Решение № 13437 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2011 г.

Решение № 13437 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елиза Рангелова Георгиева от гр. Лом като законен представител на Вероника Даниелова Ангелова, чрез упълномощения адвокат Радослав Бояджиев, срещу решение от 16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 180 от 2011 г. на Административния съд - Монтана, с което е отхвърлено искането й за поправка на очевидна фактическа грешка, съдържаща се в решението по делото от 20.04.2011 г. в частта за разноските по съдебното производство. Доводите са свързани с погрешното присъждане на разноски на страната, а не на нейния адвокат. В условията на евентуалност се прави искане делото да бъде върнато на съда за произнасяне по молбата, с която е било поискано изменение на решението в частта му за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. Касационната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли то да се отмени, като се приеме за основателна молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка и решението от 20.04.2011 г. бъде поправено така, както е поискано. Ответникът - кметът на община Лом, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдените от касаторката пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С решение от 20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 180 от 2011 г. в производство по реда на чл. 152, ал. 1 и 8 от Семейния кодекс и Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро от АПК, Административният съд - Монтана, е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Лом по направеното от Елиза Рангелова Георгиева от гр. Лом искане за изплащане на присъдена издръжка от община Лом, върнал е делото като преписка на административния орган за извършване на действието - съгласно указанията в мотивите в срок от 14 дни, и е осъдил община Лом да заплати на Елиза Рангелова Георгиева съдебни разноски в размер на 163,50 лева. С молба, вх. № 914 от 26.04.2011 г. жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. Бояджиев, е поискала поправка на допуснатата в диспозитива "очевидна фактическа грешка", изразяваща се в погрешното посочване, че община Лом следвало да заплати присъденото адвокатското възнаграждение в размер на 150 лв. в полза на Елиза Георгиева вместо правилното - на касаторката община Лом следвало да заплати само платените от нея 13,50 лв. (10 лв. държавна такса и 3,50 лв. банкова комисионна), а сумата във връзка с реализираното процесуално представителство да бъде присъдена в полза на пълномощника й - адвокат Бояджиев. Със същата молба Административният съд - Монтана, е бил сезиран с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК, по което искане липсва произнасяне. По наведеното от касационната жалбоподателка искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като разноските бъдат присъдени в полза на пълномощника й, явната фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 АПК е неприложима за случая. Тя обхваща хипотезите на грешки и неточности в решението по отношение оспорването на административния акт като предмет на делото. Разноските са извън този предмет, за присъждането на които отделно от решението АПК не съдържа уредба, поради което субсидиарно е приложим чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Следва да се отбележи, че процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта в частта му за разноските е изчерпването на реда за изменението му - чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. В производството за поправка на очевидна фактическа грешка, каквото е настоящото, развито при условията на чл. 175 от АПК, се обсъждат и преценяват само факти и обстоятелства, относими към това доколко формираната действителна воля на съда външно, в смисъл текстово, е правилно изразена. Волята на съда е страната, която е предизвикала началото на административния спор, да понесе отговорността за направените разноски. В конкретния случай съдът е констатирал, че такова несъответствие относно възложените разноски не е налице. В касационната жалба не се сочат факти в подкрепа на противното. С решението от 16.05.2011 г. - предмет на касационната жалба, постановено в производство по чл. 175, ал. 1 от АПК - за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 20.04.2011 г. по адм. дело № 180 от 2011 г., е отхвърлено като неоснователно искането за поправка на очевидна фактическа грешка в същото в частта му, с която разноските са присъдени в полза на Елиза Рангелова Георгиева. Съдът е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка и че разноските са правилно пресметнати и присъдени, но не се е произнесъл по молбата за изменение на решението в частта за разноските. Пропускът на първоинстанционния съд не може да бъде саниран с произнасяне от настоящата инстанция. Редът за разглеждането му е определен в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е Монтанският административен съд. Предвид това по тази молба касационната инстанция не дължи произнасяне, а следва да върне делото на компетентния съд за нейното разглеждане. Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. Волята на решаващия съдебен състав в мотивите на решението от 20.04.2011 г., чиято поправка е поискана, е документирана в съответствие с действителния й смисъл. Поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК предполага установено несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното писмено изразяване. Налице е формирана воля на съда, която е изразена съответно и не може да бъде поправена и променена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправяне на очевидни неточности. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение от 16.05.2011 г. е прието, че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. Няма писмена грешка в изписването на цифрите и наименованията на страните по спора, както и очевидна неточност. В проверяваното от настоящата инстанция решение от 16.05.2011 г. правилно е прието, че от съдържанието и диспозитива на решението от 20.04.2011 г. в частта му относно присъдените разноски, като се имат предвид и посочените основания по чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 8 от Наредба № 1, е очевидно, че не е налице несъответствие между целеното и документираното изявление на съда относно това на какво основание и на кого следва да се присъдят разноските. По изложените съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Тъй като Административният съд - Монтана, не се е произнесъл по молбата за изменение на решението му в частта за присъдените разноски, делото следва да бъде върнато за произнасяне по същата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение