Решение № 7271 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител, срещу решение 3062/09.05.2023г., постановено по адм.д. 6987/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение ППН-01-1213/2019г. от 02.06.2022г. на КЗЛД, в частта, с която е разпоредено на И. И. И. да се демонтират поставени на 05.08.2019г.- 2 бр. камери за видеонаблюдение в съсобствен имот.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на АССГ да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна- И. И. И., лично и чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Ответната страна- Е. Д. Д., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С Решение ППН-01-1213/2019г. от 02.06.2022г., постановено по жалба рег.ППН-01-1213/09.08.06.2019г. подадена от Е. Д. Д., в административно производство по чл.38 ЗЗЛД, с обжалваната пред АССГ негова част, КЗЛД:

1.Обявява жалба .ППН-01-1213/09.08.06.2019г. за основателна.

2.На осн. лл.58, §2, б.г Регламент(ЕС) 2016/679 (ОРЗД) издава разпореждане на администраторите, за нарушаване на принципа, регламентиран в чл.5, §1, б.а от регламента: ответната страна да демонтира поставените от нея два броя камери.

3. Срок за изпълнение на издаденото разпореждане-едномесечен от получаване на издаденото разпореждане, след което страните да уведомят комисията за изпълнението, като представят съответните относими доказателства.

За да постанови решение 3062/09.05.2023г. съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, при изискуемия кворум и мнозинство при вземане на решение, в писмена форма, но оспорената част от акта е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, което от своя страна е довело и до материална незаконосъобразност на тази част от решението на КЗЛД.

Съдът е счел, че в решението КЗЛД приема за установено, че двете камери заснемат само един от входовете на имота-този, който води до частта от двора, ползвана само от И.. Според АССГ процесуалното нарушение а КЗЛД се изразява именно в неизясняването докрай на този спорен въпрос, при наличие на достатъчно данни и възражения в тази връзка, включително изразени в първото становище на И. по жалбата, в което уведомява КЗЛД, че камерите са насочени и записват само тази част от двора, която тя ползва по документи.

АССГ е приел, че КЗЛД е следвало да изясни докрай въпроса- дали има разпределение на ползването на двора, как то се реализира на практика- от 1999г. насам /чрез отделен вход за двора- за всеки дял от двора/, как се достъпват двата отделни входа на сградата /през дял А-западния вход на сградата, пред дял Б-източния вход на сградата/, може ли изобщо Д. да достъпва ателието си в западната част на сградата-през източния вход на сградата /предназначен само за апартамента на първия етаж/.

На основание представените и приети по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че И. осъществява видеозапис на собствената си част от дворното място, собствените си два входа за двора и собствената си фасада- на източната част от старата сграда-разпределена за ползване на майка й, с което не нарушава правата на Д. и не е извършила установеното от КЗЛД нарушение по чл.5 §1, ба ОРЗД.

Решението на АССГ е правилно.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че след подаване на жалбата до КЗЛД, в образуваното производство по чл.38 ЗЗЛД, националният независим надзорен орган е провел процедурата при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени в Глава пета, Раздел I АПК.

АО не е изискал и не е събрал относимите към случая доказателства по реда на чл.35-чл.40 АПК, които в случая трябва да установят факти, свързани с ползването и достъпа до обекти, попадащи в обхвата на двете поставени камери от лицето- администратор на лични данни И. И. И., а това са факти и обстоятелства от значение за правата и задълженията на страните в проведеното пред КЗЛД административно производство.

Само на основание съдържащите се в тях данни (чл.37, ал.1 АПК) могат да се установят всички релевантни за конкретното производство факти, свързани с правомерното или неправомерно обработване на лични данни чрез изграждане и използване на система за видеонаблюдение по см. на чл.5, §1, б. в ОРЗД.

В този смисъл изводът на КЗЛД, обективиран в мотивите на оспорения акт, че в административното производство няма данни, обуславящи законосъобразност при обработването на лични данни от изградената система за видеонаблюдение по см. на чл.5, §1, б а ОРЗД (относим и към процесните две камери поставени от И.) е формиран без АО да изпълни задълженията си за събиране на доказателства в административното производство.

Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган е от категорията на съществените, с резултат неправилно приложен от органа материален закон, при което крайният извод на съда за незаконосъобразност на Решение ППН-01-1213/2019г. от 02.06.2022г. на КЗЛД в оспорената част е верен.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Според чл.36, ал.2 АПК страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства и са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях, но това е възможна хипотеза в случая, че страната разполага с конкретен документ и такъв е изискан от страната с оглед неговата относимост за установяване на обстоятелство от значение за производството. Според чл.36, ал.1 АПК доказателствата се събират служебно от АО. Предвид засиленото служебно начало в административния процес административният орган е длъжен да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от страна (чл.9, ал.2 АПК), и в този смисъл е задължен да установи фактите и обстоятелствата, релевантни за случая, чрез допустимите доказателствени средства по чл.39 АПК. Това в конкретния казус не е сторено въпреки че АО е разполагал с данни в хода на производството за евентуално наличие в страна в производството на документ с правно обвързваща сила, регламентиращ ползването и достъпа до обекти, попадащи в обхвата на поставените камери.

Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважена претенцията на ответника за разноски за касационната инстанция на осн. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 НЗПП в размер на 240 лева, платими на адвокат Ц. М. Узунова от САК, и възложени на КЗЛД.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение