Решение № 6347 от 14.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ауто Ка ЕООД, чрез адв. Р. Василева, срещу решение 158 от 22.07.2022 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело 154/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-101345 от 28.03.2022 г. към митническа декларация /МД/ MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа становище, че при постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд не е обсъдил изложените от дружеството възражения и ангажираните доказателства относно действително платената цена на стоката и добавените разходи за международен транспорт. На следващо място счита, че са налице съществени процесуални нарушения при прилагането на чл. 84и от Закона за митниците /ЗМ/ и в тази връзка развива подробни съображения. Излага доводи и за нарушение на разпоредбата на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, предвид липсата на мотиви в издадения административен акт. Счита, че оспореният акт е издаден след изтичане на срока предвиден в чл. 19б, ал. 1 от ЗМ и оспорва достигнатите от съда изводи, че същият е инструктивен. Развива съображения и относно липсата на основания за издаването на процесния акт предвид непредставянето в цялост на Доклад BG001000/1/2 от 15.11.2021 г., въз основа на който е издаден. По подробно изложени доводи в касационната жалба и в представена по делото молба иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на оспореното решение. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на ТД Митница Бургас, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-101345 от 28.03.2022 г. към МД с MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 59 АПК във вр. с чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д , чл. 77, чл. 85 и чл. 105 от Регламент /ЕС/ 952/2013 въ връзка с чл. 55, ал. 1, чл. 54, ал. 1, и чл. 56 ЗДДС за стока - автомобил 1990 Mercedes Benz 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930, допуснат за свободно обращение с МД с MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г., е определена нова митническа стойност в размер на 7 563,75 лв. и вносно мито (А00) в размер на 756,38 лв., определено е вносно мито за вземане под отчет в размер на 491,10 лв., нова данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от същия закон в размер на 8 320,13 лв., определено е задължение за ДДС при внос в размер на 1 664,03 лв. и определено за вземане под отчет ДДС (В00) в размер на 1 080,41 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, Ауто Ка ЕООД е определен като длъжник за заплащане на мито и ДДС в общ размер на 1 571,51 лв.

От фактическа страна е установено, че с процесната МД Киси ЕООД, в качеството му на представител по смисъла на чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, с вносител и декларатор Ауто Ка ЕООД, е поставило под режим допускане за свободно обращение автомобил 1990 Mercedes Benz 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930. Към митническата декларация е приложен коносамент IMP/3216/10/19 L2, издаден от Фрилайн ООД, съгласно който автомобилът е превозен от пристанище на натоварване NEW YORK, NY до пристанище на разтоварване Варна, България с контейнер XINU8046631. В коносамента като изпращач на автомобила е вписан K. KOYCHEV, а като получател - Ауто Ка ЕООД, с декларирано условие на доставката - СРТ Варна България и митническа стойност на автомобила, определена на основание чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Към процесната декларация е приложена фактура от 15.09.2019 г., издадена от K. Koychev на обща стойност 1500,00 USD /щатски долари/, в която на отделни редове са посочени цена на автомобила в размер на 1 000,00 USD и цена на международен транспорт от САЩ до Варна, България в размер на 500,00 USD. Във фактурата не е вписано условие на доставка на автомобила. Приложен е и междубанков превод чрез S.W.I.F.T. за извършено плащане на 06.12.2019 г. към доставчика K. Koychev на сума в размер на 3 000,00 USD. Цитираният банков превод е приложен и към МД MRN 20BG001009002806R4 от 21.01.2020 г. При определяне на митническата стойност на автомобила в размер на 2 652,81 лева, цената на автомобила, съгласно приложената фактура е преизчислена по курс за митнически цели 1,76854 BGN/USD към датата на приемане на МД и изчислените задължения за вносно мито (А00) в размер на 265,28 лв. и ДДС в размер на 583,62 лв. са взети под отчет и са платени от Ауто Ка ЕООД.

Разпоредено е да бъде извършен последващ контрол на декларирането на Ауто Ка ЕООД във връзка с поставянето на стоки под митнически режим допускане за свободно обращение.

В хода на осъществения последващ контрол, с писмо рeг. 32-267139 от 19.08.2021 г. е предоставен отчет по сметка на Първа Инвестиционна Банка АД за периода от 01.06.2019 г. до 31.12.2019 г., от който са установени две плащания към доставчика K. Koychev, относими към автомобилите от МД MRN 19BG001009002669R0 и МД MRN 20BG001009002806R4 - плащане на сума в размер на 1 533,64 лв. (860,00 USD), извършено на 18.10.2019 г., за което като основание е посочено MERCEDES 560 SEC WDBCA45E9LA553930 и плащане на сума в размер на 5 358,60 лв. (3 000,00 USD), извършено на 06.12.2019 г., за което като основание е посочено WDBCA45E9LА553930 MERCEDES 560 SEC и WDBCA45E1MA599785 MERCEDES 560 SEC .

От дружеството са представени хронологични счетоводни регистри, съгласно които извършените плащания са отразени по дебита на счетоводна сметка 401 Доставчици , партида 290 К. Койчев срещу кредита на счетоводна сметка 503/1 Разплащателна сметка в лева . За извършеното плащане на 18.10.2019 г. в размер на 1 533,64 лв. (860,00 USD) към МД с MRN 19BG001009002669R0 и/или към МД с MRN 20BG001009002806R4 не са приложени документи, в това число фактура, междубанков превод чрез S.W.I.F.T. и/или др., а за извършеното плащане на 06.12.2019 г. в размер на 5 358,60 лв. (3 000,00 USD) към МД с MRN 19BG001009002669R0 и към МД с MRN 20BG001009002806R4 е приложен междубанков превод чрез S.W.I.F.T. и фактури за покупка на автомобилите, издадени от доставчика K. Koychev.

С оглед констатираните факти и обстоятелства, митническите огани установяват, че към МД с MRN 19BG001009002669R0 и към МД с MRN 20BG001009002806R4 за покупката съответно на автомобил 1990 MERCEDES-BENZ 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930 и на автомобил 1991 MERCEDES-BENZ 560 SEC с шаси WDBCA45E1MA599785 са приложени фактури на обща стойност 3 000,00 USD, като същевременно към доставчика K. Koychev за покупката на цитираните автомобили са извършени плащания в размер общо на 3 860,00 USD.

В счетоводната отчетност на Ауто Ка" ЕООД доставката на процесния автомобил е отразена по счетоводна сметка 304/2 Стоки , сметка 401 Доставчици , партида 464 К. Койчев в стойностно изражение в размер на 2 918,09 лв., като доставната стойност включва определената за автомобила митническа стойност при поставянето му под режим и взетото под отчет и платено мито. Задължението към доставчика във връзка с доставката на автомобила, отразено по кредита на счетоводна сметка 401 Доставчици , партида 464 К. Койчев в размер на 2 652,81 лв., представлява определената за автомобила митническа стойност при поставянето му под режим. Отразеното задължение към доставчика в размер общо на 3 484,08 лв. включва определената за автомобила митническа стойност и взетото под отчет и платено задължение за мито и ДДС. Във връзка с гореизложеното митническите органи приемат, че счетоводната отчетност на проверяваното лице не дава възможност да бъде установено към кой автомобил е относима надплатената сума в размер на 860,00 USD.

Във връзка с изпратено до дружеството искане от 15.09.2021 г. е предоставена информация и документи, от които се установява, че за извършеното плащане на 18.10.2019 г. в размер на 1 533,64 лв. /860,00 USD/ е предоставена фактура от 15.09.2019 г., издадена от K. Koychev на стойност 1 500,00 USD и МД с MRN 19BG001009002669R0. За извършеното плащане на 06.12.2019 г. в размер на 5 358,60 лв. /3 000,00 USD/ е предоставена фактура от 07.11.2019 г., издадена от K. Koychev на стойност 1 500,00 USD и МД с MRN 20BG001009002806R4.

Предвид така предоставената информация и предвид обстоятелството, че АУТО КА ЕООД е представило междубанков превод чрез S.W.I.F.T. за извършено плащане към K. Koychev на 06.12.2019 г. в размер общо на 3 000,00 USD, като плащане на задължението по приложените към МД с MRN 19BG001009002669R0 и към МД с MRN 20BG001009002806R4 фактури, които са на обща стойност 3 000,00 USD, в хода на последващия контрол от митническия орган е прието, че извършеното плащане в размер на 1 533,64 лв. /860,00 USD/, извършено на 18.10.2019 г. към K. Koychev е относимо към автомобил 1990 MERCEDES-BENZ 560 SEC шаси WDBCA45E9LA553930, допуснат за свободно обращение с МД с MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г.

От Ауто Ка ЕООД е изискано да представи първичните счетоводни документи за извършени плащанията в размер общо на 2 360,00 USD за покупката на автомобил MERCEDES 560 SEC с шаси WDBCA45E9LА553930, във връзка с което дружеството отново представя отчет по сметка в Първа инвестиционна банка АД за извършените на 18.10.2019 г. и 06.12.2019 г. плащания и не е представя първични счетоводни документи, на основание на които са извършени плащанията, в това число плащане в размер на 1 533,64 лв. /860,00 USD/.

Въз основа на така установеното в хода на последващия контрол, от митническия орган е прието, че счетоводната отчетност на дружеството не дава възможност за установяване или определяне размера на дължимите публични държавни вземания. Митническите органи приемат за установена цена на автомобил MERCEDES 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930, допуснат за свободно обращение с процесната декларация в размер на 2 360,00 USD и с уведомление от 01.11.2021 г., на основание чл. 84и, ал. 4 от ЗМ, АУТО КА ЕООД е уведомено за приетата за установена цена. С писмо от 08.11.2021 г. дружеството посочва, че приема основанието за установяване на стойността на процесния автомобил.

По отношение на разходите за международен транспорт на автомобила по смисъла на чл. 71, § 1, б. д от Регламент /ЕС/ 952/2013 в хода на осъществения контрол е установено, че в митническата стойност на автомобила са включени разходи за международен транспорт от САЩ до Варна, България в размер на 884,27 лв. (500,00 USD), посочени на отделен ред в приложената към МД фактура от 15.09.2019 г., издадена от K. Koychev. От Фрилайн ООД е предоставена фактура 0000039691/13.01.2020 г. с получател K. KOYCHEV на обща стойност 3 390,00 лв. (1 922,38 USD). Във фактурата са включени разходи за международен транспорт на автомобил 1990 MERCEDES 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930 в това число складови такси, разходи за терминална обработка и транспорт на територията на САЩ. В счетоводната отчетност на Ауто Ка ЕООД не са установени счетоводни операции във връзка с отразени разходи по закупуване на автомобила, предвид установения по-висок размер на разходите за международен транспорт, съгласно представената от Фрилайн ООД фактура. Във връзка с изпратено до дружеството искане, в отговор от 25.10.2021 г. Ауто Ка ЕООД не представя първични счетоводни документи за извършени услуги за международен транспорт на процесната стока и посочва, че разходите за международен транспорт са приложени към МД или към придружаващите фактури и дружеството не разполага с други документи.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 84и, ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 84и, ал. 2, т. 10 от ЗМ са приети за установени разходи за международен транспорт на автомобил 1990 MERCEDES 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930, допуснат за свободно обращение с МД с MRN 19BG001009002669R0 в размер общо на 3 390,00 лв.

Така увеличените от страна на митническите органи разходи за осъществения транспорт не са приети от дружеството декларатор и е посочено, че фактура 0000039691/13.01.2020 г. издадена от Фрилайн ООД и до този момент не е представена на Ауто Ка ЕООД.

По аргумент от чл. 71, § 1, б. д от Регламент /ЕС/ 952/2013 и целите на прилагането му, възраженията на дружеството са отхвърлени от страна на митническата администрация.

На основание чл. 84к ЗМ, с 2 бр. уведомления за провеждане на заключително обсъждане, задълженото лице е поканено да се яви пред ТД Митница Бургас с цел провеждане на заключително обсъждане относно установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, като същото не се е явило.

Проверката е приключила с Доклад BG001000/1/2/15.11.2021 г., съдържащ подробно изложение на констатираните обстоятелства, въз основа на които е определена нова митническа стойност и нова данъчна основа при внос и са изчислени задълженията за мито и ДДС, които подлежат на вземане под отчет и заплащане.

На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 22, § 6 от същия регламент, със съобщение от 17.12.2021 г. Ауто Ка ЕООД е уведомено, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията за вносно мито (А00) и ДДС (В00) за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г., като същото е връчено на управителя на дружеството на 20.12.2021 г. В отговор от 19.01.2022 г., от Ауто Ка ЕООД е направено искане да бъдат преразгледани констатациите от извършения последващ контрол, съдържащи се в изготвения констативен доклад и мотивите за издаване на решение, свързани с разходите за международен транспорт на автомобила, като същото е отхвърлено като неоснователно и е издадено решение с рег. 32-101345 от 28.03.2022 г.

Видно от мотивите на акта административният орган приема, че данните от представената фактура 0000039691/13.01.2020 г., издадена от Фрилайн ООД по неоспорим начин сочат, че услугите за международен транспорт, включени в нея са относими за автомобила, деклариран с МД MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г. и в тази връзка органът счита, че приетите за установени транспортни разходи са базирани на реални факти и числа, документирани в цитираната фактура, което от своя страна е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 71, § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Във връзка с гореизложеното и предвид обстоятелството, че Ауто Ка ЕООД не предоставя информация и документи относно пълния размер на разходите за международен транспорт на автомобила, митническият орган приема издадената от Фрилайн ООД фактура за относимо доказателство.

С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Възражението на дружеството, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в издаването му след изтичане на срока, определен с разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 ЗМ, е отхвърлено като неоснователно. Съдът излага мотиви, че цитираната норма не е с императивен характер и сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, освен ако в закон не е предвидено друго, поради което и неспазването им не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с изложеното и с оглед императивното задължение за уведомяване по чл. 22, §, 6, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, при съобразяване с предвидения в чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията /EC/ 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза 30-дневен срок, съдът приема, че актът не може да бъде издаден в срока по чл. 19б, ал. 1 ЗМ.

По приложението на материалния закон и по аргумент от чл. 84, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМ първоинстанционният съд приема, че от събраните по делото доказателства обосновано е прието от страна на митническите органи, че счетоводната отчетност на Ауто Ка ЕООД не дава възможност да бъде установено към кой автомобил е относима надплатената цена в размер на 860,00 USD. В хода на проведеното съдебно производство от оспорващото дружество не са ангажирани доказателства и не са оборени констатациите на митническия орган, поради което съдът приема, че правилно митническия орган на основание чл. 84и, ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 84и, ал. 2, т. 3 и т. 10 ЗМ е приел за установена цена на автомобил 1990 MERCEDES-BENZ 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930, допуснат за свободно обращение с МД с MRN 19BG001009002669R0 в размер на 2 360,00 USD. Доколкото по делото е установено, че дружеството не оспорва основанието за установяване на стойността на автомобил, то обоснован и законосъобразен според състава е изводът на митническия орган за приложението на чл. 84и, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМ.

Във връзка с установените в хода на осъществения последващ контрол разходи за извършения международен транспорт, първостепенният съд излага мотиви, че от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, неоспорени от дружеството по предвидения процесуален ред и предвид липсата на счетоводни операции във връзка с отразени разходи по закупуване на автомобила, в съответствие с приложимите разпоредби административният орган приема за установени разходи за международен транспорт в размер на 3 390,00 лв. по фактура 0000039691/13.01.2020 г., издадена от Фрилайн ООД.

С оглед изложеното и предвид констатираното условие на процесната доставка СРТ Варна, Р. България, съгласно което продавачът в лицето на К. Койчев следва да плати разходите, свързани с превоза на стоките до уговорения пункт на местоназначение, а именно пристанище Варна, България и същите са в размер на 3 390,00 лв., съответно разходите в същия размер според съда са установени по категоричен начин.

По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗДДС първоинстанционният съд приема, че предпоставките за включване на изброените в разпоредбата разходи в данъчната основа са три - разходите да са свързани с вноса, тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоката на територията на страната. В тази връзка и предвид установеното обстоятелство, че процесните разходи са извършени, съдът приема, че законосъобразно с оспорения административен акт са определени размерите на дължимите мито и ДДС, ведно със съответните лихви.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото няма спор по фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд, като не следва да бъдат преповтаряни.

1. Неоснователни са изложените доводи за издаване на процесния административен акт след предвидения в чл. 19б, ал. 1 ЗМ срок, в нарушение на административнопроизводствените правила, обстоятелство водещо до неговата незаконосъобразност, според касатора. Касационната инстанция възприема обосноваването от страна на административния съд на становището, че сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, като тяхното нарушаване не води до засягане правото на защита на заинтересованата страна, респ. до наличието на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на акта.

1. Неоснователно е и твърдението на касатора, че неприобщаването от страна на митническия орган на Доклад BG001000/1/2/15.11.2021 г., рег. 32-363918/15.11.2021 г. в неговата цялост води до незаконосъобразност на оспореното решението поради недоказване на основанието за издаване на административния акт. Видно от делото цитираният доклад е представен изцяло, като същият е бил надлежно връчен на самото дружество още в хода на административното производство /разписка за връчване, прил. на л. 187 от делото/. По отношение на приложенията към него следва да се посочи, че относимите към процесния внос документи са приобщени по делото.

1. По отношение на правилното прилагане на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение съобрази следното:

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Съгласно чл. 71 § 1, б. д от Регламент /ЕС/ 952/2013, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза - разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

В процесния случай към митническата декларация за допускане за свободно обращение на процесната стока от вносителя са представени фактура от 15.09.2019 г., издадена от K. Koychev на обща стойност 1500,00 USD, с посочени цена на автомобила в размер на 1 000,00 USD и цена на международен транспорт от САЩ до Варна, България в размер на 500,00 USD и междубанков превод чрез S.W.I.F.T. за извършено плащане на 06.12.2019 г. към доставчика K. Koychev на сума в размер на 3 000,00 USD. Сумата е изплатена за покупката на процесния автомобил 1990 MERCEDES-BENZ 560 SEC с шаси WDBCA45E9LA553930 и на автомобил 1991 MERCEDES-BENZ 560 SEC с шаси WDBCA45E1MA599785. От представените в хода на последващия митнически контрол документи безспорно се установява, че към доставчика К. Койчев за покупката на цитираните автомобили са извършени плащания в размер общо на 3 860,00 USD. Установено е, че извършеното на 18.10.2019 г. плащане в размер на 1 533,64 лв. /860,00 USD/ към К. Койчев е относимо към автомобил 1990 MERCEDES-BENZ 560 SEC шаси WDBCA45E9LA553930 и установената от митническите органи цена на процесния автомобил в размер на 2 360,00 USD не се оспорва от дружеството, касатор в настоящото производство.

Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Не е спорно, че с фактура 0000039691/13.01.2020 г., издадена от Фрилайн ООД с получател К. Койчев, във връзка с вноса на стока, превозена с контейнер XINU8046631, са фактурирани услуги по международен транспорт, складови такси, разходи за терминална обработка и транспорт на територията на САЩ, на обща стойност 3 390,00 лв. /1 922,38 USD/. Безспорно е и обстоятелството, че процесният автомобил е превозен със същия контейнер, видно от представения от превозвача и от Ауто Ка ЕООД при декларирането коносамент. От съдържанието на коносамента се установява и обстоятелството, че пристанището на разтоварване на процесния автомобил е в гр. Варна, Р. България. Декларираното пред митническите органи условие на процесната доставка съгласно Международни правила за тълкуване на търговските термини, известни като Инкотермс /Incoterms, съкратено от International Commercial Terms/, е CPT /Carriage Paid To/ Варна - превоз, платен до гр. Варна. Така договореното условие между страните по сделката означава, че продавачът е доставил стоката до превозвача и се е задължил да плати разходите, свързани с превоза на стоката до уговорения пункт на местоназначение.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, за поетото от страна на К. Койчев задължение за поемане на разходите, свързани с транспорта, свидетелства представената от Фрилайн ООД фактура. Както основателно се сочи в касационната жалба, представеното доказателство сочи за търговски отношения между продавача и превозвача по процесната доставка и същото не обвързва Ауто Ка ЕООД с права или задължения, свързани с процесната услуга.

