Решение № 4961 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2016 г.

Решение № 4961 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. И. Д., подадена чрез адв. Н. К., против решение № 141/8.01.2016 г. по адм. д. № 3213/2014 г. на Административен съд - С.-град. Т., че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че решението е непълно и съдът не се е произнесъл по правото на жилище на касационния жалбоподател. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Ответниците по касационната жалба - Столична община, район "Сердика", Заместник кмета на Столична община, район "Сердика" и Началник служба "Жилищно настаняване", район "Сердика", редовно призовани, не изпращат представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Решението е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът е изложил обосновани изводи. Твърденията на ищеца, че вещите му са били изхвърлени противозаконно, не са доказани. Имуществото му е било съхранявано повече от седем месеца. Следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Пред административния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от М. И. Д. срещу Столична община, район "Сердика", Заместник кмета на Столична община, район "Сердика" и Началник служба "Жилищно настаняване", район "Сердика". С исковата молба се претендира заплащане на сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на кмета на район "Сердика", зам. кмета на Столична община, район "Сердика" и Началник служба "Жилищно настаняване", район "Сердика". Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си са, че посочените лица са наредили да бъдат изхвърлени вещите от общинското жилище при изземването му по административен ред. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че в процесния случай не са налице изискуемите елементи на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото не са установени незаконосъобразни действия на длъжностни лица - кметът на Столична община, район "Сердика", зам. кмета и главният експерт в отдел "Управление на общинската собственост". Не са атакувани административни актове на тези органи, не са установени фактически действия, извършени в противоречие със закона. Издадените две заповеди за прекратяване на наемно правоотношение и изземване на имота, обитаван от ищеца са влезли в законна сила към момента на изземването на общинското жилище. Багажът на ищеца е съхраняван в имота 7 месеца до момента, в който имотът е бил съборен. Съдът намира, че всички действия на органите на общината са били в съответствие с издадени законни актове и нормативните актове. При липсата на незаконосъобразни действия на органи на ответника няма основание за претендираното обезщетение за вреди. Решението е недопустимо. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е извел основанието на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК. Претенцията за обезщетение на ищеца се основава на твърдения за извършени незаконосъобразни действия от ответниците по делото. Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК тези незаконосъобразни действия се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. С оглед на това длъжностните лица, за които се твърди, че са извършили действията, са надлежни ответници по делото. В същото време като ответник по делото задължително следва да бъде конституирано юридическото лице, чиито служители са тези длъжностни лица. Предмет на настоящото производство не е единствено законосъобразността на действията на служителите на администрацията, която би могла да се оспори по реда на чл. 145 и сл. АПК, а правото на обезщетение, основано на твърдяната незаконосъобразност на тези действия. Съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съдът правилно е изследвал законосъобразността на действията на служителите на район "Сердика", СО, които обстоятелства преюдициално следва да бъдат установени по делото, с оглед преценка за дължимост на обезщетението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Но искът за обезщетение е следвало да бъде насочен срещу Столична община, предвид разпоредбата на чл. 14 ЗМСМА, съгласно която общината, а не районът, е юридическо лице. В една община могат да се обособяват райони, при наличие на предпоставките на чл. 13 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б.. Но само общината като юридическо лице разполага със собствен бюджет и поради това следва да бъде ответник по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това, че исковата молба е насочена срещу ответници, които не отговарят на изискването по чл. 205 АПК, исковата молба е нередовна. Право на ищеца е да прецени срещу кой ответник ще насочи иска си, още повече, в настоящия случай ищецът е бил представляван от адвокат. Разглеждането на спора при посочените в исковата молба ответници е довело до провеждане на едно недопустимо производство и постановяване на недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,