Решение № 700 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2016 г.

Решение № 700 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на инспектор 2 група при 1 сектор в отдел "Пътна полиция" ("ПП") при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), срещу решение № 4590 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1281/2016 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е прогласена нищожността на негова заповед № 4970 от 25.01.2016 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи валидност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. д ЗДвП, се претендира отмяна на съдебния акт и отхвърляне на подадената срещу нея жалба. Ответникът – Д. Въжаров – не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 4970 от 25.01.2016 г. на инспектор -1 група при сектор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на Д. Въжаров, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП – "временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби". СУМПС е иззето на 25.01.2016 г. при съставянето на АУАН. Описаните в заповедта факти са констатирани с Акт за установяване на административно нарушение № 385422/25.01.2016 г. При извършената проверка съобразно чл. 168 АПК, съдът е счел, че процесната ПАМ е постановена от некомпетентен орган, тъй като по делото не е представена заповедта, с която издателят на акта е оправомощен да налага ПАМ по ЗДвП. При липсата на представени доказателства за надлежно упълномощаване на лицето, издало оспорения административен акт, решаващият съд е приел същият за нищожен, като постановен от материално некомпетентен орган. Решението е правилно. При вярно установена фактическата обстановка първоинстанционният съд е обосновал съответен на материалния закон правен извод за нищожност на оспорената заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Видно от доказателствата по делото, включително и от представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства, компетентността на издателя на оспорения акт е останала недоказана. Липсват доказателства по делото, че Б. Михайлов е заемал някоя от длъжностите, изчерпателно изброени в заповед № 4332 з-95 от 2005 г., оправомощаваща определени длъжности лица при МВР да налагат ПАМ по ЗДвП. При отсъствието на доказателства за конкретно оправомощаване, съдът е направил обоснован правен извод, че оспореният акт е издаден от некомпетентен по материя орган. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ, като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение