Решение № 1291 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5477/2007 г.

Решение № 1291 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5477/2007 г., V г. о., докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване, на основание чл. 218а ГПК (отм.). Д. Д. Б. от гр. Х. е подала касационна жалба против решението на Окръжен съд Хасково по гр. д. № 188/2007 год. Ответниците З. Д. К. и Б. И. К., двамата от гр. Х., не са взели становище по жалбата. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по иск на Б. срещу двамата ответници, да се обяви за нищожен договорът за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от нива с площ 835 кв. м. в землището на гр. Х., м. "К.", имот № xx по кадастъра на района, при посочени граници. Хасковският районен съд с решение от 27.12.2006 г. по гр. д. № 278/2006 г. е отхвърлил иска за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, накърняване добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание и привидност. Хасковският окръжен съд с въззивно решение от 11.07.2007 г. по гр. д. № 188/2007 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е счел за недоказани твърденията на ищцата, че сделката е нищожна, поради конкретно посочените пороци. Изводите и решението на окръжния съд не съответстват напълно на закона и доказателствата по делото. Обоснован е изводът на съда, че оспорваната от ищцата сделка не заобикаля закона, не е лишена от основание и няма данни да е сключена привидно, за да прикрие друга сделка. Договорът отговаря на всички условия за продажба и не заобикаля закона, сключен е с основание - прехвърляне на собствеността в размер на 1/2 ид. ч. от нивата, което разпореждане ищцата е желаела да направи, видно от нейните обяснения по делото и поради това, не може да се счита за привидна сделка. Неправилен е изводът на съда, че няма данни, сделката да е сключена при липса на съгласие и за накърняване на добрите нрави. Установено е по делото, че нивата е принадлежала на майката на ищцата Л. след нейната смърт е придобита в съсобственост от ищцата и нейният брат Д., баща на ответницата по иска З. К. Установено е, че с констативен нот. акт № xx/7.2.2001 г. ищцата Б. е призната за собственица на цялата нива и кратко време след това - на 5.3.2001 г. с нот. акт № 101 е продала на З. К. 1/2 ид. ч. от нивата. Ищцата е заявила, че е сторила това по искане на нейния брат и баща на ответницата, който не пожелал да извърши на негово име прехвърлянето на полагащата му се и фактически притежавана от него по наследство 1/2 ид. ч. от нивата, а да направи разпореждане с тази част в полза на дъщеря му, ответницата К. Това нейно твърдение е подкрепено от гласните доказателства, събрани в първоинстанционното производство, но решаващият съд изобщо не ги е обсъдил. Едностранчиво са преценени и показанията на св. С., разпитан от въззивния съд, който е установил, че по искане на бащата на ответницата и брат на ищцата, последната е направила разпореждането в полза на ответницата. Тези изявления на свидетеля не са били обсъдени, а само предположението му, че ищцата не е била наясно какво прави с имота. Въззивният съд не е изложил съображения относно данните, съдържащи се в приложената прокурорска преписка № 1058/2002 г. на Районна прокуратура - Хасково. Преписката съдържа писмени обяснения на нотариус К. Г., изготвила двата нотариални акта, и на Д. Б. Изявленията на тези лица, макар че не представляват надлежно събрани свидетелски показания в рамките на исковото производство, могат да се разглеждат като индиция за твърдените от ищцата факти относно волята й при извършването на сделката. Следва да се има предвид, че решаващият съд е поставил ищцата в неблагоприятно положение и накърнил правото й на защита, като е отхвърлил искането й да се допусне за свидетел нотариус Г., без да изложи конкретни съображения за отказа. Необсъждането на събраните по делото доказателства и недопускането на относими за спора доказателства са причина делото да е останало недостатъчно изяснено - нарушение по чл. 186 ГПК (отм.). В резултат на това, съдът не е могъл да направи извод, че се касае за порок на сделката, поради "скрито несъгласие". То е налице, когато има формално съвпадане на насрещните волеизявления, но всяка от страните влага различно съдържание на изразената воля. В случая, ищцата е твърдяла, че продажбата на 1/2 ид. ч. от имота тя прави, защото това е наследственият дял на нейният брат и баща на ответницата, т. е., че разпореждането касае него и полагащия му се дял, но по негово настояване, формално, за приобретател се сочи дъщеря му. Като се има предвид, че се касае за взаимоотношения между най- близки родственици, съдът следваше да прецени и съобрази твърдяната от ищцата уговорка, предхождаща сключването на договора и определяща целта на извършеното от ищцата разпореждане. Решаващият съд следваше да приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ГПК, във връзка със задължението му за пълно разясняване на делото, и да изслуша непосредствено обясненията на ответницата З по този въпрос. Към делото е приложен протокол от 2.5.2001 г. на нотариус К., в който са удостоверени обяснения на К. относно разделянето на нивата на два парцела или изкупуване на дела на Б. От тези обяснения може да се направи извод, че К. не оспорва правото на Б. на 1/2 ид. ч. от нивата. Към делото обаче е приложено и решение от 3.11.2005 г. по гр. д. № 1139/2002 г. на Хасковския районен съд, образувано по иск на Д. Б. срещу Д. Б., с което е уважен неговият иск за право на собственост върху 1/2 ид. ч. от нивата, като е прието, че другата ? ид. ч. е била притежание на Д. Б., ищцата по настоящото дело, но тя е продала своята част на дъщеря му З. К. При това положение, съдът следваше задълбочено да изследва действителната воля на двете страни по договора, каква представа и намерение е влагала всяка от тях и да прецени дали не се касае за несъвпадане на действителните им волеизявления. Тази преценка е свързана и с констатация, дали извършената по този начин сделка, не е резултат или не води до накърняване на добрите нрави. С оглед на цитираното по-горе съдебно решение, постановено по предявен иск от бащата на ответницата за собствеността на 1/2 ид. ч. от нивата и придобиване на другата 1/2 ид. ч. от неговата дъщеря в резултат на сделката, ищцата по делото фактически губи правото си на собственост върху имота. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътствуващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. По изложените съображения, Върховният касационен съд