Решение № 6575 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2017 г.

Решение № 6575 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 360 от 10.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2398/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. З. Л. против решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалбата й против определения размер на обезщетението за временна неработоспособност, установена с болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. и е осъдил С. З. Л. да заплати на ТП на НОИ - П. сумата от 350 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. С определение № 792 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 2398/2016 г. Административен съд - П. е изменил решението по същото дело в частта за разноските, като е осъдил С. З. Л. да заплати на ТП на НОИ - П. сумата от 100 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение и определение са подадени касационна и съответно частна жалба от С. З. Л. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Славчев. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че приложението на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) противоречи на норма от по-висока степен, а именно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което първоинстанционната жалба да бъде уважена. Претендира и присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради това, че в конкретния случай, юрисконсултът представлявал директора на ТП на НОИ - П. не е представил списък по чл. 80 от ГПК, поради което претенцията му за разноски, не е следвало да бъде уважавана. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично и се представлява от надлежно преупълномощената адв. Черничерска, която поддържа касационната и частната жалба и моли да бъдат уважени. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., чрез ст. юрисконсулт К. В. - Минкова оспорва касационната и частната жалба и изразява становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от НПОПДОО, не противоречи на КСО, и обезщетението на самоосигуряващите се лице, се изчислява от размера на авансово внесените осигурителни вноски 18 календарни медеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност. По отношение на частната жалба, прокурорът също е дал заключение за неоснователността й. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна. Касационната жалбоподателка не оспорва фактите по делото, а възразява срещу приложението на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от НПОПДОО, при изчисляване размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност, което се изплаща на самоосигуряващите се лица. С. Л. е заплатила авансови осигурителни вноски за 2015 г. върху минималния месечен осигурителен доход, а с подаването на годишната данъчната декларация, същата е внесла и окончателните осигурителни вноски с оглед получените през годината доходи, като самоосигуряващо се лице. За 2016 г. Латева е декларирала, че ще се осигурява върху доход от 500 лева, предвид данните, които са получени с подаване на ГДД за 2015 г. За периода 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. С. Л. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, разрешена с болничен лист № Е20166044197, за която й е отпуснато парично обезщетение. Недоволна от размера на обезщетението, жалбоподателката го е оспорила пред директора на ТП на НОИ - П., с оплакване, че същото следва да се изчисли на база внесените осигурителни вноски за 18 календарни месеца преди настъпване на осигурителния риск, а не, както й е изплатено - на база авансово внесените осигурителни вноски, тъй като за 2015 г. са внесени и окончателните осигурителни вноски. С решение № 2153-15-236/16.09.2016 г., директорът на ТП на НОИ - П. е отхвърлил жалбата на Латева срещу размера на изплатеното парично обезщетение за безработица. За да отхвърли първоинстанционната жалба, Административен съд - П. е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. В действителност в посочената разпоредба не е направено разграничение дали под внесени осигурителни вноски, следва да се има предвид авансовите вноски или окончателните за съответната година. В ал. 5 на чл. 41 от КСО е предвидено начинът на изчисляване на обезщетението да се урежда с акт на Министерския съвет. Този подзаконов нормативен акт е Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. В чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от НПОНДОО е регламентирано доходът за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, за самоосигуряващите се лица да бъде доходът, върху внесените авансово осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. От така изложеното следва, че административният орган правилно е приложил материалния закон, като е изплатил дължимото обезщетение на правоимащата с оглед волята на законодателя. В подкрепа на изложеното следва да се отбележи, че липсва дискриминационно отношение по отношение на самоосигуряващите се лица, както и противоречие в закона и подзаконовия нормативен акт, което се потвърждава и от текста на чл. 54м от КСО. В ал. 1 от посочената норма е предвидено, че паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски. Видно от тази регламентация в КСО, се потвърждава извода на първоинстанционния съд, че при формиране на дохода, от който следва да се изчислява паричното обезщетение се взима предвид само авансово внесените от самоосигуряващите се лица вноски. КСО предвижда за тази категория лица, обезщетенията за всички осигурителни рискове да се отпускат, само след внасяне на осигурителните вноски (за разлика от лицата, работещи по трудов договор, за които осигурителните вноски може и да са дължими), предвид изцяло личното участие на тези лица в държавното обществено осигуряване. Безспорно е, че авансовите осигурителни вноски се внасят по деклариран от самоосигуряващото се лица доход, като с подаването на ГДД се определя и реалния размер на осигурителните вноски, които следва да се заплатят с определените окончателните осигурителни вноски спрямо реализирания доход на лицето през годината. Срокът за подаване на ГДД, обаче, е до 30 април на годината, следваща годината на декларирането. Съгласно чл. 54м, ал. 2 от КСО, когато в резултат на преизчисляването по ал. 1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението: 1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал. 1; 2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя. Тази уредба позволява самоосигуряващите се лица, които са доплатили по-високи осигурителни вноски с подаването на ГДД, да получат разликата в обезщетението, което са получили и това, което е следвало да получат при включване и на окончателните осигурителни вноски в дохода, от който се изчислява съответното обезщетение. В действителност към момента на възникване на осигурителното събитие е било възможно изчисляването на внесената от Латева сума за осигурителни вноски за 2015 г., но предвид нормативно предвидения ред за изчисляване на обезщетенията за временна неработоспособност за самоосигуряващите се лица, административният орган дори и при достатъчно данни за внесените от жалбоподателката осигуровки, не е имал правото да ги ползва за изчисляване на размера на обезщетението, предвид правото й, да получи разликата до дължимия й размер след преизчисляването, регламентирано в чл. 54м от КСО. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от КСО за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. По отношение на частната жалба, настоящият състав намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК и от надлежна страна, но по същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд - П. е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските, като е редуцирал размера на юрисконсултското възнаграждение до предвидения в чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В мотивите си решаващият състав е отхвърлил възражението на молителката и настояща частна жалбоподателка, относно изначалната липса на основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради липсата на списък по чл. 80 от ГПК, като се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Видно от този текст размерът на юрисконсултското възнаграждение, не се определя от приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК, тъй като е предвидено възнаграждението да се определя от съда и то само в рамките на посочените в Наредбата за заплащането на правната помощ параметри. В случая делото е административно по своя характер, като съдът е определи минималното възнаграждение, предвидено за такива дела в чл. 24 от обсъжданата наредба. Неизпълнението на изискването за представяне на списък на разноските препятства възможността страната да иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските т. е. по отношение размера на присъдените разноски. Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предвижда две хипотези, при които съдът разполага с процесуална възможност да постанови съдебен акт в частта за разноските, след приключване на съдебния спор - да го допълни или да го измени. В случая изменението на решението в частта за разноските е направено от частния жалбоподател, а не от административния орган, на когото са присъдени разноски, поради което е ирелевантно представянето на списък по чл. 80 от ГПК в качеството му на ответник по искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното, като е изменил размера на юрисконсултското възнаграждение от 350 лв. на 100 лв., Административен съд - П. е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП, съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,