Решение № 1035 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2018 г.

Решение № 1035 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадено от К. Тодоров Илиев, чрез адв. А. Илиев, искане за отмяна на влязло в сила Разпореждане № 611 от 15.09.2017 г., постановено по адм. д. № 565 по описа на Административен съд - Враца за 2017 г. С него е отхвърлено искането на Илиев да бъде разпоредено извършване на действия с цел прекратяване бездействието на посочени длъжностни лица от затворническата администрация, а именно на Р. Вачев – режимен началник на Затвора Враца и на Т. Владимиров – социален работник в Затвора Враца, изразяващо се в неизготвяне на препланиране на плана на присъдата и неактуализирането на оценката на риска, изготвена през 2013 г. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Прилага писмо от Омбудсмана от 28.07.2017 г., Справка с рег. № 8995 от 30.11.2017 г. от началник на Затвора София; Писмо с рег. № 9284 от 15.12.2017 г. от ифз началник на Затвора София, ведно с Докладна записка от 12.12.2017 г. и план на присъдата; Жалба с вх. № Ж-42 от 15.01.2018 г.; Молба с вх. № Г - 6 от 03.01.2018 г.; Писмо от зам. главен директор на ГД "ИН" с рег. № 1049 от 31.01.2018 г. и Писмо от министъра на правосъдието с изх. № 94-К-71 от 06.07.2018 г. и Молба със същия номер от 08.05.2018 г. Наред с това, молителят поддържа становище, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, доколкото е налице неистински документ – План за изтърпяване на присъдата от 09.11.2014 г., който е отменен с изготвянето на нов план за изпълнение на присъдата от 19.01.2018 г. Молителят се позовава в тази насока и на Писмо с изх. № 94-К-71 от 06.07.2018 г. на министъра на правосъдието. Иска уважаване на предявеното искане за отмяна. В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд молителят се явява лично и се представлява от адв. Илиев, която от негово име поддържа искането за отмяна и моли да бъде уважено. Прави уточнение в насока, че документът по чл. 239, т. 1 АПК, на основание на който е подадено искането за отмяна е "писмо от ГДИН, с рег. № 1270". Във връзка с твърдението за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК се позовава на отговор на Затвора София от 15.12.2017 г. и приложения към него План за изпълнение на присъдата (вж. в този смисъл изявлението на адв. Илиев, обективирано в съдебен протокол от 02.12.2019 г.). Ответникът по искането за отмяна – началникът на Затвора – Враца не представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. За да се произнесе по искането, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: С Разпореждане № 611 от 15.09.2017 г., постановено по адм. д. № 565 по описа на Административен съд - Враца за 2017 г. е отхвърлено искането на Илиев да бъде разпоредено извършване на действия с цел прекратяване бездействието на посочени длъжностни лица от затворническата администрация, а именно на Р. Вачев – режимен началник на Затвора Враца и на Т. Владимиров – социален работник в Затвора Враца, изразяващо се в неизготвяне на препланиране на плана на присъдата и неактуализирането на оценката на риска, изготвена през 2013 г. Това разпореждане е оставено в сила с Определение № 506 от 06.11.2017 г., постановено по к. а. д. № 471 по описа на Административен съд – Монтана за 2017 г. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. По искането по т. 1 на чл. 239 АПК: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Както се посочи, в съдебното заседание на 02.12.2019 г. процесуалният представител на Илиев направи уточнение в насока, че документът по чл. 239, т. 1 АПК, на основание на който е подадено искането, е "писмо от ГДИН, с рег. № 1270". Такъв документ не е приложен към искането за отмяна и не е представен в хода на производството по отмяна. Наред с това, съгласно мотивите на Определение № 506 от 06.11.2017 г., постановено по кад № 471 по описа на Административен съд – Монтана за 2017 г., с което е оставено в сила разпореждането, чиято отмяна се иска, неизвършването на оценка на риска от рецидив "не представлява бездействие, което да води до някоя от изброените последици в чл. 276 ЗИНЗС". Доколкото изготвянето на предвидените в ЗИНЗС документи, според приетото в определението, е същинска дейност по изпълнение на наложено от съда наказание "лишаване от свобода", неизпълнението на това задължение не може да се свързва с последиците по чл. 3 ЗИНЗС и стои извън приложното поле на чл. 276 от същия закон. Предвид така приетото в определението, което не може да бъде ревизирано от настоящия състав, като нови доказателства по чл. 239, т. 1 АПК не могат да бъдат разглеждани и представените към искането за отмяна документи, тъй като не биха могли да се разглеждат като такива, които са от съществено значение за делото. Същите са неотносими към решаващите мотиви на тричленния състав на Административен съд - Монтана, с които е оставено в сила обжалваното пред него разпореждане на Административен съд – Враца. Тези документи не могат да променят направените от контролиращия съд изводи и не могат да бъдат разглеждани в светлината на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По искането по т. 3 на чл. 239 АПК: По чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпореждане № 611 от 15.09.2017 г., постановено по адм. д. № 565 по описа на Административен съд - Враца за 2017 г., оставено в сила с Определение № 506 от 06.11.2017 г., постановено по к. а. д. № 471 по описа на Административен съд – Монтана за 2017 г. не е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. То не е постановено и на основание акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доказателства за наличието на хипотезите на цитираната разпоредба не са приложени. Установяването на посочените основания следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение. В случая липсват доказателства, от които да се направи извод за постановяване на разпореждането, чиято отмяна се иска, въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. За да е налице посоченото отменително основание, е необходимо с обратна сила да е отменен документът, който е бил преюдициален за спора и тази отмяна да е настъпила след влизането в сила на акта. Молителят се позовава на писмо от министъра правосъдието и на зам. главен директор на ГД "ИН", в които се признава за основателна жалба на Илиев за истинността на План за изтърпяване на присъдата от 09.11.2014 г., които не изпълват хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, доколкото предвид приетото от АС - Монтана изводът за неоснователност на искането не се основава на представения по делото документ, за който Илиев твърди, че е неистински. Освен така изложеното, съображенията за неоснователност на искането по чл. 239, т. 1 АПК, свързани с приетото от Административен съд - Монтана са относими и към искането по чл. 239, т. 3 АПК. Поради това и искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение