Решение № 13429 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2010 г.

Решение № 13429 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, против решение № 18 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 170 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено издаденото от касатора решение № 39 от 9.09.2009 г. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ялчън Алиосман Мустафа от с. Конче, обл. Кърджали, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № 39/9.09.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 821/26.06.2009 г., издадено от началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, с което Ялчън Алиосман Мустафа от с. Конче, обл. Кърджали, е задължен на възстанови сума с общ размер 552.73 лв., от които 476.14 лв. представляват получени парични обезщетения за временна неработоспособност за периодите 21.03.2008 г. - 26.03.2008 г., 13.05.2008 г. - 18.05.2008 г. и 9.03.2009 г. - 14.03.2009 г., и 76.59 лв. - лихви. С постановеното решение Административен съд - Кърджали е отменил оспорените актове, след като законосъобразно е приел, че не са налице фактическите предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, обосноваващи основание за лишаване на осигуреното лице от парични обезщетения за временна неработоспособност. Този правилен извод произтича от анализа на събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно които дните на временна неработоспособност по издадените три болнични листа са отчетени като неприсъствени при втория работодател на осигуреното лице "Дендин" ООД. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, са неоснователни. Приложимата материалноправна норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО създава основание за неизплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на тези осигурени лица, които са нарушили определения от здравните органи режим - само за дните на нарушението. В разглеждания случай е установено, че за периодите 21.03.2008 г. - 26.03.2008 г., 13.05.2008 г. - 18.05.2008 г. и 9.03.2009 г. - 14.03.2009 г., за които са били издадени трите болнични листа, осигуреното лице е ползвало отпуск за временна неработоспособност при основния си работодател Областен кооперативен съюз - Кърджали. През същите периоди лицето не е полагало труд при втория работодател "Дендин" ООД, с който има сключен трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда за работа през определени дни от месеца с уговорено полагане на труд по 1 час дневно. Съгласно представените графици за разпределяне на работното време и даденото заключение от вещото лице ответникът по касация Мустафа не е ходил на работа през дните на временната неработоспособност, а е отработил часовете през други дни на месеца. Трудовото възнаграждение е изплатено за труд, който е бил положен през дни от месеца, различни от тези на временната неработоспособност по болничните листове. Касаторът не оспорва, че сключеният договор по чл. 114 от КТ поражда задължение за полагане на труд, с оглед на което изложеното в касационната жалба обстоятелство, че лицето е и съдружник в дружеството, е неотносимо към изхода на спора. Извън предмета на спора са и въпросите във връзка с правилното изчисляване на размера на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. При липса на доказателства, че лицето се е отклонило от предписания от здравните органи режим, основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО за неизплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по основното осигурително правоотношение не е налице. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и като ги е отменил, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,