Основателно е и позоваването от страна на касатора на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 22 април 2021 г. по дело C75/20. Съгласно тълкуването, дадено в цитираното решение, чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, б. д , подточка i от Регламент /ЕС/ 952/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи митническата стойност на внесените стоки, не следва към договорната им стойност да се добавят разходите, които продавачът/производителят действително е направил за транспорта на тези стоки до мястото на въвеждането им на митническата територия на Европейския съюз, при положение, че съгласно договорените условия за доставка производителят има задължението да заплати тези разходи, макар и те да надвишават действително платената от вносителя цена, когато тази цена съответства на реалната стойност на стоките, като това обстоятелство следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Видно от т. 28 от решението, СЕС приема, че макар чл. 32, § 1, б. д , подточка i от Митническия кодекс на Общността и чл. 71, § 1, б. д , подточка i от Митническия кодекс на Съюза да позволяват да се допълни действително платената цена, като бъдат добавени разходите за транспорт, тези разпоредби изискват тези разходи вече да не са били включени в тази цена, какъвто е случаят, когато условията за продажба предвиждат цена Доставено на граница / т. 11 от решението - Доставено на граница (DAF), според код по Инкотермс DAF, който е част от Инкотермс 2000, издадени от Международната търговска камара, по силата на който всички разходи за превоз на внасяните стоки се поемат от производителя до мястото на доставката, уговорено на границата/. Този подход се потвърждава от чл. 164, б. в от Регламент 2454/93 и от чл. 138, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447. В действителност тези разпоредби позволяват към договорната стойност на внасяните стоки да се добавят разходите за транспорт само когато превозът е осигурен или безплатно, или чрез средствата на вносителя /т. 29 от цитираното решение/.

В процесния случай не е спорно, че договореното между страните условие на доставката е превоз, платен до гр. Варна и във фактура от 15.09.2019 г., издадена от К. Койчев е отразена договорената между страните цена за международен транспорт от САЩ до Варна, Р. България и същата е в размер на 500 USD, като същите тези разходи са включени от митническите органи при определянето на митническа стойност на процесната стока. Допълнително, въз основа на установена липса в счетоводната отчетност на дружеството декларатор, при определянето на митническата стойност, при липса на предвидените в чл. 71, § 1, б. д от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 138, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 условия, са прибавени и разходи в размер на 1 922,38 USD /3 390,00 лв./.

В обжалвания акт на митническия орган липсва обсъждане на вида на фактурираните от Фрилайн ООД разходи, а именно международен транспорт, такса за съхранение, разходи за терминална обработка и транспорт на територията на САЩ, т.е. вътрешен транспорт. Видно от съдържанието на представената фактура, същата включва общата стойност за извършването на различни по вид услуги, част от които са осъществени на територията на САЩ. От изложеното се обуславя извод, че продавачът К. Койчев, в съответствие с договореното условие на доставката, е поел разходите във връзка с износа, в това число такса за съхранение, разходи за терминална обработка и транспорт на територията на САЩ, както и разходите за извършването на международния транспорт, които предварително, видно от фактура от 15.09.2019 г. /л. 259 от делото/, са заплатени от купувача Ауто Ка ЕООД.

От страна на митническия орган не е изследвано и обстоятелството дали платената от вносителя цена съответства на реалната стойност на процесната стока, като не се навеждат доводи и не се ангажират доказателства за злоупотреба с право или измама. В този смисъл административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да установи, че декларираната от Ауто Ка ЕООД митническа стойност на процесния автомобил не отразява реалната икономическа стойност на внесената стока, с всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност, в това число и разходите за транспортирането ѝ, необосновано и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че заплатените от продавача разходи за транспортирането на стоката следва да се прибавят към платената от Ауто Ка ЕООД цена в общ размер на 2360 USD, с включени вече в нея разходи за международен транспорт, и незаконосъобразно е определил митническата стойност на процесната стока и дължимите мито и ДДС.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесното митническо решение, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение 32-101345 от 28.03.2022 г. към МД с MRN 19BG001009002669R0 от 23.12.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. С оглед спецификите на спора, след отмяната на оспорения административен акт делото като преписка следва бъде изпратено на митническия орган за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително ако е необходимо, да бъдат събирани и допълнителни доказателства. Необходимо е да бъде съобразено тълкуването, дадено с Решение от 02.04.2021 г. по дело С-75/20 на Съда на Европейския съюз, като в тази връзка органът дължи мотиви дали процесните разходи за транспорт по фактурата, издадена от Фрилайн ООД в размер на 1 922,38 USD /3 390,00 лв./, следва да бъдат включени в митническата стойност на внесения автомобил, като се изследват условията на процесната доставка, както и дали действително платената от вносителя цена съответства на реалната стойност на процесната стока.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта на разноските.

При този изход на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 1 770 лв. за двете съдебни инстанции съгласно представени списъци.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение