Решение № 13020 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2009 г.

Решение № 13020 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветелина Вескова Стоянова от гр. Берковица срещу решението от 16.03.2009 г. по адм. д. № 56/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението от 16.03.2009 г. по адм. д. № 56/2009 г., Административен съд гр. Монтана, IV състав е отхвърлил жалбата на Цветелина Вескова Стоянова от гр. Берковица против Решение № П-60 от 30.12.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана и потвърденото с нея Разпореждане № О-11-000-00-00126346 от 20.11.2008 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана. Съдът е приел за установено, че при издаване на оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Обжалваното решение не страда от отменителните основания, посочени в касационната жалба. Видно от декларация за регистрация на самоосигуряващо лице от 16.11.2006 г. Цветелина Вескова Стоянова в качеството си Едноличен търговец с Фирма "Цвети-Цветелина Недялкова" е заявила, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Последващата декларация, с която се прави ново изявление в смисъл, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица е едва от 10.09.2008 г. Такава декларация не може да се подава за минало време, така че отбелязването, че към това осигуряване лицето се е насочило от 5.12.2006 г. няма правна стойност. Болничен лист № 1862522, установяващ осигурителния риск майчинство, е от 1.09.2008 г., т. е. преди подаване на втората декларация. Съгласно чл. 50, ал. 1 КСО, в редакцията му действаща към момента на възникване на спорните правоотношения, осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане. След като Стоянова в минало време не се е осигурявала за всички социални рискове, то тя не е придобила право на обезщетението по чл. 50, ал. 1 КСО. Стигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Това грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. В конкретния случай грешки от подобно естество не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,