" ЕАД с. Дебелт, в което било отразено, че 1. за времето от 25.01.1988 г. до 31.12.1999 г. /11 г. 11 м. 06 д. / Иванов е заемал длъжността "валцьор горещо валцуване, валцьор-оператор" и 2. за времето от 1.01.2000 г. до 12.02.2019 г. /19 г. 01 м. 11 д. / Иванов е заемал длъжността " валцьор-оператор, настройчик и ст. настройчик металург", като е отразено, че трудът по т. 2 е "втора категория", съгласно чл. 2, т. 6, б. "в" от НКТП. В последствие представил и трудов договор от 15.01.1988 г., акт за постъпване на работа от 25.01.1988 г., допълнително споразумение № II-Б 754/07. 1990 г., 15 броя заповеди за разрешен допълнителен отпуск на основание чл. 156, ал. 1 от КТ и извлечения от фишове за заплати за целия период. С разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, като е прието, че лицето няма изискуемият се осигурителен стаж от 10 години при условията на първа категория труд. В разпореждането е посочено че осигурителния стаж на Иванов за времето от 25.01.1988 г. до 31.12.1999 г. /11 г. 11 м. 06 д. / е зачетен за стаж от трета категория труд, тъй като не попада в обхвата на т. 5 и т. 66 от ПКНП (отм.); Срещу разпореждането, връчено на 16.09.2019 г., Иванов депозирал жалба вх. № 2103-02-7/11.10.2019 г., в която възразил срещу отказа да му бъде отпусната пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Последвало издаването на атакуваното решение на директор на ТП на НОИ – Бургас, с което жалбата на Иванов като неоснователна е оставена без уважение, а атакуваното разпореждане - оставено в сила. В мотивите на решението е посочено, че предвид представеното УП-3 следва, че стажа до 1.01.2000 г. е от трета категория по чл. 66 ПКТП (отм.);. Изложени са съображения, че процесния стаж не може да се отнесе нито по т. 5, нито по т. 66б от ПКТП (отм.); , както и че т. 67 от ПКТП (отм.); е неприложима, тъй като положения труд на длъжност "валцьор горещо валцуване, валцьор-оператор" не е полаган в цехове и участък със специфична насоченост, посочени в правилника. В първоинстанционното производство е назначена СТЕ, по която вещото лице е дало заключение, че предвид анализа на т. 5а, т. 66б и т. 67 от ПКТП (отм.); трудът полаган от "валцьор-оператор", каквато длъжност е заемал и Иванов, би могъл да бъде определен като труд от категория, различна от трета, както и че този извод се налага от изплащаните суми за "условия на труд", "предпазна храна", "вредни", право на платен отпуск, полагащ се за работа във вредни за здравето условия и вписаното в допълнителното споразумение от 1.07.1990 г. изплащане на "допълнителни възнаграждения за условия на труд първа категория, съгл. НКОУТ". Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд счел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, възложени с КСО, в предвидената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът счел, че обстоятелството, че "Промет стиил" ЕАД не е сред предприятията, изрично посочени в ПКТП не налага извода, че труда на работниците, наети в него на длъжност "вальор-оператор" не следва да бъде категоризиран като първа категория, тъй като не се променя характера на същия по аргумент на т. 67 от ПКТП (отм.);. По изложените съображения съдът отменил атакуваното решение № 2103-02-7#1/11.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1012-02-129#5/11.09.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас и върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Бургас за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд – шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които обуславят неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, с оглед правомощията му по чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Неправилен обаче се явява изводът за несъответствието на атакуваният административен акт с приложимия материалния закон. Основният спорен по делото въпрос е каква категория е положеният от Иванов труд, на длъжност "валцьор горещо валцуване, валцьор-оператор", в направление Стан - 300, цех - прокатна линия в СМК "Дебелт", преобразуван в "Промет стиил" ЕАД с. Дебелт, в периода от 25.01.1988 г. до 31.12.1999 г. Правото да се определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда законодателят е предоставил в прерогативите на Министерския съвет с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 Закона за пенсиите /ЗП, отм. /. Тази диференциация последният е извършил с ПКТП (отм.); и в отделни случаи от ППЗП (отм.);. Според практиката на Върховният административен съд, причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности: Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било на място на работа, които са изрично /изчерпателно/ нормативно установени като такива от съответната категория в ПКТП (отм.);. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т. 67 от ПКТП (отм.); и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом е със същата вредност и тежест на труда. В случая, за процесния период, Иванов е полагал труд, на длъжност "валцьор горещо валцуване, валцьор-оператор", в СМК "Дебелт", преобразуван в "Промет стиил" ЕАД с. Дебелт, което предприятие не попада в изчерпателно изброените в т. 5, т. 5а и т. 66б от ПКТП (отм.); , а те са: електростоманодобивен цех и сортопрокатен цех - Стан 300 в Клон "Мир" гр. Перник, други фирми, извършващи ремонти работи в Клон "Мир", фирма "Кремиковци", фирма "Стомана" и НПП "Бл. Попов" - Перник -участък "Валцуване". В посочените разпоредби е акцентирано върху мястото на полагане на труда /конкретно изброени предприятия и цехове, а не длъжности /, с което се свързва вредността и тежестта на полагания труд. Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.); , съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, се причислява към съответната категория труд, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и други обекти в раздел І и ІІ на правилника за времето, през което работят за тях. Анализът на посочената разпоредба налага извода, че в случая независимо, че положеният труд е на длъжност "валцьор горещо валцуване, валцьор-оператор", той не е полаган в цехове със специфична насоченост, посочени в правилника, поради което и не може да се причисли към категория труд различна от трета. Т. е относима в случая се явява разпоредбата на т. 66 от ПКТП (отм.); , какъвто извод е направил и административният орган. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите на ПКТП (отм.); не могат да се тълкуват разширително, поради което неправилни се явяват изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Дори и трудът през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност, каквито безспорно се установяват по делото, то след като действащото законодателство към този период не я е отчитало като основание за преференциални условия при пенсиониране, липсва нормативно основание за причисляване на труда към първа категория. Този извод не се променя и предвид представеното допълнително споразумение към трудов договор от 1.07.1990 г., в което е договорено допълнително възнаграждение, съгласно Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, "за условия на труд I категория". Следва да се посочи, че целта на Наредбата е създаването на единни критерии при оценката на условията на труд, като формирането на комплексната оценка става на основата на определените степени и съответствуващите им бални оценки на всеки един от елементите на условията на труд, посочени в чл. 4 от Наредбата. Наредбата не прави разграничения на условията на труд по категории на полагания труд /I, II или III/, а допълнителното трудово възнаграждение, което се определя за условия на труд е в пряка зависимост от величината на комплексната оценка - определена чрез сумиране на балните оценки на елементите, действащи (установени) за съответното работно място. Предвид изложените съображения, след като положеният от Иванов труд за процесния период не може да бъде зачетен като първа категория труд, по отношение на същия не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 1 - 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Горното налага извод, че органите на ТП на НОИ - Бургас са извършили задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК, направили са всеобхватна проверка по случая, преценили са всички намерени и представени от Иванов документи, и при обсъждането им са стигнали до законосъобразния извод за липса на възможност да се категоризира трудът му през обсъжданите периоди като такъв от категория, различна от трета. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - гр. Бургас, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на И. Иванов се отхвърли като неоснователна. В същия смисъл е и преобладаващата практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за заплащане на направените по делото разноски. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният ответник ще следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ гр. Бургас понесените разходи за държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,