Решение № 8557 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2015 г.

Решение № 8557 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. С. Р. срещу решение № 2769/4.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2330/2014 г. по описа на Административния съд - В.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба от К. С. Р. срещу определение № 103/9.01.2015 г. по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Д. "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът - Г. Д. "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, се представлява от юрк. Н. и изразява становище за неоснователност на жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, в условията на обективно съединение на исковете, административният съд е отхвърлил исковата молба на К. С. Р. насочена срещу ГДИН, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10010 лв., вследствие на нееднакво третиране на лишените от свобода с присъди "до живот" в Затвора гр. В. и Затворите в гр. С. и гр. В., ведно със законните лихви. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че не е налице една от задължителните предпоставки за присъждане на обезщетение, а именно - незаконосъобразно бездействие на администрацията, при осъществяване на административна дейност. След подробен и обстоен преглед на събраните доказателства, административния съд е приел, че поради липса на свободни помещения и поради факта, че изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и "доживотен затвор" са на различни режими и под различен интензитет на охрана и същите имат забрана за провеждане на съвместни мероприятия, не са налице бездействия от страна на администрацията по отношение на осигуряването на необходимото време за престой на открито и физически занимания. АС гр. В., е счел, че в конкретния случай не е налице установена дискриминация по отношение на ищеца и съответно неговата искова претенция е отхвърлена. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на К. Р.: Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Правилни са изводите на първостепения съд, че в конкретния случай не са налице дискриминационни действия по отношение на лишения от свобода К. Р.. Условията във всеки един от затворите в С., В. и В. са различни като на лишените от свобода се осигурява необходимото време за престой на открито и спортни занимания в зависимост от нормативните изисквания, пространството, времето и режима на изтърпяване на наказанието. АС В. е стигнал до обоснован извод, че в случая затворническата администрация не е игнорирала задълженията си по ЗИНЗС и ППЗИНЗС и не е извършила незаконосъобразни действия, които да се приемат за дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че първостепенният съд е извел правилни изводи, че исковата претенция за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., в размер на 10010 лв., е недоказана тъй като липсва първият елемент от ангажирането отговорността на държавата в лицето на ГДИН, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от К. Р. неимуществени вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на първоинстанционния съд, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ във вр с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., е законосъобразен и обоснован. По депозираната частна жалба: Настоящият състав на ВАС, счита, че същата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Административния съд е постановил правилно определение във връзка с изхода на спора и съобразено с нормите на чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъденото на първа инстанция юрисконсултско възнаграждение е съобразено с материалния интерес по делото и същото не е прекомерно високо. По така изложените съображения решението и определението на съда като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,