Решение № 2627 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2020 г.

Решение № 2627 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Металорежещи машини" АД със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. "Цар Иван Асен II" № 144, срещу решение 1259 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 2907 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 2153-15-244 от 30.08.2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците К. Георгиева, М. Георгиев и Н. Георгиев, всички от гр. Асеновград, обл. Пловдив, са оспорили касационната жалба. Прокурорът на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Металорежещи машини" АД, гр. Асеновград, срещу решение № 2153-15-244 от 30.08.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 5104-15-275 от 17.09.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с осигуреното лице И. Георгиев на 11.05.2018 г. и причинила смъртта му по време на работа на длъжност "дограмаджия" на производствен обект на фирма "Валедро" ООД в гр. Тонгерен, Белгия, в която лицето е било командировано от осигурителя "Металорежещи машини" АД, гр. Асеновград. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел за доказани всички кумулативно изисквани елементи от фактическия състав на понятието "трудова злополука" съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Този извод на съда произтича от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че увреждането е настъпило при изпълнение на възложена работа от управителя на "Валедро" ООД за почистване на покривната водосточна система на цеха от натрупали се листа и клони, като смъртта на осигуреното лице е вследствие на стъпване върху хоризонтален прозорец от поликарбонатна плоскост от покрива на сградата, счупване на плоскостта и пропадане в образувалия се отвор с последвало падане от височина върху пода на производственото помещение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил фактите по делото, съдът ги е субсумирал в хипотезиса на приложимата правна норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се установяват съществени нарушения на неконкретизирани в касационната жалба съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка и обосновано е приел, че е налице вторият елемент от фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО: злополуката е настъпила по повод на работа, възложена от предприятието и извършвана в негов интерес. Почистването на работните пространства е необходимо за осъществяване на работния процес и работата е била възложена от предприятието. Писмените обяснения, дадени от М. Георгиев – колега и свидетел на злополуката, са допустимо и надлежно доказателствено средство по чл. 44 от АПК, което на основание чл. 171, ал. 1 от АПК има сила и пред съда. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби за провеждане на разследването на трудовата злополука. В съставения протокол с № 29 от 03.09.2018 г. за резултатите от разследването са установени всички данни по чл. 58, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО. Изяснени са обстоятелствата и причините за възникване на трудовата злополука. Евентуалното съпричиняване на злополуката в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. По отношение твърдението на осигурителя за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО първоинстанционният административен съд правилно е приел, че евентуалното неспазване на нормативно установените правила за безопасност на работния процес или извършването на възложената работа в извънработно време не дисквалифицират злополуката като трудова. Липсват данни, че пострадалият работник е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат. Настъпилото внезапно травматично увреждане при изпълнение на възложената работа, причинило смъртта на осигуреното лице, представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Като е приел, че оспореният акт, с който станалата злополука е приета за трудова, е издаден в съответствие с приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата на осигурителя е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 100 лв. Неоснователно е искането на адвокат Н. Димитров, ШАК, за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Пред настоящата инстанция адвокатът не е извършил действия за процесуално представителство и защита на тримата ответници – физически лица. Единственото действие се състои в подаване на писмено изявление, че оспорва изцяло касационната жалба, с направено искане за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,