Решение № 13032 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2010 г.

Решение № 13032 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин срещу решение № 17 от 18.02.2010 г. по адм. д. № 301/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата Недялка Валериева Методиева от гр. Видин моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 17 от 18.02.2010 г. по адм. д. № 301/2009 г., Административен съд - гр. Видин, IV състав е отменил Заповед № 3713 от 5.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин, потвърдена с Решение № 127 от 26.10.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Недялка Валериева Методиева от гр. Видин е подала молба-декларация вх. № 3713 от 2.06.2009 г. за месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. В нея е посочила, че тя и членовете на семейството й не са пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца. Социалната помощ й е била отпусната, но след това органите по социално подпомагане са установили, че лицето с което Методиева живее на съпружески начала - Цветослав Найденов Благоев е пътувало до Италия в този период. Това обстоятелство е мотивирало административния орган, със Заповед № 3713 от 5.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин, да лиши Методиева от цитираната помощ и да поиска възстановяването на сумата 598.74 лв., ведно с лихвите. Действително съгласно чл. 11, т. 7 ППЗСП /ред. ДВ, бр. 26 от 2009 г./, месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП нямат право да получават лица, пътували зад граница на собствени разноски, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на чл. на семейството. В случая Цветослав Найденов Благоев е пътувал на разноски на сестра си и във връзка със смъртта на членове на нейното семейство. Обстоятелството, че разноските за отиване, пребиваване и връщане на Благоев от Италия са заплатени от Стефка Райнина Борисова - сестра на Благоев, се установява от свидетелските й показания, а факта на смъртта на членове на семейството й - с писмени доказателства /актове за смърт и удостоверение от обреден дом/. Съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК няма пречка плащането на разноските от друго лице да се установява със свидетелски показания. Ето защо позовавайки се на последните съдът не е нарушил процесуалния закон. След като по първоначалното дело е било безспорно установено, че Благоев не е пътувал зад граница на собствени разноски, то основателно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 11, т. 7 ППЗСП. В тази връзка правилен е извода му, че липсва недобросъвестно деклариране на данни от страна на Методиева. Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗСП само лицата, които са получили недобросъвестно социални помощи се лишават от тези помощи. Според чл. 14а, ал. 3 ЗСП само в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тези законови хипотези не са налице в случая, тъй като липсва недобросъвестност. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в решението липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,