Решение № 9325 от 1.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Казанлък срещу Решение 211 от 16.06.2023 г., постановено по адм. д. 612/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта му, в която Община Казанлък е осъдена да заплати на ЕТ Г. Б. - П и В - гр. Казанлък сумата от 47670,64 лв. обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Моли решението да бъде отменено изцяло в осъдителната му част и искът на ЕТ Г. Б - П и В гр. Казанлък срещу община Казанлък да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Срещу същото решение, но в отхвърлителния му диспозитив, с който предявеният от ЕТ Г. Б. - П и В - гр. Казанлък срещу Община Казанлък иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ е отхвърлен за сумата над 47670,64 лв. до пълния предявен размер от 91098,73 лв., е предявена и втора касационна жалба от първоначалния ищец ЕТ Г. Б. - П и В - гр. Казанлък .Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Община Казанлък, не се представлява и не депозира писмен отговор по касационната жалба на ЕТ Г. Б. - П и В , гр. Казанлък. Касационният жалбоподател, ЕТ Г. Б. - П и В - гр. Казанлък, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на Община Казанлък с развити в него съображения за неоснователност на същата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в атакуваните от тях части, поради което са допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС Стара Загора е уважил частично иска на ЕТ Г. Б. - П и В - гр. Казанлък срещу Община Казанлък за присъждане на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 47670,64 лв., причинени от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт, обективиран в писмо изх. 94-00-25#3/ 17.05.2017г. на кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния му предявен размер от 91098,73 лв., като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Стара Загора, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - неполучаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. и кампания 2019 г., поради невъзможност да заяви отдадените му под наем общински земеделски земи земи предмет на договор за наем, прекратен въз основа на отменения административен акт, което, ако не беше незаконосъобразното прекратяване, би получавал; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Съдът се е позовал и на установеното с влязло в сила Решение 465 от 14.12.2021г., постановено по адм. дело 441/ 2021г. по описа на АС Стара Загора, потвърдено с Решение 6698/ 06.07.202 2г. по адм. дело 2858/ 2022 г. по описа на ВАС, по силата на което Община Казанлък е осъдена да заплати на ЕТ Г. Б. - П и В , гр. Казанлък сумата от 20000 лв., представляващи частичен иск от сумата 183 855 лв., явяващи се обезщетение за претърпени от едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на същия, отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт писмо изх. 94-00-25#3 от 17.05.2017 г. на кмета на Община Казанлък. Приел е, че със сила на пресъдено нещо в полза на ищеца с цитираното по-горе съдебно решение, с което е уважен частичния иск, е признато съществуването на материалното право по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетение за претърпени вреди пропуснати ползи от неполучено финансово подпомагане от ДФЗ за кампания 2018 и 2019г. , намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо изх. 94-00-25#3 от 17.05.2017 г. на кмета на Община Казанлък, като съдът в настоящото производство, в което се претендира разликата от вече присъдената с уважения иск сума до пълния размер на претендираните вреди, не е обвързан от СПН на решението по частичния иск единствено досежно това неполученото финансово подпомагане за кампании 2018 г. и 2019 г. по кои схеми и мерки представлява имуществена вреда /пропусната полза/ ,явяваща се пряка последица от незаконосъобразния административен акт и какъв е размерът на тази вреда. Въз основа на доказателствата и заключението по изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за доказано, че земеделските площи предмет на договора за наем за кампании 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са попадали в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане ,съответно- било е оторизирано и изплатено финансово подпомагане за тези площи по СЕПП, СПП, СДП и подмярка 13.2/НР 2 .Съдът ,на база одобреното финансово подпомагане за кампания 2015 г., е определил общият размер на финансовото подпомагане, което ищецът би получил за наетите площи, ако би кандидатствал за кампания 2018 г. в размер на 33889,95 лв. и за кампания 2019 г. в размер на 33780,69 лв. Съдът е приел за недоказана претенцията на ищеца за пропуснати ползи във вид на неполучено финансово подпомагане за кампания 2018 г. и за кампания 2019 г. по Мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските региони за периода 2014 г. 2020 г поради липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на тази претенция с незаконосъобразния административен акт. Този свой извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че поради неспазване на изискването по чл.20, ал.2 във вр. с чл.3, т. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., най-малко 90 на сто от заявената за подпомагане през кампания 2016г. по направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) земеделска площ да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент през 2015г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015г. по отношение на ищеца е прекратен агроекологичния ангажимент, макар да липсват данни за предприемане на действия по възстановяване от земеделския стопанин на получената финансова помощ по съответното направление. В тази връзка съдът е заключил, че неполучаването на финансово подпомагане по тази мярка не произтича пряко и непосредствено от отмененото като незаконосъобразно писмо на кмета на община Казанлък, поради което търсената обезвреда не се следва. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. АС-Стара Загора правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Обоснован е решаващият извод на АС-Стара Загора за наличието на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган при и по повод осъществяването на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между вредите и отменения като незаконосъобразен акт, обективиран в писмо изх. 94-00-25#3/ 17.05.2017г. на кмета на Община Казанлък. Неоснователни са възраженията, изложени както в касационната жалба на Община Казанлък, така и в тази на ЕТ Г. Б. - П и В . При постановяване на решението съдът е съобразил обстоятелството, че с влязло в сила Решение 465 от 14.12.2021г., постановено по адм. дело 441/ 2021г. по описа на АС Стара Загора, потвърдено с Решение 6698/ 06.07.202 2г. по адм. дело 2858/ 2022 г. по описа на ВАС е уважен предявеният от ищеца частичен иск за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт, обективиран в писмо изх. 94-00-25#3/ 17.05.2017г. на кмета на Община Казанлък. Съгласно приетото по т. 2 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. 3 от 2016 г., което е приложимо към казуса, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН. При така постановеното в посоченото тълкувателно решение, задължително за съда съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, правилно е приет искът за основателен и доказан до присъдения размер на обезщетението. След като въз основа на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че за кампания 2016 г. и 2017 г. по Мярка 10 Агроекология и климат не са оторизирани суми и не е извършвано финансово подпомагане поради неспазването на изискването за 90 % припокриване между площите, заявени за кампания 2015 г. и 2016 г., то няма как да бъде прието неполучаването им през кампания 2018 г. и 2019 г. да е в следствие на отменения незаконосъобразен акт. Тези вреди не се явяват като настъпили пряко и непосредствено от прекратяването на договора за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък. По горните съображения и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и неоснователността на всяка от предявените касационни жалби, съдебни разноски не се дължат в полза на нито една от страните. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение