Решение № 15746 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2018 г.

Решение № 15746 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Л. Г. от [населено място] против решение по т. 15. 30. от протокол № 19 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.07.2018 г. С това решение Л. Г. - младши прокурор в Районна прокуратура - Бургас е назначена на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 ЗСВ, на длъжността "прокурор" в Районна прокуратура – Бургас, считано от 07.07.2018 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, както и на предвидената от закона форма – основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. В подкрепа на своите доводи за незаконосъобразност на административния акт, излага следните факти: Счита, че подадената от нея молба, след изтичане на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ да бъде назначена на длъжността "прокурор" в Софийска районна прокуратура, не била съобразена с изтъкнатото обстоятелство, че живее в [населено място] и желае да се установи в този град. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) приложила различни критерии при уважаването на част от молбите на младши прокурори, да бъдат назначени в други районни прокуратури, а не в прокуратурата, където по – рано са били младши прокурори. Ответникът следвало в рамките на своята оперативна самостоятелност, да реши по един и същи начин сходните случаи, свързани с уважаването на подадените заявления от младшите прокурори. Жалбоподателката сочи, че решението на кадровия орган било немотивирано, защото не били изложени съображения и в този смисъл не ставало ясно защо е назначена на длъжността "прокурор" в Районна прокуратура - Бургас (РП - Бургас). Моли съдът да отмени незаконосъобразния акт на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и да й присъди сторените по делото разноски. Ответникът – Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и в писмено становище по делото моли съдът да отхвърли жалбата на насрещната страна. Поддържа, че в конкретната хипотеза били неотносими към спора обстоятелствата, свързани с месторождението и местоживеенето на Л. Г., до назначаването й за младши прокурор през 2016 г. Изтъква, че за жалбоподателката не би могло да съществува обосновано правно очакване, да бъде назначена след изтичането на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ на длъжността "прокурор", в друг съдебен район, при наличието на свободни длъжности "прокурор" в РП - Бургас и необходимостта с оглед натовареността на това място, те да бъдат заети. Според ответника разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ЗСВ, допускаща възможност на младшия магистрат да бъде предложено място в друг съдебен район е императивна, и поставя изискване в съответния съдебен район да няма свободна длъжност. Според ответната страна оспореното решение е обосновано с високата натовареност на РП - Бургас, в сравнение, както с натовареността на Софийската районна прокуратура, така и със средната натовареност за страната. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателката е адресат на решението, което обосновава правният й интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ от търсената съдебна защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Л. Г. първоначално е била одобрена да бъде назначена на длъжност "младши прокурор", което обстоятелство се установява с решение по т. 8 от протокол № 42 от заседание, проведено на 23.07.2015 г. на Висш съдебен съвет (ВСС). Със заявление към вх. № 116 от 29.07.2015 г. по описа на ВСС Г. е заявила лично желанието си да бъде назначена на длъжността "младши прокурор" в Районна прокуратура - Бургас. Това желание е отразено в таблицата за заявяване на желание на 29.07.2015 г. по решение на ВСС по протокол № 3 от заседание проведено на 22.01.2015 г. С решение по т. 36. 1. от заседание, обективирано в протокол № 44 от 30.07.2015 г., Висшият съдебен съвет е приел на основание чл. 186, ал. 7 ЗСВ, окончателен списък на одобрените кандидати за младши прокурори, съобразно заявеното им желание, в който под № 19 фигурира жалбоподателката. С решение на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет по т. 4. 19. от протокол № 8 от 29.06.2016 г., Л. Г. е била назначена на основание чл. 258а, ал. 3 ЗСВ, на длъжност "младши прокурор" в Районна прокуратура - Бургас, встъпила е в длъжност на 06.07.2016 г. След изтичане на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ жалбоподателката подава заявление до ПК на ВСС, да бъде назначена на длъжност "прокурор" в Софийска районна прокуратура (СРП). В молбата са изложени съображения свързани с нейното местоживеене, мотивирана и с приложението на разпоредбата на чл. 191 ЗСВ. С решение по т. 1. 29. по протокол № 25 от 03.07.2018 г. Комисията по атестирането и конкурсите при Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет (КАК при ПК на ВСС) приема да предложи на ПК на ВСС два варианта на решение, по молбата на Л. Г.. Съответно при първия вариант жалбоподателката да бъде назначена на длъжността "прокурор" в Районна прокуратура - Бургас, а при втория да бъде назначена на длъжност "прокурор" в Софийска районна прокуратура, считано от 07.07.2018 г. Като мотиви на предложените два варианта, помощният орган възприема както изразеното желание на Г., така също становището на административните ръководители на РП - Бургас и СРП, и средната натовареност на един прокурор по щат от РП Бургас, която е 1232, 4, а в СРП съответно 978, 5. С писмо до ВСС вх. № ВСС - 7771 от 22.06.2018 г. административният ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура е изразил положително становище за назначаване на Л. Г. – младши прокурор в РП-Бургас, на длъжност "прокурор" в СРП. С предложение изх. № А – 646/18 от 06.06.2018 г. административният ръководител - председател на Районна прокуратура - Бургас е отправил предложение до КАК при ПК на ВСС, жалбоподателката да бъде назначена на длъжност "прокурор" при РП – Бургас. Предложението е мотивирано с високата натовареност на съответния орган на съдебната власт и със свободните щатни бройки "прокурор". Видно от същото от утвърдените 44 щатни бройки за магистрати в РП – Бургас, 9 са незаети, 4 прокурори са командировани, 3 отсъстват поради отпуск, а реално работещите прокурори са 28. С решение по т. 15. 30. от протокол № 19 от заседание на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 04.07.2018 г., Л. Г. – младши прокурор в Районна прокуратура - Бургас е назначена на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 ЗСВ, на длъжността "прокурор" в Районна прокуратура – Бургас, считано от 07.07.2018 г. Съгласно пълния стенографски протокол от заседанието на ПК на ВСС от 04.07.2018 г. и преди гласуването на т. 15, госпожа Д. М. е посочила на членовете от Прокурорската колегия критериите, по които КАК при ПК на ВСС е мотивирала своите решения, във връзка с назначаване на младшите прокурори. Като първи критерий се сочи натовареност на органа на съдебната власт, където лицето е назначено като младши прокурор и натовареност на органа, в който е заявено желание да бъде преместен. На второ място се поставя изразеното становище на административните ръководители и на трето място свободните щатни длъжности, които да обезпечат кадрово съответната районна прокуратура и нейната натовареност. По направеното предложение членовете на ПК на ВСС са гласували при двата варианта по т. 15. 30 и са изложили своите аргументи във връзка с него. По – конкретно господин П. Н. е изразил становище, че когато има свободна бройка в съответния район не може да се пренебрегва чл. 243, ал. 2 от ЗСВ. Според него, критериите изброени от госпожа М., са относими само в хипотезите, когато няма свободна щатна бройка. Поради това счита, че когато в съответния орган на съдебната власт има свободна бройка, независимо от желанието на младшия прокурор, той следва да бъде назначен на това място. В същия смисъл са изложените доводи и от друг член на Прокурорската колегия – господин О. Дамянов, като той е допълнил, че комплексният подход при решаване на кадровия проблем на прокуратурите, следва да бъде водещ. По молбата на Л. Г. положително становище се изказва от господин Г. К. и госпожа К. Ч., които считат, че следва да бъде уважено желанието на лицето да се премести в [населено място]. Господин Й. С. изразява мнение, че ако молбата на Г. бъде уважена, по този начин бройката на свободните длъжности "прокурор" в СРП би се намалила за лицата, които след изтичане на тригодишния срок за уседналост, желаят да се преместят в СРП. Съображения излага и господин С. Ц., който счита, че вариант "1" съответства на закона и неговата цел. След проведено трето по ред гласуване на предложените варианти, със 7 гласа "за" е прието Л. Г. - младши прокурор в РП – Бургас, да бъде назначена на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Бургас, считано от 07.07.2018 г. При така установените факти по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни доводите и възраженията на Л. Г. за незаконосъобразност на процесното решение, като прието при липса на мотиви и постановено в нарушение на материалния закон. При проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК настоящият съдебен състав приема, че същият е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 30, ал. 5 и чл. 160 ЗСВ. Решението е взето при необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.), защото на заседанието са присъствали повече от половината от членовете на ПК на ВСС. Решението е прието при необходимото мнозинство по чл. ЗЗ, ал. 4 ЗСВ, тъй като "за" приемане на решението са гласували 7 от членовете на Прокурорската колегия. Актът е издаден в предвидената от закона форма. В него се съдържат фактическите и правните основания, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението съответства на направеното предложение от административния ръководител – председател на Районна Прокуратура – Бургас, Л. Г. младши прокурор в РП - Бургас, да бъде назначена на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Бургас. Актът е мотивиран съгласно разписаното в чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.). По – конкретно приемането му е съпроводено по време на заседанието с изказвания на членовете на ПК на ВСС, които са изложили положителните и отрицателните становища по предложеното за гласуване решение в два варианта. Като мотиви на акта са послужили и съображенията на помощния орган КАК към ПК на ВСС, който се е позовал на критериите, които по – късно са били оповестени публично на заседанието на ПК на ВСС на 04.07.2018 г. Мотивите на ПК на ВСС за приемане на решението за назначаване на жалбоподателката на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Бургас се съдържат в съпътстващите и подготвителни документи акта. В този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При проведеното гласуване и вземане на обжалваното решение от ПК на ВСС са спазени административнопроизводствените правила по ЗСВ, не се констатират допуснати съществени нарушения при издаването на акта. На осн. чл. 240, ал. 1 ЗСВ младшите прокурори се назначават за срок от две години, като по ал. 2 е разписано правомощие на съответната колегия на ВСС, в случая на Прокурорската колегия, този срок да бъде продължен най – много с още шест месеца. В настоящата хипотеза лицето е назначено на длъжността "прокурор" след изтичането на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ. Видно от текста на чл. 243, ал. 1 ЗСВ, след изтичането на срока по чл. 240 ЗСВ, младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, съответно следовател в окръжен следствен отдел, без провеждане на конкурс. В хипотезата на чл. 243, ал. 2 ЗСВ, ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район. Съобразно нормативно установеното в цитирания текст на закона, Прокурорската колегия има задължение след срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ да назначи младшия прокурор на длъжност "прокурор" без конкурс на съответната свободна щатна бройка в органа на съдебната власт, където преди това лицето е било младши прокурор. Това е правилото, а по изключение ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район (арг. чл. 243, ал. 2 ЗСВ). От жалбоподателката се иска ПК на ВСС да приложи изключението по чл. 243, ал. 2 ЗСВ при положение, че видно от предложението на административния ръководител на Районна прокуратура - Бургас има свободни щатни бройки за длъжността "прокурор" в РП –Бургас. Кадровият орган не е бил обвързан от така заявеното желание на жалбоподателката в хипотезата на чл. 243, ал. 1 ЗСВ, още повече, че в молбата си да бъде назначена за прокурор в СРП, тя не излага доводи и факти, свързани с пребиваването й в София, които се различават от положението й към датата на заемане на длъжност "младши прокурор" в РП - Бургас. Обстоятелството, че младши прокурорът понастоящем живее в един съдебен район, а е назначен да работи в друг съдебен район, не му предоставя право да бъде преназначен в съдебния район по неговото местоживеене, още повече, че Л. Г. първоначално не се е класирала на проведения конкурс, за младши прокурор при СРП. Прокурорската колегия е приела процесното решение след проведени разисквания в тази насока, което отговаря на принципите в административния процес - законност (чл. 4 АПК) и съразмерност (чл. 6 АПК). В този смисъл не е налице нарушение на принципа за законност по чл. 4 от АПК, тъй като липсва привилегия, която да е използвана от ПК на ВСС при постановяване на обжалваното решение и да не е основана в конкретната хипотеза на разпоредбата на 243, ал. 1 ЗСВ. С обжалваното решение от една страна се осигурява кадровата обезпеченост на съответния орган на съдебната власт, а от друга страна се предоставя възможност на магистрата, след изтичане на законоустановения срок да заеме длъжността "прокурор" без провеждане на конкурс. Правилото на чл. 243 ЗСВ тълкувано по този начин гарантира в най – пълна степен правото на труд на лицето и справедливо кариерно развитие. Молбата си за назначаване на длъжност "прокурор" в СРП, жалбоподателката обосновава и с изменението на чл. 191 ЗСВ. Действително според текста на чл. 191, ал. 1 ЗСВ ( ред. доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Така въведеният принцип на "уседналост" на магистрата не накърнява правото на лицето след изтичането на предвидения тригодишен срок, който е прослужен на заеманата длъжност, да участва в конкурс за повишаване в длъжност или да бъде преместен по реда на ЗСВ. В този смисъл неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че желанието й следва да бъде съобразено и с настъпилата нормативна промяна на чл. 191 ЗСВ. С него се създава нова законова материална регламентация, която има действие занапред, но не се явява материална предпоставка, която да обоснове изключение от правилото на чл. 243, ал. 1 ЗСВ. В жалбата на Л. Г. се релевират доводи, че молби на младши прокурори от други съдебни райони са били удовлетворени и лицата са назначени на длъжност "прокурор" в СРП. Установи се по делото, че преди гласуването на т. 15 във всичките й подточки от ПК на ВСС на 04.07.2018 г., на Колегията са оповестени критериите на КАК при ПК на ВСС, по които критерии помощният орган е обсъдил съответните предложения за назначаване на младшите прокурори на длъжност "прокурор", вкл. и по техни желания. В случая и видно от проведените дебати по приемането на т. 15 във всичките й подточки, публично оповестените критерии са относими в хипотезата на чл. 243, ал. 1 ЗСВ. Конкретни факти за всеки един младши прокурор, който е бил назначен в друг орган на съдебната власт, не са основание да се приеме, че случаят с жалбоподателката следва да се третира по сходен начин, с този на кандидатите, които са били назначени на длъжност "прокурор" в СРП. Изхождайки от публично оповестените критерии в заседанието на ПК на ВСС, кадровият орган се е съобразил с натовареността по щат, която е по - висока в РП – Бургас отколкото в СРП. В Районна прокуратура - Бургас има свободна щатна бройка "прокурор", която може да се заеме от жалбоподателката. Административният ръководител – председател на Районна прокуратура Бургас не е изразил положително становище Л. Г. да бъде назначена на длъжността "прокурор" в СРП, като изключение от правилото на чл. 243, ал. 1 ЗСВ. От своя страна, хипотезата, в която Н. Божилова - младши прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев е назначена за прокурор в Софийска районна прокуратура, е свързана с обстоятелството, че СРП е по – натоварена от РП – Гоце Делчев. За назначаването са изразили положително съгласие административните ръководители на двете прокуратури и поради обстоятелството, че лицето е назначено на свободно място в СРП, което е било предвидено за П. Мандичев. Последният е бил младши прокурор в СРП, но след изтичане на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ е заявил желание да бъде назначен в РП - Благоевград. Според мотивите на КАК при ПК на ВСС по т. 1. 5. от протокол № 25 от заседание на 03.07.2018 г. изрично е посочено, че административният ръководител на Софийска районна прокуратура уважава молбата му, в случай, че на негово място бъде назначен друг магистрат, заявил желание за това. За пълнота на изложението следва да се посочи, че напр. с цел кадровото обезпечаване на РП Кюстендил, по т. 1. 9 КАК при ПК на ВСС е отказала да уважи молбата на Д. Барбутова – младши прокурор в РП – Кюстендил да бъде назначена на длъжност "прокурор" в РП - Благоевград. Като съображения са изтъкнати обстоятелствата, че натовареността на РП - Кюстендил надвишава средната за страната и е 1002, 2, докато за РП – Благоевград е 878, 5. Предложението на помощния орган е възприето от ПК на ВСС и по т. 15. 9. лицето е назначено на длъжност "прокурор" в РП – Кюстендил. Изложеното сочи на извод за липса на поддържаната от жалбоподателката идентичност на така посочените случаи. Поради това неоснователно е твърдението на Г. за нарушение на принципа по чл. 8, ал. 2 АПК, според който текст в пределите на оперативна самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Правилни и в съответствие с принципа на последователност и предвидимост по смисъла на чл. 13 АПК са доводите на Прокурорската колегия на ВСС, че ако жалбоподателката Г. бъде назначена на някоя от свободните щатни бройки "прокурор" в СРП, извън предвидените за младшите прокурори след срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ, това би лишило от възможност за кариерно израстване други прокурори, в един бъдещ конкурс в този орган на съдебната власт. С оглед на така изтъкнатите съображения съдът приема, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел. В заключение, решение по т. 15. 30. от протокол № 19/04.07.2018 г. прието от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не страда от пороците по чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение