Решение № 4001 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12960/2018 г.

Решение № 4001 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12960/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Лерос" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. "П. шосе" № 9, ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Асадурян, упълномощен с пълномощно на л. 9, против решение № 1619/13.07.2018 г. на Административен съд /АС/ – П., постановено по адм. д. № 2779/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616007309-091-001/13.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., поправен с РАПРА № П-16001617107767-003-001/21.06.2017 г., в частта потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – П. при ЦУ на НАП с решение № 514/04.09.2017 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 809. 14 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът за съществено процесуално нарушение е свързан с неизлагането от съда според жалбоподателя на собствени мотиви и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, в т. ч. съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, установяваща редовно водене на счетоводствата на доставчиците и на жалбоподателя. Според касатора решението е необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото, постановено е при неправилно приложение на материалния закон, тъй като наличието на плащания по фактурите не е основание да се обоснове липса на осъществени доставки. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" – П. ЦУ на НАП – гр. П., ул. "С." ..№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова по съображения, изложени в писмена защита. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 810 лв. за касационната инстанция и прави искане за намаляване размера на адвокатския хонорар като прекомерен.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001616007309-091-001/13.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., поправен с РАПРА № П-16001617107767-003-001/06.01.2017 г., в частта потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП с решение № 514/04.09.2017 г. С него на основание чл. 71, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за неясен предмет на услугите, неосъществени доставки и неправомерно начислен данък на "Лерос" ООД е отказано право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от "Проект Стиил" ЕООД, "НБ Финанс Груп" АД, "Туристически дом К." ЕООД, "Нева Ленд" ЕООД и "Грийн Енерджи дом" ЕООД. Установени са задължения за внасяне на ДДС в размер на 103 149. 67 лв. и лихви в размер на 24 764. 41 лв. за данъчни периоди м. юли и м. декември 2014 г. и м. декември 2015 г.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо.

Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП, приложена по делото – л. 5. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията. РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху законосъобразността на акта. Последният отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание.

По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, както и по твърденията на касатора за неговата необоснованост и допуснати от съда съществени нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата касационна инстанция намира следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от ревизиращия екип и от съда. Установява се, че с договор от 25 ноември 2009 г. за сътрудничество и съвместна дейност "Грийн Ойл Фактори" ООД, "Грийн Енерджи дом" ЕООД, "Лерос" ООД, "Проект Стийл" ЕООД, "Туристически дом К." ЕООД, "Нева Ленд" ООД и "НБ Финанс Груп" АД обединяват усилията си в съвместна дейност за реализацията на проект "Създаване на продукт зелено наноклъстерно гориво". Договорът не е подписан от "НБ Финанс Груп" АД. Няма спор, че останалите шест дружества са свързани лица по смисъла на ДОПК и се представляват от управителя им П. П.. Дружеството не е регистрирано по ДОПК и ЗДДС. П. според договора включва: 1. Създаване на продукт тежко котелно гориво за горивни инсталации по оригинална рецептура и сертифицирането му; 2. Създаване на технология за промишленото му производство; 3. Патентоване на основните машини и съоръжения и метода на производство; 4. Изграждане на пилотно предприятие за производството на горивото. За постигането на резултата, описан по-горе, дружествата ще сключват помежду си договори за изпълнение, а приемането на работата ще става с приемателен протокол, подписан от инженер проектантът. Плащания по издаваните от дружествата едно на друго фактури не са извършвани, а според дадените от управителя Пенев обяснения, задълженията ще бъдат уредени чрез прихващане след прекратяване на договора. Всяко от дружествата доставчици твърди, че във връзка с доставките не е отчитало разходи за външни услуги, но не доказва, че разполага с кадрова и техническа обезпеченост за извършването им. Заключението на вещото лице Тороманов по комбинираната съдебно-техническа експертиза /КСТЕ/ потвърждава, че издателите на фактурите не са възлагали дейности във връзка с доставките на подизпълнители.

Според мотивите в РА и решението на решаващия орган от фактурите и договорите не могат да се установят ясно определени параметри на услугите, за да се прецени дали е постигнат конкретен стойностен резултат в имуществената сфера на получателя. Това се отнася по-конкретно до услугата "надзор за изграждане на пилотна фабрика Д.", за която на жалбоподателя на една и съща дата са издадени две фактури от различни доставчици и с различни стойности, както и до услугите с предмет "по договор". Липсата на разплащания и наличието на данни, че в проекта са участвали физически лица, вкл. чуждестранни физически лица, на които също не е заплатено възнаграждение, според ревизиращите органи и решаващия орган са основание да се приеме, че свързани лица са създали измамна схема за издаване на фактури, във връзка с които не са осъществени доставки на стоки и активи, с цел манипулиране на резултатите за съответните данъчни периоди и избягване внасянето на ДДС.

З. да отхвърли жалбата против РА, административният съд е възприел за правилни и доказани фактическите и правни основания в обжалвания РА. Обсъдил е доказателствата, представени във връзка с всяка една от процесните фактури, изложил е и допълнителни аргументи за наличието на основанието по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, свързани с това, че жалбоподателят според установените по делото данни не придобива дълготрайни нематериални активи, а не доказва и придобиването на дълготраен материален актив. Обсъдил е заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е посочил, че счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане.

Така постановеното решение е правилно.

1. В съответствие с чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, т. 9 ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС административният съд правилно е потвърдил РА относно отказано право на приспадане по фактура № 2/19.12.2014 г., издадена от "Нева Ленд" ЕООД, и по фактура № 2/19.12.2014 г., издадена от "Туристически дом К." ЕООД, с предмет "надзор за изграждане на пилотна фабрика Д.". Не са представени договори, с които "Лерос" ООД възлага на двете дружества извършването на услугите, свързани с надзор, в които да са определени конкретните им задължения и в какъв период следва да бъдат изпълнени, а самото ревизирано лице не дава обяснение за това защо на една и същата дата са издадени фактури за една и съща услуга и от двете дружества, т. е. не доказва, че задачите им във връзка с надзора са били различни. Обстоятелството, че нито доставчиците, нито "Лерос" ООД, разполагат с документи, свързани с извършване на надзорна дейност на обект "Пилотна фабрика в Д.", се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза. Липсват данни за етапи, последователност, вид на строителните дейности и съответно надзорните дейности – доклади, протоколи, препоръки, констатации, крайно становище.

2. На същите правни основания е отказано право на приспадане по фактури с номера 700001/31.07.2014 г. и 70000/10.12.2014 г., издадени от "Проект Стийл" ЕООД, с предмет "по договор". Не е представен договор. Към фактурите няма представени каквито и да било други документи, въз основа на които да се установи предметът на доставките. В този смисъл е заключението на вещото лице Тороманов по КСТЕ и на вещото лице Стоянова по ССЕ, потвърдено от нея и в открито съдебно заседание на 27.02.2018 г.

3. Фактурата № 700005/19.12.2014 г., издадена от "Проект Стийл" ЕООД, е с предмет "създаване на продукт наноклъстерно гориво". Представен е сертификат от Агенция за закрила на интелектуалната собственост, според който Ю. Зубанюк, К. Зубанюк, П. П. и К. П. са носители на авторски права върху авторски продукт алтернативно клъстерно гориво на биовъглеродна основа, регистриран като оригинално произведение в регистъра на агенцията под номер ИС № 230, считано от датата на заявлението – 26.05.2009 г. Представено е удостоверение от Патентно Бюро – П. в уверение на това, че в Патентно ведомство на Република България е заявено изобретение "Метод и състав за получаване на нано гориво" под № 110812/14.12.2010 г. със заявител "Грийн Ойл Фактори" ООД и изброените изобретатели, както и два сертификата - № 0373-П от 17.10.2011 г. и № 0373-П/0373-Р от 17.10.2014 г., издадени от "Сертификация" ЕАД, с които се удостоверява, че продукт: "зелено наноклъстерно гориво "Бургойл", тип "тежко котелно гориво" с търговска марка "Зелен мазут" и производител "Грийн Ойл Фактори" ООД, с място на производство – с. Д., община С., област Б. съответства на ТС № 1/2011 "Производство на зелено наноклъстерно гориво "Бургойл", тип тежко гориво. От така представените писмени документи и такива за изпитване на горивото се установява, че предмет на услугата "създаване на продукт наноклъстерно гориво" е изпълнен. Вещото лице по СТЕ дава категорично заключение, че е разработена технология за създаване на зелено наноклъстерно тежко котелно гориво. Жалбоподателят представя също така Акт за въвеждане в експлоатация на дълготраен материален актив /ДМА/ "Производствена линия за тежко котелно наноклъстерно гориво "Зелен мазут"/"Бургойл" – цех № 1 и цех № 2. Според този акт ДМА е изграден със собствени средства на "Лерос" ООД по придобити от компанията права на интелектуална собственост на стойност 264 100 лв. + 187 000 лв. /общо 451 100 лв. /. Според вещото лице по КСТЕ сумата от 187 000 лв., която съответства на данъчната фактура с № 700005/19.12.2014 г., издадена от "Проект Стийл" ЕООД, е именно във връзка с тези придобити от "Проект Стийл" ЕООД права на интелектуална собственост за създаването на посоченото гориво. Съгласно чл. 359 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Очевидно това правило не се прилага в конкретния случай от съдружниците, тъй като според данните по делото услугата, свързана с разработването на технология за създаването на тежко котелно наноклъстерно гориво "Зелен мазут"/"Бургойл" е извършена от "Проект Стийл" ЕООД в полза на жалбоподателя и последният твърди, че е придобил права на интелектуална собственост въз основа на тази доставка. От една страна, не се представят доказателства от жалбоподателя да е завел такъв дълготраен нематериален актив /ДНА/ в счетоводството си, както твърди, а и такива данни не се установяват от двамата експерти, извършили проверките. От друга страна, не се представят доказателства за това този ДНА да е прехвърлен на "Грийн Ойл Фактори" ООД и от него да са реализирани приходи, чрез които е придобит от "Лерос" ООД ДМА "Производствена линия за тежко котелно наноклъстерно гориво "Зелен мазут"/"Бургойл" – цех № 1 и цех № 2, каквито също така са твърденията на жалбоподателя. Според двата сертификата производител на горивото е "Грийн Ойл Фактори" ООД, който е и заявител в Патентно ведомство. При това положение остава недоказана предпоставката на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване и надлежно упражняване на правото на приспадане, а именно услугата да е използвана за следващи облагаеми доставки или във връзка с осъществяваната от получателя й независима икономическа дейност. Дори и да се приеме, че към датата на фактурата не са били налице предпоставките за завеждане на ДНА, то възнаграждението за разработването на технологията не може да бъде възприето като разход за основна дейност, т. е. за разработването на технологията и създаването на ДМА, доколкото заявлението в Патентно ведомство е подадено от друго дружество - "Грийн Ойл Фактори" ООД.

4. Предмет на доставките от "Грийн Енерджи Дом" ЕООД по фактура № 135/19.12.2014 г. са две – прехвърляне права върху интелектуална собственост за технология за производство на зелен мазут и доставка на технологична линия за производство на зелен мазут. Вещото лице Тороманов дава категорично заключение, че е разработена не само технологията за създаване на "зелено гориво", но е разработена и технологията за производство на същото. Това негово заключение подробно е обосновано с приложените по делото документи. Изработена е според него и пробна линия за производството на горивото на площадката на пилотното предприятие в с. Д.. Относно собствеността на недвижимия имот в с. Д. жалбоподателят представя НА № 125 от 23.12.2008 г. за придобиването му от "Промет Стийл" АД. Сертификатите от 17.10.2011 г. и 17.10.2014 г. са издадени след проверка на условията на производство и въз основа на протокол от изпитване № 355 от 06.10.2014 г., издаден от изпитателната лаборатория на Университет"Проф. д-р А. З." – Б.. В. това, както и по отношение на правото на интелектуална собственост върху технологията за създаване на горивото, така и по отношение на технологията за производство на същото и пробната производствена линия, не е налице предпоставката по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане, поради причините, изложени в предходната точка. Не се установява завеждането и на производствената линия като ДМА в счетоводството на дружеството, а според всички събрани доказателства тя ще се използва, както и технологията за производство, не от "Лерос" ООД, а от "Грийн Ойл Фактори" ООД. Жалбоподателят не представя доказателства нито за извършени от него доставки в полза на "Грийн Ойл Фактори" ООД, нито други, доказващи използването на активите във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност.

5. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит и по двете фактури, издадени на "Лерос" ООД от "НБ Финанс Груп" АД - № 15/19.12.2014 г. с предмет "проект за създаване на технология за замяна на основното гориво въглища, използвано в ТЕЦ В." и № 20/19.12.2014 г. с предмет "изработване на проект за горелки за изгаряне на зелен мазут в действащите топлоелектротехнически централи и топлофикация с цел извършване на изпитвания, доказващи приложимостта на възможностите на технологията да бъде реализирана в различни котелни инсталации" и "изработване на проект за горелки за изгаряне на зелен мазут в ТЕЦ В.". Представени са договори за възлагане на услугите и актове за приемане на изработените проекти. Самите проекти не са представени. Освен това, както беше посочено по-горе, доказателствата по делото сочат, че производствената технология ще се използва не от жалбоподателя, а от "Грийн Ойл Фактори" ООД, поради което и доколкото изпитванията на тази технология са свързани с производството, а "Лерос" ООД не доказва как тази производствена технология е свързана с неговата икономическа дейност и осъществяваните от него облагаеми доставки, правото му на приспадане на начисления му по тези фактури ДДС, не подлежи на приспадане.

Въпреки че всички събрани по делото доказателства не са подробно обсъдени от Пловдивския административен съд, това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на мотиви, което препятства касационната проверка. Крайните изводи на съда са в съответствие с установените въз основа на доказателствата факти и обстоятелства и приложимия материален закон.

По така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира за правилно решението на Пловдивския административен съд и поради това същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, съответно на материалния интерес на отхвърлената жалба.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1619/13.07.2018 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 2779/2017 г.

ОСЪЖДА "Лерос" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. "П. шосе" № 9, ет. ..., ап. ... да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. ЦУ на НАП – гр. П., ул. "С." ..№... разноски за касационната инстанция в размер на 3 809. 14 лв. /три хиляди и осемстотин и девет лева и четиринадесет стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.