Решение № 16910 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2011 г.
ВАСII отделение20.12.2011 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.01.2011 г. постановено по адм. д. № 2/2011 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 27 състав в частта, в която е отхвърлено оспорването на Стоил Бранков срещу заповед № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на СРДНСК с която е наредено премахване на незаконен строеж "Пристройка и надстройка" на съществуваща сграда в УПИ - IV - 174, кв. 16 по плана на с. Кривина. Решението в тази част е окончателно. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Стоил Бранков от с. Кривина срещу същото решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № ДК-23-41/09.04.2008 г. на началника на СРДНСК. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 3331/2011 г. на Върховния административен съд в тази част. Решението в тази му част, имащо характер на определение, може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до касатора.
Мотиви
Решение № 16910 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът Стоил Бранков е обжалвал решението от 11.01.2011 г. постановено по адм. д. № 2/2010 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 27 състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповеди № ДК-23-41/08 г. и № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на Столична дирекция за национален и строителен контрол като неоснователно.
Наведено е оплакване за отмяната незаконосъобразност.
Ответникът СРДНСК чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението.
Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила.
Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведеното оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Решението е правилно.
- Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на заповед № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на СДНСК. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа - разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Процесните "пристройка и надстройка" са изградени в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ като част от строежа няма самостоятелно съществуване и се намира на по-малко от 3 м на регулационната линии към съседа, факт установен от заключението на в. л. Освен извършването на строежа 1997 г. предпоставка за търпимостта му е той да е бил респ. да е технически допустим към момента на извършването си, съответно към момента на издаване на заповедта - § 16, ал. 1 ЗУТ. В случая процесният строеж не е бил допустим по действащите правила и норми, нито по тези, които са действали към момента на изграждането. Следователно административният орган законосъобразно е наредил премахването на строежа "пристройка и надстройка" към съществуваща жилищна сграда в УПИ IV- 174, кв. 16 по плана на с. Кривина, район Панчарево. Наред с това правилно е прието, че съгласно чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ заповедите за спиране и премахване на незаконни строежи или части от тях е от компетентността на началника на ДНСК или упълномощено от него лица, поради което заповедите са издадени от компетентен орган за това.
Приемайки изводите за законосъобразност на посочената заповед съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване с касационната жалба за неговото нарушение е неоснователно. Същото е постановено в отсъствие на отменителното основание посочено в чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила.
- По отношение на заповед № ДК-23-41/09.04.2008 г., с която са спрени строително-монтажните работи решението е влязло в сила по силата на разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, според която първоинстанционните решения за забрана на достъпа до строежа и спиране на СМР са окончателни, поради което касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част се прекрати.
По изложените съображения върховният административен съд, второ отделение