Решение № 4483 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2021 г.

Решение № 4483 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена началник отдел "Оперативни дейности" гр. Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на НАП срещу решение № 213/29.06.2021 г. постановено по адм. д. № 60 по описа на Административен съд гр. Велико Търново за 2021 г. С атакуваното решение по жалба на "Кроки 2011" ЕООД е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10973 от 15.01.2021 г. издадена от касатора, с която е запечатан търговски обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Проф. И. Янулов" 1А и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост. На първо място съдът е приложил отменена материално правна разпоредба, при извършената проверка относно законосъобразността на акта. Извършената проверка е от 04.01.2021 г., заповедта е издадена на 15.01.2021 г. и към двата момента е било в сила изменението на ЗДДС, обнародвано в ДВ бр. 104/2020 г. и влязло в сила към датата на издаване на ЗПАМ. Неправилно е приложена отменена материално правна норма. При постановяване на решението съдът не се е произнесъл по направеното оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Свидетелските показания на разпитаната по делото служителка на дружеството, не оборват констатациите на органите по приходите и доказателствената сила на официалния документ – протокол за извършена проверка № 0007597 съставен на 04.01.2021 г. Неправилно първоинстанционният съд е мотивирал отмяната на процесната заповед със следните доводи: нарушението /неиздаване на фискален касов бон/ е недоказано и мотивите на издадената ЗПАМ по отношение на срока са бланкетни. Не е съобразено обстоятелството, че установената касова разлика е индиция, че не е издаден фискален касов бон за покупката. Действително същата не е основание за налагане на ПАМ, но сочи на поведение на търговеца, което води до неотчитане на извършена продажба. Срокът, за който е разпоредено запечатване на търговския обект е адекватен за реорганизация на работния процес и синхронизирането му с действащото законодателство. Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на ПАМ № 10973/15.01.2021 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Велико Търново при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Ответникът -"Кроки 2011" ЕООД, в приложен по делото отговор по касационната жалба у оспорва. Сочи, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно. Постановено е при съобразяване на приложимите материално правни и процесуално правни разпоредби и е обосновано. Аргументирано е изключително подробно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 390 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Обоснован е изводът, че твърдяното от контролните органи нарушение не е доказано. Събраните по делото гласни доказателства и приложения фискален бон издаден в 13. 03 ч. за покупка на стойност 18. 99 лв., сочат че за контролната покупка на същата стойност е издадена касова бележка. Тези обстоятелства водят до разколебаване на материалната доказателствена стойност на съставния ПИП. Ето защо обосновано е прието, че наложената ПАМ е незаконосъобразна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10973 от 15.01.2021 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Велико Търново при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. проф. И. Янкулов, № 1, А, стопанисван от "Кроки 2011" ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена проверка в търговския обект на 04.01.2021 г. за направена контролна покупка на детски еднократни пелени, размер 3 на стойност 18. 99 лв. При покупката е платено в брой, като не е издаден касов бон, нито бележка от кочан, с ръчни касови бележки. След извършване на покупката контролните органи са напуснали обекта и в последствие са се върнали, за да изискат фискален бон и да продължат проверката. За установяване на нарушението от ФУ е отпечатана контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. Направени са и дубликати на издадените касови бележки за часови интервал от 13. 00 ч. до 13. 40 ч. Направен е опис на наличните в касата средства и е установена положителна касова разлика в размер на 12. 13 лв. Установените при проверката факти са отразени в съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0007597, който се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 50 от ДОПК. Въз основа на тези фактически установявания съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма и не е налице съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя и да представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Според мотивите на съдебното решение, за прилагане на ПАМ от вида на процесната е достатъчно установяване на нарушение по чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и административният орган е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. При налагане на ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение той няма възможност за избор дали да наложи ПАМ или не. Наличието на констатирано нарушение обаче не освобождава административния орган от задължението да издаде административен акт, който да отговаря на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. При така посочените предпоставки за налагане на ПАМ, съдът е обосновал извод, че твърдяното нарушение не е абсолютно доказано. Не е установен точният част на извършената контролна покупка, а установената касова разлика от 12. 13 лв. не съответства на заплатената сума от органите по приходите. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на административния акт е и обстоятелството, че изложените мотиви за определяне на срока на мярката са бланкетни. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, компетентният орган е длъжен да мотивира на заповедта за налагане на ПАМ, което изисква не просто посочване на някакъв срок в акта, а определяне на такава продължителност, която да отговаря на целите на закона и да е съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК. Срокът на ПАМ в настоящият случай е безмотивен и доколкото е ориентиран към средния законово установен такъв, се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6 от АПК. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и противно на посоченото в заповедта се игнорира целта на закона да защити обществения интерес чрез налагането на адекватна на нарушението мярка. В обстоятелствената част на ПАМ, не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или търговецът е извършвал и преди подобни нарушения. След като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Въз основа на тези мотиви е отменена заповедта и в полза на търговеца са присъдени разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено, че принудителна административна мярка се налага за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки е уреден в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. издадена на основание чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Предпоставка за налагане на ПАМ е извършването на нарушение при отчитане на извършена продажба, констатирано от органите по приходите. Споделя се крайният извод на АС гр. Велико Търново, че от събраните в хода на проверката, в административното произвоство и пред съда доказателства не се установява безспорно извършването на нарушение. Според посоченото в ПИП, който е основното доказателство за констатираните факти и обстоятелства от извършената проверка, същата е започнала в 13. 30 ч. и няма издаден касов бон за извършена контролна покупка от органите по приходите за периода от 13. 03 ч. до 13. 40 ч. От приложените дубликати на фискални бонове за извършени продажби в обекта, е видно, че са отчетени две продажби – една в 13. 03 ч. на стойност 18. 99 лв. и в последствие в 13. 19 ч. на стойност 38. 09 лв. Установява се от свидетелските показания, че проверяващите първо са осъществили покупка в търговския обект и са го напуснали. В последствие са се върнали, за да извършат проверка, като са поискали касова бележка. От издадените фискални бонове, копие от които са приложени по делото, се установяват две продажби: първата отчетена в 13. 03 ч., като в касовата бележка изрично е посочено, че са закупени памперс гащи на стойност 18. 99 лв. и покупката е платена с банкнота от 20 лв. Видът на стоката и начинът на плащане са идентични с тези на извършената контролна покупка. Налага се извод, че приложения по делото фискален бон от 13. 03 ч. отразява контролната покупка. При наличието на издаден ФБ от устройството в обекта, неоснователно органите по приходите са приели, че е извършено нарушение, за което следва да бъде наложена ПАМ. Неясно е и защо административният орган в мотивите на заповедта е посочил такъв времеви диапазон, в който са проследени регистрираните продажби, който изключва тази която е осъществена в 13. 03 ч. Правилни са изводите на първоинстаницонния съд, че извършването на нарушение не е доказано безспорно. От разпита на свидетелите Г. С. и Н. Д. се установява, че по време на проверката обектът не е затварян и междувременно са извършвани и други продажби, което кореспондира с показанията на свидетелката М. Това обстоятелство обяснява наличието на повече пари като касова наличност при преброяването им и внася съмнение относно правилното определяне на касовата наличност, както и установената в нея разлика от 12. 13 лв. Липсата на доказателства за безспорно извършено нарушение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадената ПАМ. Ето защо, е без значение към кой момент е извършена преценката от първоинстанционния съд за законосъобразност на ПАМ. Липсват изобщо препоставки за прилагане на мярка по отношение на търговеца и крайният извод на съда, че ЗПАМ подлежи на отмяна се споделя от настоящия състав. За пълнота на изложението и с оглед доводите на касатора, за съразмерност на определения срок на ПАМ, следва да се посочи, че в оспорената заповед не са изложени и конкретни мотиви за продължителността на срока. Мотивите изложение при определяне продължителността на срока не сочат обстоятелства, които обосновават дължимата и извършена преценка от административния орган. Не е ясно в какво се изразява създадената организация за неотчитане на обороти, какъв е размерът на тези обороти, има ли и ли не други нарушения на фискалната дисциплина от търговеца и т. н. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че изложените мотиви относно срока са бланкетни. Същите могат да бъдат изтъкнати при всяко налагане на ПАМ, тъй като не отчитат спецификата на конкретния случай. Липсата на мотиви, обосноваващи продължителността на налагане на ПАМ също сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила при постановяване на съдебния акт, тъй като съдът не се е произнесъл дали направеното оспорване на ПИП е оборило неговата доказателствена сила. Оспорването на официалния документ относно неговата автентичност е направено от процесуалния представител на търговеца в проведеното открито съдебно заседание на 08.04.2021 г. Оспореният документ изхожда от длъжностни лица, които са служители на данъчната администрация, следователно касаторът не може да се позовава на такова нарушение дори то да е допуснато от първоинсатнционния съд. Правото на защита на административния орган по никакъв начин не е засегнато от бездействието на съда. Поддържането на така обоснованото касационно основание представлява защита на чужди права и е недопустимо. Вярно е, че АС гр. Велико Търново не е посочил изрично успешно ли е проведено оспорването на протокола от проверката. Това обстоятелство не следва дабъде преценено като съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, тъй като ПИП не е изключен от доказателствата по делото. Изводите на съда се основават на протокол сер. АА № 0007597, но и на приложените в административната преписка доказателства. Протоколът е ценен, но въз основа на него не може да бъде направен категоричен извод за извършено нарушение, тъй като част от административната преписка е и дубликат на фискален бон от който е видно, че контролната покупка е отчетена. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се дължат в полза на ответника по касация. Същите се претендират в размер на 390 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, приложени са доказателства за тяхното плащане и следва да бъдат присадени. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение