Решение № 15214 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2019 г.

Решение № 15214 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, против Решение № 7875 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 12191/2017 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По наведени в касационната жалба подробни съображения иска отмяна на обжалваното решение, което се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощника на касатора. Ответната страна – О. Михайлович, чрез пълномощника си адв. Г. Вълчанов, поддържа изразеното в отговор на касационната жалба становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение № 16550 от 4.10.2017 г., постановено от Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на О. Михайлович – [гражданство], е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че жалбата е основателна, тъй като оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на установената в закона процедура, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което го е отменил и е върнал административната преписка на административния орган за ново разглеждане в частта на молбата (с вх. № 1034 от 2.06.2017 г.), съдържаща искане за предоставяне на статут на бежанец. За да постанови този резултат съдът е изследвал подробно административната преписка по приемане на решението, обсъдил е бежанската история на кандидата, събраните доказателства, възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, към които на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) настоящата инстанция се присъединява без да е необходимо да ги повтаря. Спорният въпрос в конкретния казус е относно това дали административният орган е оценил всички факти от бежанската история на чужденеца, относими към материалните предпоставки на приложимата правна норма, политическата обстановка в страната на произход, както и конкретните опасения от преследване и риск за живота, изтъкнати от кандидата за предоставяне на статут в молбата му, подкрепена от доказателствата, представени от него в хода на процедурата. Настоящата инстанция намира, че обосновано и правилно решаващият съд е приел, че административният орган не е обсъдил всички относими към искането доказателства, като е поставил акцент върху образувано наказателно производство, което няма политически характер и изключва приложението на специалния закон (вж. Решение по дело С-652/2016 относно тълкуване на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9), и на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60). Не са дооценени обаче мотивите на наказателните съдилища в РБ, изложени в решенията на двете съдебни инстанции, постановили отказ от екстрадиране на О. Михайлович, от една страна. От друга, в рамките на административното производството кандидатът е заявил причини, които обосновават основателен страх от преследване в държавата му на произход по причина "политическо мнение", политическите идеи и действия, но те не са достатъчно изследвани от административния орган. Именно тези причини са посочени като причина за нежеланието му да се завърне там. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ: "Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. ". От изложеното в решението на административния орган не става ясно какво е отношението на управляващите в държавата на произход към политически неудобните за властта хора, вкл. конкретния кандидат, и опасността от преследване, основано именно на политическата му дейност в конкретната партия. Каква е ролята на тази партия в политическия живот на държавата. Административният орган не е коментирал в решението си дали при завръщането на чужденеца в страната по произход той би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. Не е извършил преценка дали връщането на чужденеца в Русия няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При наличните данни, писмени и гласни доказателства задължително е било да се изследва въпроса дали е налице реална опасност за чужденеца при връщането му на територията на РФ. Свидетелите по делото сочат, че в РФ управляващите не спазват човешките права по отношение на членовете на опозицията, оказва се натиск чрез наказателно преследване на хора, отличаващи се с различно политическо мислене и убеждения. Изводът на решаващия съд, че като не е обсъдил всички доказателства, касателно страха от преследване в родината на О. Михайлович, поради политическите му виждания, мнения и дейност, административният орган е постанови необосновано решение, се споделят и от настоящия съдебен състав. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне, административният орган следва да се произнесе по молбата на чужденеца за предоставяне на бежански статут, преценявайки основателността на твърденията за наличие на основателни опасения от преследване поради политическите възгледи и дейност на О. Михайлович, както и да прецени дали връщането на чужденеца в РФ няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение