Решение № 11914 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2009 г.

Решение № 11914 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството е образувано по жалба на Петя Крумова Илиева, Георги Крумов Мавродиев, Тонка Мавродиева Илиева, Зорко Тодоров Дамянов, Ваня Кръстева Михова, Величка Маркова Станкова, чрез пълномощника адв. Станислав Михов срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за отчуждени части от поземлен имот с идентификатор № 04128.017.019 и поземлен имот № 04128.080.001 (Приложение към т. 1, ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., стр. 62 и стр. 67), м. "Юреня", землище на с. Бисер, Община - Харманли. В жалбата се излагат доводи, че по отношение на обезщетението за отчуждените части от имота е определено крайно ниско обезщетение, без да е съобразено, че в същата местност имотите са на стойност 70-80 лева на кв. м. Твърди, че имотите се намира в близост до урбанизирана територия, като в единия е засадено лозе, а по отношение на другия се отнема значителна част и ще се намали стойността на целия имот. Поискали са назначаване на съдебно - техническа експертиза за определяне пазарната стойност на имота. Молят, да се измени решението на МС, като се увеличи размера на обезщетението. Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", конституирани в процеса на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата, като по отношение на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, не са направили възражение и не са оспорили, определената оценка от вещото лице. Молят, да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежни страни, адресати на обжалвания индивидуален административен акт и с установен правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С Решение № 857 на Министерски съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, област Хасково, е отчуждена част от 0, 413 дка от поземлен имот с идентификатор № 04128.017.019, целият от 0, 608 дка и част от 7, 237 дка от поземлен имот № 04128.080.001, целия от 12, 199 дка (Приложение към т. 1, ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., стр. 62 и стр. 67), находящи се в м. "Юреня", землище на с. Бисер, Община - Харманли, собственост на наследниците на Дамян Тодоров Димов, за които е определил обезщетение общо в размер на 4 849, 00 лева. Оценката е определена от оценител от "Унивест" ООД, по възлагане с договор № 2722 от 21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". Оценителят е посочил метод за оценка по чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а от ДР на ЗДС, при съобразяване на извършени 41 сделки в района, но поради липса на данни за приложение е извършил оценяване по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, издадена в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. При съобразяване изискванията на Наредбата, конкретните имоти на оценка, както и обстоятелството, че се отчуждават части от имоти, поради което оценяването е при съответна пропорционалност е определил пазарна стойност за отчуждената част за първия имот - лозе от 194, 00 лева и за втория имот в размер на 4 655, 00 лева. Към експертното заключение не са представени нотариални актове, удостоверяващи извършени конкретни продажби, както и не са оценявани претендираните с жалбата подобрения в единия от имотите - лозе. В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 32, ал. 2 от ЗДС допустимостта на отчуждаването е свързана с установена държавната нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин и след предварително и равностойно обезщетяване. С чл. 32, ал. 2 от ЗДС са определени характеристиките на равностойното парично обезщетение, чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Следователно определянето на обезщетение за отчуждаване на имот частна собственост не може да бъде в съответствие с нормативно определена цена, какъвто подход е имал административният орган с приемането на определена цена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и определената на тази основа пазарна цена е незаконосъобразна. Основен метод за оценяване е определен с § 1а от ДР на ЗДС, който изключва прилагането по аналогия на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. С оглед на изложените съображения решението на МС в обжалвана част за оценката на отчуждена част от имот - лозе, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно. В производството по обжалване на административния акт е назначена съдебно-оценителна експертиза с лицензирано вещо лице, по която е извършено оценяване на отчуждените части от имотите по методиката, посочена в § 1а ДР на ЗДС, като е определена пазарна стойност по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, както и оценка на подобренията претендирани от жалбоподателите. Заключението не е оспорено от жалбоподателите, както и от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни, поради което съдът приема заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза като необорено и компетентно дадено в съответствие със ЗДС. От заключението се установява, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота - лозе от 0, 413 дка възлиза на 194, 00 лева, каквато стойност е определена и от административния орган, а равностойното парично обезщетение за подобренията - лозе в имота възлиза на 1 274, 00 лева, като общата стойност на обезщетението е 1 468, 00 лева, а за вторият имот от 7, 237 дка възлиза на 4 655, 00 лева, която съответства на първоначално определената от административния орган. Предвид на изложените съображения оценката за отчуждения имот - лозе№ 04128.017.019 следва да се увеличи с 1274, 00 или общо на 1 468, 00 лв. за имота и подобренията в него, като следва да се измени решението на МС в обжалваната част, а по отношение на имот № 04128.080.001 жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС Върховният административен съд, четвърто отделение