Решение № 16937 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2011 г.

Решение № 16937 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - "Рика" ЕООД, моли да бъде отменено решение № 671/16.02.2011 г. по адм. д. № 1282/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 902443/13.10.2009 г. на ТД на НАП - София, офис Красно село като неправилно. Поддържа, че решението е недопустимо и са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да бъде призната като недължимо платена сумата 24 540 лв. по вносни операции, извършени с две ЕАД през 2004 г., като сумата бъде възстановена с лихви или да бъде задължена НАП да прихване сумата към други негови данъчни задължения. Ответникът по касационната жалба - директорът на ДОУИ - София, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против АПВ № 902443/13.10.2009 г. на ТД на НАП-София, офис Красно село, с който е отказано да бъде прихваната или възстановена сумата 25 440 лв. - внесен ДДС по ЕАД№ 5100/4-82249/7.11.2004 г. и ЕАД № 5100/4-90939/3.12.2004 г. В акта е констатирано, че с влязъл в сила РА № 1601066/15.08.2007 г. на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 25 440 лв. и са начислени лихви. РА е потвърден при обжалването по административен и съдебен ред. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорения пред него АПВ. В мотивите си административният съд е приел, че непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по влезлия в сила РА № 1601066/15.08.2007 г. е в размер 24 540 лв. на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.), тъй като в дневника за продажби са отразени ЕАД, с които ревизираното лице не разполага. Със същите стойности са ЕАД от 7.11.2004 г. и 3.12.2004 г., цитирани по-горе, но те не са отразени в дневника за покупки и справките декларации за двата периода, нито по-късно. Вещото лице е дало заключение, че дължимия ДДС при вноса по двете ЕАД, цитирани по-горе, е внесен по банков път на 29.10.2004 г. и на 30.11.2004 г. Съдът е приел, че АПВ е издаден от редовно овластен орган по приходите. По чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания. Съдът обосновано е приел, че в случая не са налице недължимо платени суми за данъци по смисъла на чл. 128, ал. 1 ЗДДС. С приложените по делото платежни нареждания дружеството е превело по сметка на Агенция Митници 24 540 лв. по ЕАД № 5100/4-82249/07.11.2004 г. и ЕАД № 5100/4-90939/3.12.2004 г. за извършен от него внос на стоки, с което е заплатил дължимия ДДС при вноса на стоките на територията на страната. Правилен е изводът на съда, че плащането е извършено в изпълнение на законови разпоредби - чл. 27 и чл. 58, ал. 2 ЗДДС. Приел е също, че с влязъл в сила РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на внесения данък при вноса и е недопустимо този въпрос да бъде пререшаван в производство по издаване на АПВ. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице и хипотезите на чл. 129, ал. 5, т. 1 - 3 ДОПК за възстановяване на правомерно внесения данък върху добавената стойност. По делото не е установено двойно внасяне на данъка при вноса на стоките и съдът обосновано е отхвърлил като недоказано твърдението на дружеството за двойно плащане на данъка. Правилен е изводът на съда, че с влезлия в сила РА не е начислен допълнителен данък върху добавената стойност за внасяне от дружеството по двете ЕАД. Законосъобразно съдът е посочил, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е следвало да се извърши от дружеството по съответните процедури и изисквания на ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.). При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Доводът за недопустимост на решението е неоснователен. Решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,