Решение № 10712 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2020 г.

Решение № 10712 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Б. Б., в качеството му на процесуален представител на П. З., срещу решение № 7620 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 3467 по описа за 2019 г. на Административен съд - С. град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № ППН-01-96/11.01.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), т. 1 и т. 4 от него, постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски в размер на 800. 00 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба като неоснователна с депозирана писмена защита от 07.07.2020 г. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Ответната страна по касационната жалба - Община П. не ангажира становище по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - Общински съвет П. оспорва същата като неоснователна чрез депозирано по реда на чл. 213 а от АПК становище от адв. Д. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 500. 00 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и молба от 03.07.2020 г., с приложен списък по чл. 80 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Б. Б., в качеството му на процесуален представител на П. З., срещу определение № 1978 от 12.03.2020 г. по същото адм. дело № 3467 по описа за 2019 г. на Административен съд - С. град, с което отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна по частната жалба - Общински съвет П. оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 232 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявените жалби. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната и на частната жалби, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № ППН-01-96/11.01.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), т. 1 и т. 4 от него, постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). То е започнало по повод жалба на П. З. срещу председателя на Общински съвет П. за това, че на 08.02.2018 г. е установил, че на интернет страницата на общинският съвет П. са разгласени две негови жалби против наредби на този орган, в които не са заличени негови лични данни, три имена и точен адрес. В това производство са конституирани като страни жалбоподателят, както и Община П. и Общински съвет П.. С решението на КЗЛД е прието, че жалбата по отношение на Общински съвет П. е неоснователна - т. 1 от него, а е основателна по отношение на Община П. - т. 2 от него. С това решение са присъдени направени разноски от П. З. в размер на 250. 00 лв., а на ответната страна - общински съвет П. са присъдени 300. 00 лв., разноски. Преценката на този орган е, че общински съвет П. е обработил личните данни чрез предоставяне на жалбата срещу подзаконов нормативен акт за публикуване на сайта на община П., в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА. Това е нормативно задължение, което по силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД е условие за допустимост на обработването. В изпълнение и на чл. 15 от ЗМСМА, и конкретно на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМСМА секретарят на общината организира и отговаря за разгласяване и обнародване на актовете на общински съвет. Административният орган е приел, че от страна на община П. не са предприети необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни и е налице неправомерно обработване на същите по отношение на жалбоподателя. Това представлява нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД и на чл. 24 от Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение на другата страна - общински съвет П. жалбата е отхвърлена. В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка, като са направени и съответните правни изводи по повод на оспорването на решението на КЗЛД по т. 1 и по т. 4. Съдът правилно е определил предмета на спора, с който е сезиран, а това е законосъобразността на посоченото решение в цитираните му части. Приел е, че актът е материалнозаконосъобразен и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, като правилно е прието, че общинският съвет е орган на местно самоуправление, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА. В изпълнение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, в приложимите им редакции той има качеството на "администратор на лични данни", като дори фактическото извършване на обработване на лични данни по смисъла на закона му придава това качество. По делото безспорно е установено, че той в това качество при постъпване на жалбите на П. З. е осъществил обработването на личните му данни в съответствие с изискванията на закона. Неоснователно е възражението относно ангажиране отговорността както на общината, така и на общинския съвет, след като посоченият администратор на лични данни - общината е осъществила нарушението, а предоставянето на данните на П. З. е осъществено правомерно. По този начин не се осъществява тяхното разпространение, за да бъде санкционирано, ако са нарушени правилата затова. Обоснована е преценката за материалната законосъобразност на акта, както и тази за липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Страните правилно са конституирани в производството пред КЗЛД. Съответни на фактите по делото са съображенията на съда и относно възлагане на разноските на жалбоподателя в проведеното административно производство пред КЗЛД с оглед на изхода от спора. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В мотивите на съдебното определение административният съд е изложил подробно съображения относно преценката му за присъждане на ответната страна в проведеното съдебно производство на съдебни разноски, представляващо адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Й. Дамбулев, които са доказани по основание и размер с оглед на представените и прието доказателства (договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г., стр. 35). Правилно съдът е посочил, че в това производство не могат да бъдат оспорвани частни документи. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответните страни Комисия за защита на личните данни следва да се заплатят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, а на Общински съвет П. следва да се заплатят съдебни разноски в размер на 500. 00 лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 3, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение