Решение № 89 от 2.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 649/2010 г.

Решение № 89 от 2.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 649/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. М. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу решение № 44 от 26.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 29/2010 г. на Габровски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 280 от 9.12.2009 г. по гр. д. № 1224/2009 г. на Севлиевски районен съд, с което по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че касаторката - едноличен търговец дължи на [фирма] - [населено място], сумата 24 335.59 лв., представляваща неизплатени задължения по 12 бр. фактури за периода 27.10.2008 г. - 30.12.2008 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане и разноски в размер на 3 124 71 лв., и с оглед изхода на въззивното производство са присъдени разноски на ищеца в размер на сумата 1 250 лв. Касационната жалба е основана на доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторката поддържа, че въззивният съд е нарушил процесуалния и материалния закон и е достигнал до необосновани изводи за съществуване на задълженията по приложените към исковата молба 12 бр. данъчни фактури, за които е издадена оспорената по реда на чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение. Като процесуални нарушения релевира неправилната преценка на доказателствата по делото, незачитането на доказателствената сила на представената от нея тетрадка, удостоверяваща плащания "на ръка" за погасяване на дължимите суми по спорните фактури, и недопускането на свидетели за установяване на обстоятелствата, при които са извършвани плащанията. Несъответствието на изразеното от съда разбиране, че вписванията в т. нар. тетрадка не съставляват счетоводни записвания, годни да докажат твърдените плащания, с разпоредбите на чл. 7 от ЗСч. и чл. 55 от ТЗ е посочено като нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразност на решаващите изводи за основателност на иска по чл. 422 от ГПК. В откритото заседание ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. В. В. и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е допустимо и правилно. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 81 от 15.02.2011 г., след като при съобразяване на указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/17.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящата инстанция е констатирала служебно, че съществува вероятност решението да е процесуално недопустимо. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на допустимостта на решението и преценка на заявените в касационната жалба доводи в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Производството по гр. д. № 1224/2009 г. е образувано пред Севлиевски районен съд по предявен от [фирма] против М. К. М. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 24 335.59 лв. - дължима цена на продадени стоки по 12 бр. данъчни фактури, ведно със законните лихви от 31.07.2009 г. до окончателното плащане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 988/2009 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът е обосновал правния си интерес от търсената защита с оспорването на заповедта за изпълнение от ответницата - длъжник чрез възражение по чл. 414 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане така предявения иск, но след прилагане на ч. гр. д. № 988/2009 г. е постановил определение от 13.10.2009 г., с което е обезсилил заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК по съображения за пропускане на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Аналогично определение е постановено на 23.09.2009 г. и от съда, пред който е било висящо заповедното производство. По повод подадена от ищеца частна жалба срещу двете определения е констатирано, че срокът за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК е спазен с изпращане на исковата молба по пощата и поради това с определение от 29.10.2009 г. е отменено определението от 13.10.2009 г. за обезсилване на заповедта за изпълнение, продължени са съдопроизводствените действия и е постановено решение, с което искът е уважен като на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че вземането за сумата 24 335.59 лв., предмет на издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение, съществува. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е приел, че същото е допустимо и правилно. За безспорен е счетен факта, че издаването на процесните 12 бр. фактури, надлежно осчетоводени и при двете страни, е предхождано от трайни търговски взаимоотношения между страните, изразяващи се в периодични доставки на месни продукти от ищеца [фирма] срещу поети от ответницата в качеството на [фирма] задължения за плащане на цената на доставените стоки. След съвкупна преценка на приетите по делото доказателства е направен извод, че цената, дължима за осъществените в периода 27.10.2008 г. - 30.12.2008 г. 12 бр. доставки в размер на исковата сума 24 335.59 лв., е останала неплатена и се дължи от ответницата - купувач. Като недоказана и неоснователна е преценена защитната теза на ответната страна, че дължимата цена е погасена изцяло чрез плащания, извършвани "на ръка" на шофьорите, чрез които са доставяни продуктите. Решаващият въззивен състав се е позовал на първо място на посоченото във фактурите условие цената да се заплаща от купувачката чрез банкови преводи, за каквито не са ангажирани доказателства. Плащанията "на ръка" са приети за недоказани чрез представената по делото тетрадка, в която ответницата е записвала предаването на парични суми на шофьорите, доставяли изпращаните от [фирма] месни продукти. Съдът е отрекъл доказателствената сила на записванията в тетрадката, след като е съобразил констатациите в заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, според които нито едно от вписаните плащания не е подкрепено с редовен разходен касов ордер с подпис на получател, не кореспондира по размер със стойността на 12-те фактури и не е осчетоводено като получени от ищеца. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за отсъствие на плащания е изведен от показанията на свидетеля А., който е обяснил, че като шофьор в [фирма] многократно е транспортирал доставки до [фирма], при някои от които е получавал плащания в брой, но никога платените суми не съответствали на задължението за конкретната доставка и не било посочвано за коя предходна доставка се отнасят. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че след като отразените в тетрадката плащания не са счетоводно обосновани и не могат категорично да се отнесат към спорните доставки - с оглед наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните, те са лишени от доказателствена стойност и не доказват погасяването на задълженията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Допускането на въззивното решение до касационен контрол е наложено от процесуалните действия на инстанциите по същество по обезсилване на заповедта за изпълнение, предхождащи разглеждането на иска с правно основание чл. 422 от ГПК. Предявяването на специалния установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл. 416 от ГПК. Обезсилването на заповедта на предвиденото в чл. 415, ал. 2 от ГПК основание лишава кредитора от правен интерес да води установителен иск за вземането и обуславя недопустимост на иска, респ. на постановеното по повод на него съдебно решение. При извършената в съответствие с указанията в т. 10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС служебна проверка за допустимост на въззивното решение настоящата инстанция констатира, че решението е процесуално допустимо. Действително, издадената срещу ответницата - длъжник заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК от съда, пред който е било висящо заповедното производство, а след това и от съда, сезиран с иска по чл. 422 от ГПК. Процесуалните действия по обезсилване на заповедта обаче не са рефлектирали върху допустимостта на иска, тъй като правните им последици са заличени с постановеното в производството по гр. д. № 1224/2009 г. определение от 29.10.2009 г. за отмяна на невлезлите в сила определенията по чл. 415, ал. 2 от ГПК. С отмяната на обезсилването са отпаднали процесуалните пречки за разглеждане на иска като такъв по чл. 422 от ГПК - установителен иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение. Решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, е постановено по надлежно предявен допустим иск с правно основание чл. 422 от ГПК и като го е потвърдил с обжалваното решение, въззивният съд е постановил допустим съдебен акт, който не подлежи на касиране на основание чл. 281, т. 2 от ГПК. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Изводите на въззивния съд за съществуване на защитаваното с иска по чл. 422 от ГПК вземане и за недоказаност на правопогасяващото възражение за плащане, релевирано от ответницата - настоящ касатор, са обосновани и изградени в съответствие с приложимия материален закон. Преценката, че ответницата не е доказала твърдените плащания на цената на спорните доставки, кореспондира напълно с доказателствата по делото, анализирани съобразно правилото на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Не съставлява процесуално нарушение отказът на въззивната инстанция да зачете доказателствената сила на записванията в т. нар. тетрадка, своевременно оспорена от ищеца. При категоричните констатации в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че отразените плащания не са съпроводени с надлежно оформени счетоводни документи, не са осчетоводени като получени от ищеца и не съответстват по размер на стойността на фактурите, едностранно извършените в тетрадката записвания са лишени от доказателствена стойност относно релевантния за спора факт - погасяването на задълженията, по повод на които е издадена заповедта за изпълнение. Неуместен е доводът на касаторката за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 7 от ЗСч. и чл. 55 от ТЗ, тъй като при безспорно доказаната липса на надлежно оформени счетоводни документи за твърдените плащания и нередовност на водената счетоводна отчетност същата не би могла да се ползва от записванията, за да докаже погасяването на спорните задължения. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на процесуалния закон с отказа да бъдат допуснати свидетели за установяване на обстоятелствата, при които са осъществявани плащанията "на ръка". С оглед данните в заключението на съдебно-икономическата експертиза и писмените доказателства по делото свидетелските показания не биха могли да опровергаят извода за отсъствие на извършени плащания с погасителен ефект спрямо защитаваното с иска по чл. 422 от ГПК парично вземане. Предвид изложените съображения настоящата инстанция приема, че постановеното от въззивния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,