Решение № 10855 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2016 г.

Решение № 10855 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вю Технолоджи" ЕООД против Решение № 736 от 05.04.2016 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 1924 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 031302966/06.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 930/21.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от от "Юмена" ЕООД, /с нова наименование "Корект Ауто" ЕООД/, "Стройинвест АГ" ЕООД, "Бо Бо Гардън" ЕООД и "Давидов" ЕООД, игнорирайки приложените по делото доказателства - фактури, аналитични записвания премо-предавателни протоколи, договори за услуги, разходи за горива, пътни листи, граждански договори и сметки за изплатени суми, плащания по банков път. В подкрепа на тезата си за реално осъществени доставки, а не за "фиктивни сделки", касторът се позовава на заключението по ССЕ, в което са изследвани и предходните доставчици и е констатирано, че Юмена" ЕООД, "Стройинвест АГ" ЕООД, "Бо Бо Гардън" ЕООД и "Давидов" ЕООД са разполагали с процесните стоки, продадени на "Вю Технолоджи" ЕООД. Счита, че за да се постанови отказ на право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е да е доказана от приходните органи по безспорен начин данъчна измама. Позовава се на практика на СЕС по дело С-18/13 и дело С-285/11. Моли за отмяна на решението с присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 15.09.2016 г. юрк. Екимова е депозирала писмени бележки, в които релевира доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Делото е за втори път пред ВАС, тъй като с решение № 7612/23.06.2015 г., постановено по адм. д. № 9774/2014 г. по описа на ВАС, I отделение е отменено Решение № 1386/13.06.2014 г. по адм. д. № 1183/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е прогласен за нищожен оспореният от "Вю Технолоджи" ЕООД ревизионен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При ново разглеждане на спора съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА № 031302966/06.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 930/21.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е, че въз основа на приложените по делото доказателства не може да бъде обоснован извод за осъществени доставки по фактурите, издадени от "Юмена" ЕООД, с нова наименование "Корект Ауто" ЕООД / с отказан ДК - 142099,15 лв./, "Стройинвест АГ" ЕООД, /с непризнат ДК в общ размер 710581,88 лв./; "Бо Бо Гардън" ЕООД / с отказан ДК - 67 982,22 лв./ и "Давидов" ЕООД - с непризнато право на ДК в общ размер на 141 032, 42 лв., ведно със съответните лихви. Съдът е мотивирал отказа за ДК с недоказана възможност на доставчиците за осъществяване на доставките, с липсата на данни за транспортиране, индивидуализиране на стоките между страните по доставките, произхода и местонахождението им. Този извод според решаващия съд не се опровергавал и от заключението на приетата ССчЕ, /оспорена от ответника/, в която е изследван само въпроса за счетоводното отразяване на процесиите фактури при доставчиците и при жалбоподателя. Въз основа на дадените отговори не може да бъде прието, че доставките са реално извършени. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно досежно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бо Бо Гардън" ЕООД и "Давидов" ЕООД с предмет доставки на стоки по опис. В тази част решението е постановено в противоречие с материалния закон, със събраните по делото писмени доказателства и е необосновано. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е в съответствие и с практиката на СЕС, съдържаща се в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и в решението по дело С-285/11. Конкретна сделка може да бъде квалифицирана като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Съобразявайки изложеното по-горе и анализирайки събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция преценява като незаконосъобразен отказът за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бо Бо Гардън" ЕООД и "Давидов" ЕООД. Във връзка с тези доставки още по време на ревизията са депозирани фактури и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи възникване правото на фактическо разпореждане с процесните стоки. Съдът и ревизиращите органи неправилно не са кредитирали приложените доказателства с аргумент, че същите са подписани от лица без представителна власт - за "Давидов" ЕООД е прието, че подписът не е на управителя И. И., а за "Бо Бо Гардън" ЕООД, - че документите са подписани от Т. Г. Г., въз основа на сключен договор за управление и контрол от 02.01.2013 г., вписан в ТР като управител на 04.02.2013 г. Дори да не е доказано по безспорен начин, че подписът, положен във фактурите и в протоколите "за предал", не е изпълнен от управителя на съответното дружество, цитираното обстоятелство не влияе само по себе си върху конкретната преценка за наличието на фактите, удостоверени с фактурите. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, като по аргумент, изведен от нормата на чл. 301 от ТЗ се приема при действия на лице без представителна власт, че търговецът ги е потвърдил, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. В случаят е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС и счетоводното отписване на стоките при доставчика, или на заприходяването им при получателя, които действия съставляват и изрично приемане на резултатите от сделката, респективно фактическото предаване на стоката. При гореустановените факти и обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият касационен състав счита за необосновани мотивите на първоинстанционния съд относно невъзникването на данъчни събития по фактурите, издадени от "Бо Бо Гардън" ЕООД и "Давидов" ЕООД. В разглеждания казус отказът на органа по приходите да не признае правото на приспадне на данъчен кредит, вследствие недоказване възможностите за осъществяване на доставчиците, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, дадено в решение по дело С-324/11. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за установено по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките на фактурираните стоки от "Бо Бо Гардън" ЕООД и "Давидов" ЕООД. Незаконосъобразно с РА е отказан ДК, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по тях. В тази част решението следва да бъде отменено, след което да се отмени и РА досежно фактурите, издадени от "Бо Бо Гардън" ЕООД и от "Давидов" ЕООД. Относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Юмена" ЕООД за данъчни периоди м. м. 02 - м. 11.2012 г., настоящият касационен състав преценява констатациите от РА като законосъобразни. Във връзка с тези доставки не са ангажирани доказателства, удостоверяващи правото на фактическо разпореждане със стоките, предмет на спорните фактури. Не са подкрепени с доказателства твърденията на доставчика и на получателя, че стоките са местени от складовата зона на едната фирма в складовата зона на другата. Липсва яснота коя част от наетия имот е ползван от "Юмена" ЕООД и коя - от РЛ. Отговор на този въпрос не е даден и от вещото лице, изготвило заключението по СТЕ. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства във връзка с установеното несъответствие в предмета на доставката и количествените стойности по 14 бр. фактурите, издадени от "Юмена" ЕООД, /описани в таблицата на стр. 1677-1676 от РД/. Тези констатации са потвърдени и от вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, в с. з. от 13.01.2016 г. Жалбоподателят не е могъл да обясни на какво се дължи обсъжданата разлика. Предвид на тези данни обосновано съдът е приел, че фактурите са с невярно съдържание, не обективират действителната воля на страните, т. е. неотразяват вярно стопанските операции по тях. Относно 7 бр. фактури, издадени от "Юмена" ЕООД, с предмет - доставка на услуги по договор за осигуряване на персонал, е видно, че липсват доказателства за реално изпълнение на услугата. Налице са единствено фактури, което не е достатъчно в случая, за да бъде обоснован извод за реално възникнали данъчни събития. Относно фактурите, издадени от "Стройинвест АГ" ЕООД за данъчен период м. 12.2012 г. и м. 03.2013 г. - първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства. Не е установено по категоричен начин правото на фактическо разпореждане по смисъла чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 на фактурираните стоки. Неподкрепени с доказателства са твърденията на касатора и на доставчика, че при закупуване на процесните стоки транспорта е осъществен за сметка на "Юмена" ЕООД, с товарен автомобил "Ивеко", а при последваща продажба - е за сметка на "Вю Технолоджи" ЕООД. Считано от 01.02.2012 г. "Юмена" ЕООД не е разполагало с товарен автомобил "Ивеко", тъй като същият е бил отдаден под наем на ревизираното дружество, които обстоятелства са му били известни. Доказателства за връщане на автомобила на наемодателя, за да може да извърши свои транспортни услуги на стоки, каквото твърдение е застъпено в жалбата до АДмС - Варна, не са ангажирани от касатора. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът не съобразил приложения по делото РД, издаден на "Техно Пос" ЕООД, в който по отношение на същите доставчици е признат ДК. Цитираният акт е издаден на друго дружество, при различна фактическа обстановка, независимо, че част от доставчиците са идентични с тези по настоящия спор. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, издадени от "Стройинвест АГ" ЕООД и от "Юмена" ЕООД, /с ново наименование "Корект Ауто 59" ЕООД/, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА в тази част, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото решението трябва да бъде отменено в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Варна разноски в размер на 7129,68 лева. В полза на касатора съобразно уважената част от жалбата се дължат разноски само за производството пред настоящата инстанция в размер на 12,38 лева. Предвид т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ВКС, за производствата по адм. д. № 1183/2014 г. и адм. д. № 1924/2015 г. по описа на Административен съд - Варна - Варна разноски не се дължат, защото те са претендирани след приключване на устните състезания. На ответника по касация, на основание чл. 161 от ДОПК, се дължи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 8158,02 лева. След компенсация "Вю Технолоджи" ЕООД трябва да заплати в полза на дирекция "ОДОП" - Варна юрк. възнаграждение за двете инстанции в размер на 8145,64 лв. /8158,02 лв. - 12,38 лева./ Водим от гореизложеното и на основание чл. 227 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,