Решение № 13534 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3307/2009 г.

Решение № 13534 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3307/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област - Смолян, против решение № 225 от 8.12.2008 г., постановено от Административен съд - гр. Смолян по адм. д. № 164/2008 г. по описа на съда. С касационната жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът - Общински съвет - Доспат не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 225 от 8.12.2008 г. на Административен съд - Смолян е отхвърлено оспорването на решение № 45 от 18.04.2008 г. в т. 1 и т. 3 на ОбС - Доспат потвърдено с Решение № 60 от 4.06.2008 г. на ОбС, като неоснователно. Със същото съдебно решение съдът е отменил Решение № 50 от 18.04.2008 г. на ОбС - гр. Доспат в частта му отнасяща се за земеделски земи мери и пасища в землищата на с. Любча и с. Црънча. За да достигне до този резултат Административен съд - Смолян се е позовал на факта, че първото решение ОбС дава съгласие посочените автомобили да бъдат продадени търг с явно наддаване, като в последствие с решение № 460 от 4.06.2008 г. ОбС дава съгласие посочените автомобили да бъдат извадени от списъка за продажба т. е. след променената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорването в тази част е неоснователно. По отношение на второто решение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (Дв. бр. 13 от 2007 г.) съгласно която стопанисваната и управлявана от Общината земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, става общинска собственост веднага след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Този факт обаче не е бил налице по отношение на земите за посочените селища поради което и съдът го е отменил. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което е обосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантните за спора факти, при което е обоснован изводът му за неправилност на процесното решение на общинския съвет в частта му по отношение на земеделските земи в с. Любча и Црънча след като е установено, че за тях липсва обнародване в ДВ на картите за възстановена собственост върху земеделските земи в стари реални граници (виж. у-ние 451 от 23.10.2008 г. на Общинска служба "Земеделие " - Доспат). Обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че решението на Общинския съвет в частта му, с която е дал съгласие общинските земи и пасища в селата Любча и Црънча да бъдат предоставени за общо ползване от земеделските стопани или техни сдружения е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му, няма данни дали тези земеделски земи да са били общинска собственост според сега действащата разпоредба на чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) . Настоящата съдебна инстанция споделя напълно и изложените мотиви, защо решението на общинския съвет, с което е дадено съгласие за продажба на автомобили чрез публичен търг с явно наддаване не представлява административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, при което заповедта на областния управител в тази и част е незаконосъобразна. В тази връзка цитираната съдебна практика в представената писмена защита на касационния жалбоподател е неотносима към конкретния спор. При фактически установеното за обжалваното решение не се обективира наличие на касационни основания от претендираните с жалбата и същото като правилно следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,