Решение № 7781 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2014 г.

Решение № 7781 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик против решение № 24/24.01.2014 г. по адм. дело № 862/2013 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 104, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 53а, т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Райко Иванов Кадурин, от гр. Велинград изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанциония съд е решение № 31/16.09.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № ПР-391/07.08.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Райко Иванов Кадурин, от гр. Велинград. Пенсионните органи са извършили проверка и са установили, че липсват данни при осигурителя - "Чепино автотранспорт" ООД, гр. Велинград за тонажа на управляваните от Кадурин товарни автомобили, за периода 25.06.1982 г. - 05.04.1985 г. когато е заемал длъжността шофьор, приемайки, че този осигурителен стаж не може да бъде зачетен по т. 53а ПКТП (отм.). По отношение на стажа за периода 05.04.1985 г. - 06.09.1989 г. на длъжността "механик" при същия осигурител пенсионните органи са приели, че липсват данни Кадурин да е участвал пряко в ремонта и поддържането на автомобилите, съгласно списъка на професиите и специалностите обхванати по т. 53б ПКТП (отм.). Зачитайки стажа за процесните периоди от трета категория, е установено, че за претендиращото лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лице не достига общия осигурителен стаж от трета категория, който за 2012 г. за мъжете е от 37 г. 04 м., за отпускане на такава по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. С решение № 24/24.01.2014 г. по адм. дело № 862/2013 г. Административен съд - гр. Пазарджик е отменил решение № 31/16.09.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № ПР-391/07.08.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и е върнал преписката, образувана по заявление вх. № МП-29258/27.12.2012 г., подадено от Райко Иванов Кадурин за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не е разпределил доказателствената тежест в съответствие с подлежащите на доказване факти, не е отделил спорното от безспорното и е допуснал доказване на обстоятелства в нарушение на чл. 104, ал. 10 КСО. Извършената от инспектор по осигуряването при Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик проверка по документите за пенсиониране на Райко Иванов Кадурин, издадени от осигурителя "Чепино автотранспорт" ООД, гр. Велинград е схематична и непълна. Същата е обхванала само приходно-разходните и финансово-счетоводните документи по задължителното осигуряване и е установила нередовното им водене с констатацията, че "в първа автоколона не е уточнен вида и тонажа на автомобила, управляван от лицето". Сходен пропуск при разглеждане на съдебния спор е допуснал и съдът, назначавайки съдебно-техническа експертиза при непрецизно формулирана задача, несъответстваща на неизяснените факти по делото. Допуснал е вещото лице да прави заключения по приложението на материалния закон и в частност във връзка с разпоредбите на т. 53а и т. 53б от ПКТП (отм.). Разпитвал е свидетели в нарушение на чл. 104, ал. 10 КСО. В същото време са останали неизяснени важни обстоятелства, които жалбоподателят е описал в жалбата си до директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, подадена във фазата на задължителния административен контрол. Същият правилно е обърнал внимание, че твърдените от него факти за тонажа на автомобилите биха могли да бъдат установени, след проверка на пътните листове и превозните документи, издадени на негово име и останалите писмени доказателства, удостоверяващи управляваните от него товарни автомобили. Макар и косвени, визираните факти имат отношение към предмета на спора и биха могли да установят обстоятелства, относими, досежно приложението на т. 53а ПКТП (отм.). Данни за тези обстоятелства могат да бъдат получени и от параметрите на управляваните от Кадурин автомобили, чийто регистрационни номера той е посочил, както и на ремаркетата. Приетата по делото експертиза е извършила оценка на събрания по делото доказателствен материал и в частност, анализирайки приложена по делото длъжностна характеристика и публикувана такава в Интернет, вместо да изясни посочените по-горе спорни въпроси. Липсва експертиза и досежно наличието на основания за пенсиониране в случай, че от втора категория се приеме само труда, положен за един от спорните два периода. Анализът на съда в тази насока е непрецизен. Постановявайки своето решение в нарушение на чл. 170, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 АПК, административният съд не е изяснил относимите факти за спора с допустимите доказателства по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съдебното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение