Решение № 8779 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2016 г.

Решение № 8779 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на кметство село Х., община П., е подал касационна жалба срещу решение № 524 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 602/2016 г. по описа на Административния съд - П., с което е отменен издаденият от този орган отказ по писмо № 243/28.06.2016 г. за извършване на административна услуга по подаденото от З. С. Д. искане за издаване на удостоверение за наследници на И. К. С. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. О. З. С. Д. е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е основателна. Административният съд установил, че на 22.06.2016 г. З. С. Д. подала до кмета на кметство село Х., община П., искане № 76/22.06.2016 г. за издаване искане на удостоверение за наследници на И. К. С., бивш жител на село Х., починал през .... г. Искането се основава на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. С писмо № 243/28.06.2016 г. кметът на кметство село Х. отказал да издаде поисканото удостоверение за наследници, поради това, че кметството не можело да удостовери качеството й на наследник, каквото се изисквало според чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. От правна страна съдът приел, че отказът на кмета на кметство Х. е издаден от компетентен орган и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Според изложените в решението мотиви, органът неточно възприел направеното от З. Д. искане. Тя поискала издаването на удостоверение за наследници на И. К. С. в качеството си на трето лице, а не като негов наследник. З. Д. била трето лице по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация, тъй като съпругата на И. К. С., Д. М. Д., направила в нейна полза завещателни разпореждания. По тези съображения административният съд отменил отказа на кмета на кметство Х. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.). З. Д. не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 и 2 от наредбата, поради което няма право да поиска издаването на удостоверение за наследници. Приложима за подобни искания е цитираната от административния съд разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация, според която данните от системата ЕСГРАОН могат да се предоставят на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Искането на З. Д. обаче не е подадено на това основание и не отговаря на изискванията на чл. 144 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, тъй като в него не се посочва законовата норма, съгласно която заявителката като трето лице има право на достъп до търсените данни. Издаването на удостоверение за наследници и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са предмет на две различни административни производства, които се развиват при наличието на самостоятелни материалноправни и процесуалноправни предпоставки. С оглед този извод постановеният от кмета на кметство Х. отказ за издаване на удостоверение за наследници по заявлението на З. Д. е законосъобразен. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. При този изход на спора разноски на ответницата по касационната жалба не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд