Решение № 204 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 579/2013 г.

Решение № 204 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 579/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпила жалба от страна на Б. Г. Обжалва се въззивна присъда от 25.10.12 г., постановена по ВНОХД № 3012/12 г. по описа на Софийски градски съд. Като касационно основание в жалбата се сочи единствено това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на Г. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Преповтарят се твърденията, че не е доказано: авторството на деянието; липсва субективна страна на престъплението; Г. е прибрал своя вещ /радиатор/; и други лица, бивши наематели, са имали ключ от жилището на пострадалия; присъдата почива на предположения; незаконосъобразно делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия; касае се до кражба на един радиатор. Прокурорът счита, че авторството е доказано. Съдът не е нарушил закона. Пледира, въззивният акт да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените в нея касационни основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда от 03.05.12 г. по НОХД № 185/10 г. Софийски районен съд е признал подсъдимия Г. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Съдебният акт е протестиран пред СГС. С атакуваната присъда първоинстанционният акт е отменен. Б. Г. е признат за виновен в това, че от неустановена дата до 02.12.07 г. в [населено място] отнел чужди движими вещи - алуминиев радиатор и топломер на обща стойност 240.00 лв., от владението на Ж. З. - Г. и Е. Г., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ТРИ години. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, като е осъдил Г. да ги заплати. Твърденията за недоказаност на авторството на деянието и осъдителна присъда, постановена на базата на предположения, не са подкрепени от конкретни доводи. По своето естество те са за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. Софийски градски съд на базата на законосъобразно събраните доказателства и обективно, всестранно и пълно обсъдени обстоятелства по делото е мотивирал задълбочено решението си за авторството и вината на г. Тези изводи по фактите не подлежат на касационен контрол. Пред въззивната инстанция делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия, който е защитаван от служебен защитник. Г. сам се е поставил в процесуалното положение да не участва във въззивното производство. Още при първоинстанционното разглеждане на делото Г. е демонстрирал недобросъвестно процесуално поведение. Явил се е в първото съдебно заседание. Делото е отложено за 29.04.10 г., за която дата е бил редовно уведомен, но не се е явил. Последвали са три отлагания на делото и издирването на подсъдимия и актуалния му адрес за призоваване чрез СД на МВР, сектор "Български документи за самоличност, НСлС, НОИ, МФ - ТД на НАП, МП - ГД"ИН", обявен е за общодържавно издирване с телеграма 39200/03.09.10 г. и бюлетин 246/04.09.10 г. и съдът е уведомяван редовно, че не е издирен. Призован е по мобилен телефон и се е явил в проведените съдебни заседания на 14.10.10 г., 06.12.10 г. и на 28.02.11 г. В последното заседание е заявил - "повече няма да се явявам пред съда, ако искате ме арестувайте" и е напуснал демонстративно съдебната зала. Постановено е принудително довеждане на същия. Продължило е отново издирването на Г. по бюлетин № 246/04.09.10 г. и редовно е уведомяван съда, че не е открит. След поредни отлагания на производството на 21.11.11 г. е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 6, б. "б" НПК, назначен е служебен защитник и е продължило съдебното следствие в три поредни заседания, за които отново е издирван Г., изслушани са пледоариите и е постановена и обявена оправдателната присъда в отсъствие на подсъдимия. По протест на прокурора е образувано въззивното производство. То се е развило по същия начин, като СГС е направил всичко необходимо за издирването на Г. и неговия актуален адрес за призоваване чрез посочените по-горе ведомства. След едно отлагане, на 25.10.12 г. е даден ход на делото в отсъствието на подсъдимия. В присъствието на служебен защитник е разпитан свидетелят Г., даден е ход по същество и е постановена присъдата. При това развитие на производството пред двете предходни съдебни инстанции, следва да се приеме, че Г. сам се е поставил в положението да не участва в производството пред СГС, поради което не може да черпи права от своето неправомерно поведение. В рамките на искането за оправдаване на Г., настоящият състав на ВКС прецени законовата възможност да се преквалифицира деянието по чл. 194, ал. 3 НК, във връзка с чл. 93, т. 9 НК - "маловажен случай" и съответното приложение на чл. 218б, ал. 1 НК. Както приема съдебната практика, маловажен случай е този, който с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление е с по-ниска степен на обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай общата стойност на отнетите радиатор и топломер е 240.00 лв., приравнена на 1.3 минимална работна заплата към 02.12.07 г. Последните не са възстановени или заместени. Г. не е осъждан /реабилитиран по право/. Изминал е дълъг период от време от извършване на деянието, но по вина на подсъдимия. Причинени са повреди в жилището при демонтажа на инкриминираната вещ и е използвано техническо средство, за което не е повдигнато съответно обвинение. При посочените обстоятелства е неприложима разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК, тъй като предмета на престъплението не е възстановен или заместен. Деянието не губи престъпния си характер и не може да се реализира основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. Подсъдимият не може да бъде оправдан на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК и да се премине към глоба, налагана по административен ред. Не може да се приеме и маловажност на случая. От една страна, Г. се счита за неосъждан и равностойността на отнетото е под две минимални работни заплати към датата на извършване на кражбата. От друга страна, обаче, отнемането е извършено с техническо средство, което обстоятелство не е отчетено от прокуратурата като квалифициращо за деянието, но се възприема предвид като отегчаващо такова от съда. Кражбата е съпроводена с наводняване, довело до повреди в жилището и по фасадата на блока. Демонстрираното процесуалното поведение на подсъдимия в предходните инстанции го характеризира като личност, поставяща се над правовия ред в страната и защитата на законните интереси на гражданите чрез съдебното производство. Последните обстоятелства, свързани, с деянието и дееца, водят до извод, че извършеното престъпление не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на посегателства от съответния вид. При това заключение за ВКС не е налице основанието за преквалифициране на деянието в престъпление по чл. 194, ал. 3 НПК, съответно намаляване на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода или определянето на наказание глоба. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,