Решение № 6723 от 21.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Йорданов от [населено място], община Земен, подадена чрез пълномощник, против решение 209/23.11.2022 г., постановено по адм.д. 291/2022 г. по описа на Административен съд - Перник, с което съдът е отхвърлил негова жалба срещу отказ 328000-2541/08.06.2022 г. на началника на Районно управление (РУ) - Радомир при Областна дирекция (ОД) на МВР - Перник за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът се е позовал само на приложената от органа справка за съдимост, без да изследва настъпили последици от отразено в справката осъждане за умишлено престъпление през 2007 година. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът началникът на РУ - Радомир при ОД на МВР - Перник не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по заявление на А. Йорданов за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Като основание заявителят е посочил, че е ловец и притежава билет за лов, заверен за текущата година. Към заявлението са приложени изискуеми документи. Към преписката е приложена и служебно направена Справка за съдимост от Районен съд - Радомир от 26.04.2022 г., в която е вписано, че лицето е осъждано с присъда 203 от 04.10.2007г., постановена по НОХД 122/2007 г. по описа на Районен съд - Радомир, влязла в сила на 19.10.2007 г. С оспорения пред първоинстанционния съд акт 328000-2541/08.06.2022 г. началникът на РУ - Радомир при ОД на МВР - Перник е отказал издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие на Йорданов на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ с мотив, че лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът се е обосновал с доказаност на посоченото от органа фактическото основание за постановяване на отказа, тъй като в справката за съдимост на А. Йорданов е вписано, че е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Съдът е приел, че в тежест на заявителя е да представи доказателства, че към датата на постановяване на отказа спрямо него не е била налице отрицателна предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Посочил е, че предходни издавани разрешения не освобождават заявителя от задължението да доказва във всеки случай изпълнение на въведените в закона критерии за получаване на исканото разрешение. С тези мотиви е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Касационният съдебен състав приема решението за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление, като за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно. С подаденото заявление А. Йорданов е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. В хода на административното производство органът е проверил съдебното минало на лицето и за това обстоятелство е приложил служебна справка за съдимост. В нея е отразено осъждане на А. Йорданов с влязла в сила присъда през 2007 г. за умишлено престъпление от общ характер по чл. 183, ал. 1 НК. Касаторът поддържа твърдение и пред двете съдебни инстанции, че е реабилитиран и това било отразено в издадено му свидетелство за съдимост. Такова свидетелство не е представено по делото. Това обстоятелство според съдебния състав е относимо към посоченото в акта правно основание, но не е проверено нито от административния орган, нито от съда. На този извод сочи относимата правна уредба. В глава четвърта от Наредба 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост са конкретизирани хипотезите и изискванията във връзка с издаването на официални удостоверителни документи, свързани със съдимостта на лицата. Съгласно чл. 33, ал.1 и чл. 36 от Наредба 8 бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост и справки за съдимост. Свидетелство за съдимост се издава на лицата, посочени в чл. 33 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 8, въз основа на подадено заявление. Справка за съдимост се издава за служебна цел по искане на посочените в чл. 33 ал. 5 от Наредба 8 съдебни и административни органи по реда на чл. 36 и сл. от Наредба 8. Данните, които се вписват в свидетелството за съдимост, са посочени в чл. 39 от подзаконовия акт, а данните, които се вписват в справката за съдимост, са посочени в чл. 40 от Наредба 8. В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано (чл. 39 ал. 2 от Наредба 8). Изключение е предвидено само в хипотезата на чл. 39 ал. 3, съгласно който осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. В справката за съдимост се вписват всички осъждания и наложени административни наказания по чл. 78а НК , предвид разпоредбата на чл. 40 от Наредба 8. От приложената по преписката служебна справка за съдимост е видно, че Йорданов е осъждан с влязла в сила на 19.10.2007 г. присъда 203 от 04.10.2007г., постановена по НОХД 122/2007 г. по описа на Районен съд - Радомир. Установено е, че лицето е признато за виновно в извършването на умишлено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, но на основание чл. 183, ал.3 във вр. с ал. 1 НК не му е наложено наказание. Съгласно чл. 88а от Наказателния кодекс (НК), когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон е установено друго. В специалния ЗОБВВПИ липсва предвидено изключение от тези общи правила, поради което реабилитацията на едно лице го приравнява на неосъждано. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ са посочени изрично условията, представляващи пречка за издаване на исканото разрешение за придобиване на ловно оръжие от физическо лице. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2, пр. първо ЗОБВВПИ разрешение не се издава на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай нито органът, нито съдът са изследвали относимия въпрос дали е настъпила реабилитация за А. Йорданов, с която осъждането да е заличено и последиците от него да са отменени към датата на постановяване на оспорения отказ. Това е относим елемент от хипотезата на приложената правна норма. В представената по преписката докладна записка по образец е отбелязано, че свидетелство за съдимост не се изисква и това е така, доколкото съдебното минало на лицето се проверява служебно. Но никъде изрично не е вменено на органа да се позовава единствено на справката за съдимост, поради което той е длъжен да прецени всички относими обстоятелства. В случая, предвид конкретно отразеното в справката за съдимост, органът е следвало да направи допълнителна проверка, за да установи съдебното му минало. Като е приел, че е доказано от фактическа и правна страна посоченото в административния акт основание на отказа за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, поради което актът е издаден законосъобразно, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което атакуваният отказ 238000-2541/08.06.2022 г. на началника на РУ - Радомир при ОД на МВР - Перник се отмени като незаконосъобразен, а преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, Областна дирекция на МВР Перник следва да бъде осъдена да заплати на А. Йорданов разноски в общ размер на 1570 лв., от които 1500 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, предвид представените по делото доказателства, и 70 лв. внесена държавна такса за касационното производство. Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК нито в писмени бележки, нито в съдебно заседание до приключване на устните състезания. Воден от горното, Върховният административен съд